Футболен микроблог

Анализ Англия - България - на живо онлайн ...

Това е прогноза за мача Англия - България копирата от futbolniprognozi.com.

Българският национален отбор започва поредният квалификационен цикъл с надежди най-накрая нещо да се случи и да се класираме на голямо първенство, които обаче е твърде възможно отново да се окажат напразни. Но добрата новина за нашият национален отбор е, че се изправяме срещу фаворита в групата, във възможно най-добрият момент за това и е твърде възможно да успеем да отбележим гол на Уембли, а защо не и нещо повече.

Англия за пореден път разочароваха многобройните си фенове с представянето си на Световното в ЮАР, след като англичаните бяха пометени от Германия с 1:4 на 1/8 финала, а преди това бяха на косъм да отпаднат още в групите. Но проблемите пред английският национален отбор не свършиха с приключването на Световното първенство, като скандалите в които се замесват английски национали продължиха един след друг, Уейн Рууни така и не може да намери най-добрата си форма и не беше вкарвал гол за един доста голям период от време, преди да дойде голът му от дузпа в предният кръг във Висшата Лига, проблемите пред Фабио Капело с контузени футболисти продължават да се увеличават, а вече се говори и за уволняване на италианският специалист след тези 2 квалификационни мача, които предстоят на Англия, независимо от резултатите в тях. Капело няма да може да разчита на централната си двойка защитници Джон Тери и Рио Фърдинанд за този двубой, като освен тях Франк Лампард и Джърмейн Дефоу ще пропуснат срещата, а Фил Ягиелка и Питър Крауч са под сериозен въпрос. Но проблемите пред Капело не свършват до тук, като селекционерът на Англия реално разполага само с един по-класен вратар, в лицето на Джо Харт, тъй като Бен Фостър и Скот Карсън също са с контузии. Англичаните не показаха нищо особено в приятелската среща с Унгария на 11 Август, когато Унгарците успяха да отбележат гол на Уембли, и впредвид множеството проблеми в английският отбор си мисля, че и нашите национали са способни на това.

България излиза за този двубой като големият аутсайдер, но в двубоите на Англия не би трябвало да има чак толкова изявени аутсайдери, тъй като англичаните са способни да се издънят срещу абсолютно всеки отбор. Мъри Стоилов продължава с доста песимистичните си изказвания, като преди мача заяви че целта му е да не бъдем боксова круша в Лондон, но капитанът на отбора Стилиян Петров показа завиден оптимизъм заявявайки, че иска да заведе отборът на еврофиналите в Полша и Украйна. Едно класиране, което до голяма степен зависи именно от двата мача с Англия и двата с Швейцария, като ако нашите играчи успеят да измъкнат нещо от Уембли би било доста добре. Да, отборът ни определено не разполага с някаква сериозна класа и стилът на игра може да се определи по-скоро като хаотичен, отколкото като целеустремен към някаква тактика, но въпреки това разполагаме с нужните играчи да отбележим поне гол на Англия, а да се надяваме да успеем и да вземем нещо от именитият ни съперник. Единствената изненадваща новина, която излезе днес из медиите е че Валери Божинов ще остане резерва, за сметка на Валери Домовчийски, който направи доста добро начало на сезона с клубният си отбор Херта, което не мисля, че е правилен ход от страна на Мъри, тъй като определено Божинов разполага с доста повече качества от Домовчийски, но да се надяваме селекционерът ни да си промени мнението. А както на всички ни е известно, най-големият проблем на отбора ни е в защита и не мисля че за играчите на Англия ще е някакъв проблем да преодолеят Ники Михайлов, затова най-удачен залог за срещата ми се струва и двата отбора да отбележат гол.

Прогноза: гол/гол при коефициент от 2.10 в bet365, със залог 5/10.

Етикети: Европейски Футбол

Арсенал трябва да се пази от тежки контузии

Имам усещането, че първенството идва малко по-рано за няколко тима от Висшата Лига, защото те имаха нужда от още седмица или две подготовка, за да са на обичайното си равнище. Вече говорихме за Челси, същото бих могъл да кажа и за Манчестър Сити, вероятно и при Ливърпул ще е така. В случая твърдя, че още една седмица щеше да е от полза и за Арсенал. „Артилеристите" на Венгер все още решават два основни проблема - вратарския пост и единия централен защитник.

Какво ново в тима?

Това е доста важен въпрос за Арсенал. Ако трябва да се резюмира миналия сезон, то тимът бе в битката за титлата до април, когато изведнъж пет основни играчи, които се контузиха в рамките на няколко дни и тимът се срина. Става дума за Фабрегас, Галас, Вермаелен, Аршавин, Денилсон, а Ван Перси бе контузен през целия сезон на практика. На практика с изключение на Денилсон, това са най-силните единици в този тим. Контузиите бяха неизменна част от живота на отбора, като средно по седем човек бяха извън игра във всеки момент (това бе официална информация в сайта на клуба). Но това е лесното и искано от феновете оправдание. На Арсенал не достигна стабилност в защита и вратарски умения в ключови моменти от първенството. Само че на практика тези проблеми все още стоят на дневен ред, защото Венгер не ги е решил. И ако не го направи до края на август шансовете на тима за титлата ще са минимални.

Интересното е, че отговор на въпроса дали тези проблеми ще бъдат решени с футболистите, които сега в състава, не може да се даде. Защото ако с тях французинът може да се справи, той няма да купи нито един друг играч. На пръв поглед има нещо различно - нов централен бранител Кошчелни, който поразително прилича като стил на игра, движение и дори физически данни на Вермаелен. Но няма гаранция дали това ще донесе чувствително намаляване на леките голове, които съставът получава. Никой не може да твърди, че това ще стане със сигурност, но пък от друга страна не може и да се твърди, че няма да стане. Да, Кошчелни (чух така да изговарят името му поляци) не е никак лош футболист, но никой не знае дали ще повтори като влияние Вермаелен. Необходим е и сериозен вратар, защото Алмуния и Фабиански са крайно рискови играчи, правят твърде много грешки в решаващи моменти от двубоите, докато Счезни и Маноне (те са изключително талантливи, но им трябва още година или две съзряване) са твърде млади, за да поемат основната отговорност за този пост. Така че тепърва ще трябва да се привлече човек, който да внесе спокойствие в тази зона и респект в съперниците. Ако и след контролата с Легия Варшава, Венгер не се е убедил в това, значи проблемът е изцяло в него. Според информациите днес или утре Шварцър трябва да уточни положението си във Фулъм, след като вече е пратил по мейл (това ми се струва леко несериозно) молба за трансфер.

Съставът

От селекцията през лятото обаче трябва да отлича името на Маруан Чамак. Той е много интересен централен нападател, който включва различни и важни качества - игра с глава, участва в разиграването умело, действа прекрасно с гръб към вратата, върши достатъчно много работа в нападение, а и заедно с това вкарва и доста голове. Най-важното е, че това е човек за наказателното поле на противника, а такъв бе нужен на този тим, защото там има изобилие от хора, които действат от дълбочина. Моето убеждение е, че Чамак може да вкара спокойно 20 и повече гола, ако е здрав в по-голямата част от сезона.

Едно от хубавите неща за Арсенал е, че за пореден път излязоха интересни момчета от школата, които ще дадат широчина на състава и биха могли да играят любопитна роля в първенството. Знам, че Фримпонг е напълно непознат на широката аудитория, но той има фигурата на Есиен с тази разлика, че е все още юноша и тепърва трябва да възмъжава. С течение на времето в единоборствата ще е все по-ефективен. Но момчето изигра достатъчно много мачове, за да се види, че има място като вариант на позицията опорен полузащитник за определени мачове. Джак Уилшър и Киерън Гибс стигнаха вече до националния отбор на Англия, така че за тях е излишно да се говори колко са добри. Джей Емануел Томас пък има фигура на централен нападател и в същото време би могъл да действа като полузащитник. Той едва ли ще има сериозна функция този сезон. Но най-любопитен е Нортвайд, който ще е вариант за десен бранител или централен защитник. Това са само част от хората, които ще дават широчина на състава и в дадени моменти могат да помагат на Венгер, осигурявайки почивка на по-опитните играчи. При въвеждането на правилото за 25 човека над 21 години, широчината на един състав ще дават младите.

В момента най-впечатляващ е Самир Насри. Той се намира в невероятно състояние и умее да контролира средата на терена, вкарвайки и голове. Ако се търси човек, който наистина да бъде лидер в началото, то това е точно Насри, а към него трябва да добавим и Чамак, заради чудесното задържане на топката с гръб към вратата. Свежи са и Аршавин и Уолкот по двата фланга. Повечето от головете в контролите дойдоха след тяхно участие. Някъде тук трябва да се говори за Сеск Фабрегас. Историята около него е много любопитна, защото на практика всичките му изявления са уж пред испанските вестници. Нека уточня какво мисля! Ясно е, че искаше да отиде в Барселона, но не вярвам да е изричал всички глупости, които му се приписват от испанската преса. Поради това вярвам, че той може да направи силен сезон, пък след него отново ще се водят медийни войни.

Контузиите

Всъщност най-важното нещо за тима е просто да има здрави играчи. Всеки отбор по принцип си има периоди на криза и това е нещо обичайно за Висшата лига, но конкретно при Арсенал това продължи цял сезон. И ако искате потвърждение, то в момента отново има шест човека извън игра, макар двама от тях да са започнали твърде късно подготовка. На практика в средата на терена липсват Денилсон, Сонг, Диаби, в нападение Бентнер е контузен, а Ван Перси и Фабрегас се нуждаеха от по-голяма почивка и поради това ще липсват в първия мач. Между другото и Аршавин бе сред тях, но пък игра за националния тим, така че може някой от тях да се очаква на терена в Ливърпул.

В клуба правят интересен експеримент да следят физическото състояние на играчите си посредством сателит и GPS. Смята се, че всеки играч задържа краката си на тревата, когато тича точно определено време (измерено в части от секундата). И точно преди да се контузи този период се увеличава. Посредством тази система се вижда кога има такова увеличение на времето, което всеки играч остава с цяло стъпало на тревата и се предполага, че ще последва контузия. Ще видим дали това ще лиши отбора от по-дългосрочни травми. Но тимът наистина може да постигне много, ако основната група от играчи не страдат от травми, които ги вадят от игра за повече от 3 седмици. Завръщането на Аарън Рамзи също ще даде широчина на полузащитата. От този сезон е сменен и един от физиотерапевтите в състава. Назначен е Саймън Харланд, който дълги години се е грижил за ръгбисти, а точно той успя да възстанови и Тио Уолкот в края на миналия сезон и видимо да подобри физическото му състояние. Предишният физиотерапевт Нийл Рейнолдс се е върнал в Норич.

Класиране през сезона

Трудно ми е да направя прогноза. Има доста варианти. Аз не смятам, че е възможно „артилеристите" да напуснат четворката. В същото време целта е титлата в Англия, а за да се случи това са необходими няколко неща:

- да липсват или да са единични случаи дългосрочните контузии в тима (за такива смятам повече от 3 седмици)

- да се вземе нов вратар с опит във Висшата Лига и още един централен защитник, който може да е примерно резервен вариант.

И в двата случая не мога да кажа дали тези фактори ще се изпълнят или не. Така че ще пропусна точната си прогноза за класирането на отбора.

Етикети: Европейски Футбол

Бразилия - Чили

Без съмнение латиноамериканският сблъсък, между Бразилия и Чили, буди интереса на запалянковците на най-великата игра. Селесао се класира като лидер в групата си след като трудно победи отбора на Северна Корея с 2-1. Далеч по-лесно дойде победата над Кот’Дивоар с 3-1, но там бразилците загубиха Кака за следващия мач след като той си изпроси червен картон. В последната си среща петкратните световни шампиони срещнаха истински съперник в лицето на Португалия. Момчетата на Карлош Кейрош не се дадоха на бразилците в интересен мач оцветен с много картони, особено през първата част, но до гол така и не се стигна. Отборът на Чили започна кампанията си много надъхано и срази последователно отборите на Хондурас и Швейцалия с по 1-0 в мачове, в които имаше тотален превес. В последният си мач срещу Испания, играчите на Марсело Биелса играха доста грубо и още през първата част останаха с човек по-малко и получиха два гола. С началото на второто полувреме се очакваше тимът да се прибере и да се пази от по голяма загуба, но на пук на това Чили започна да атакува с всички сили и стоеше като равен с равен срещу европейския шампион, макар и с числено намален състав ...

Цялата прогноза тук: Бразилия - Чили

Подкрепете блогa за залози в бг топ

Етикети: Прогнози

Прогрес или спад за Манчестър Ю?

Манчестър Ю не спечели титлата, което автоматично би следвало да означава, че сезонът за тях във ВЛ е слаб. Въпрос на стандарти, както се казва. Добрата новина за феновете е, че Фъргюсън все още има рекорди, които да подобрява. Далеч по-интересно за мен е дали някога ще получим искрен отговор от страна на Фъргюсън на въпроса дали всъщност отборът прогресира или не през настоящото първенство според неговата преценка. Защото в крайна сметка всяко първенство освен с крайното класиране се измерва и с разликата в представянето на даден отбор между 1 юли в едната година и 31 май на следващата.

Прогрес или спад?

Е, добре, дайте да кажем какво всъщност стана на „Олд Трафорд"! Прогрес ли е този сезон или има спад в играта и формата? Напускането на Роналдо и Тевес отрази ли се или не? Аз вече веднъж през сезона говорих за статистическите показатели на Юнайтед в атака. Сега ще опитам да ги обобщя три фактора.

1. Нападението. Този сезон бяха вкарани 86 гола от „червените дяволи", което в сравнение с онези 68 в предходните мачове означава солиден прогрес. Цели 64 от тези попадения са от игра, което е почти толкова, колкото бяха всички голове от миналия сезон. Между другото „червените дяволи" се възползваха от общо 11 автогола през този сезон, което е рекорден брой попадения за един сезон във ВЛ. И това донякъде дава аргументи в полза на тезата, че Роналдо и Тевес липсват все пак.

2. Защитата. Тимът притежава най-добрият домакински рекорд във ВЛ, въпреки че през настоящия сезон получи 4 гола повече отколкото през сезон 2008-2009. Но пък като цяло Премиършип повиши резултатността си значително. Само 6 от тези допуснати попадения са от статични положения, което е най-доброто постижение в Премиършип.

3. Второто полувреме. Вкараха само 28 от своите общо 86 гола преди почивката. Само в 15 от общо 38 мача обаче водеха в резултата след края на първото полувреме. След почивката съставът е реализирал 56 гола, което е повече от всеки друг тим в Премиършип.

Как може да се тълкува всичко това? За мен атаката не пострада от липсата на Роналдо и Тевес. В противната теза трудно бих могъл да бъда убеден. Заради броя попадения най-вече. Като цяло вижте увеличението на головете в рамките на самото първенство - 942 са през 2008-2009, а през настоящата кампания са 1053. Увеличението е с почти 12% за Лигата, докато за Манчестър Ю в процентно отношение е повече от два пъти по-голямо. За мен поне с Рууни в нападение и Бербатов/Гигс/Парк зад гърба Юнайтед изглежда по-добре конкретно в атака.

Колебанието ми идва по отношение на защитата. И тук се натъквам на сериозен проблем. От една страна фактите говорят за малък проблем в тази зона. През сезон 2008-2009 Юнайтед записа 24 чисти мрежи, докато сега са 19, но пък в последните 11 мача имат цели 8. Точно в този последен период защитата бе в обичайния си състав, въпреки проблемите на Рио Фърдинанд. Докато по-рано през сезона имаше твърде много контузии. Не казвам, че без тях положението задължително е щяло да бъде по-добро. Твърдя, че не мога да съм сигурен дали има спад в ефективността на отбраната или не, заради липсата на основни играчи. Аз бих отличил най-вече Джон О'Шей, когато уважавам изключително много, въпреки че на пръв поглед не блести изобщо. Точно той е от хората, които имат уникалната способност да запълват проблемни зони с огромна лекота, което пък отнема от напрежението на състава. Убеден съм, че ако той можеше да изиграе повече от 25 мача, Юнайтед щеше да е далеч по-силен в дефанзивен план.

Но ако в нападение нещата са добре, а в защита приблизително нормални, то тогава къде е проблемът. И за мен решаването на задачата е в средата на терена, където трябваше да има достатъчно добър баланс между двете фази на играта. Липсва сякаш усещането за стабилност и сигурност във всяка минута от играта. На моменти отборът е уязвим, а това не се виждаше толкова често в предходните 3 сезона.

Защо бе загубена титлата?

Всеки си има различна гледна точка. Аз смятам, че Фъргюсън подцени възможностите на Челси. Помня едно негово изказване от преди началото на първенството, в което посочи годините и възрастта като основния проблем на Челси. Мисля, че това показваше неговото мнение за ситуацията. И според мен той разчиташе, че със спечелените 85 точки Юнайтед може отново да стане шампион. А и Майкъл Оуен трябваше да вкара далеч повече голове. Оставям контузията встрани. Той има 19 мача във ВЛ, в които е реализирал 3 попадения. Там е истинския провал на Фъргюсън за годината. Безспорно дошлият като свободен агент футболист трябваше да допринесе поне с още 10 попадения за каузата. Но така или иначе това не стана.

Колкото и да мислим, понякога най-логичният отговор е най-простичкият. Юнайтед просто бе по0слаб от Челси този сезон. Защото „сините" играха изключително. Това ми се струва най-лесно като отговор. А иначе конкретната причина за загубата на титлата е в директните мачове. Юнайтед падна два пъти от основния си съперник. При това вторият двубой бе у дома, в решаващ момент от шампионата. Ако в един от тези мачове бе взета дори точка, „червените дяволи" щяха да са в различна позиция.

Димитър Бербатов

Няма да подмина и темата за Димитър Бербатов. Неговите постижения за сезона се измерват със следните числа - изиграни мачове - 32; вкарани голове 12; асистенции - 7. Честно казано аз очаквах повече. Вижте гола на Гигс в последния мач на Юнайтед! Бербатов получава топката в половината на съперника, вместо да я задържи и да я подава на друг футболист, тръгва с нея към противниковата врата, преминава на скорост играч на съперника и подава. В голяма част от сезона вместо да направи гореописаното, той задържаше топката и на практика я подаваше точно на съотборник. Това не е неговата игра. Ако успее да се придържа към положението, което изигра срещу Стоук Сити ще е много полезен за отбора. Това е стилът, заради който бе купен.

Другият проблем за мен е във финалното докосване. По някаква причина, при него не се получава този сезон добре. Дори и движението му вътре в наказателното поле е прекрасно. Центриранията на нани бяха две срещу Стоук Сити и при тях той успя да избере най-добрата позиция, но завършващият му удар бе неточен. Ето това е проблемът. Не мога да кажа дали ще остане или ще си отиде от Юнайтед. Вътрешното ми чувство е, че ще го гледаме и догодина на „Олд Трафорд". Въпреки че мислех обратното при трансфера му в Тотнъм и смятах, че ще остане на „Уайт Харт Лейн".

Какво ще стане идния сезон?

Тук идва най-трудното. Аз не вярвам, че Фъргюсън миналото лято не похарчи пари, защото е смятал, че всичко ще му е наред. В същото време не мога и да съм абсолютно сигурен какво е финансовото състояние на „червените дяволи". Ясно е, че Оуен едва ли може да направи сезон, различен от миналия, така че ще е много интересно какво всъщност ще се случи. За правилото на новата регистрация на тима във ВЛ едва ли ще има каквито и да е проблеми. Юнайтед има прекалено много основни играчи, които са „домашно тренирани", така че в това отношение Фъргюсън няма да има каквито и да е грижи. Той самият поддържа подобен баланс през годините.

Разликата в представянето може да дойде от полузащитата. Не става дума дори за толкова нови играчи или за нещо чак толкова различно. Струва ми се, че има определени детайли, които в миналото намираха много бързо решение със съдействието на Карлош Кейруш. Не мога да съм сигурен, но с него сякаш подобни дребни на пръв поглед решения бяха детайлизирани изрядно и съответно отборът бързо ги преодоляваше. На практика за момента няма човек, който да играе пред защитата. Фактът, че там действа Пол Скоулс на мен ми изглежда несериозен за клуб от калибъра на Юнайтед. Там е необходимо трайно решение. Харгрийвс трябваше да бъде такова, но то така и не се случва. Мисля, че от там ще се постигне значително увеличаване на сигурността и стабилността в отбора.
В заключение сигурно трябва да кажа и какъв е бил сезона за Юнайтед. Колкото и странно да звучи за мен първенството бе успешно. Защото тимът бе близо до титлата, а и утвърди Рууни като централна фигура, около която ще се гради бъдещето на състава поне още 6-7 години. Около него е ясно, че крилата изглеждат в добро състояние - Нани, Валенсия, Парк, Гигс. Има и няколко млади момчета, които тепърва ще минават по своя път. Разнообразието ще дойде от още един нападател, което не изключва оставането на Бербатов и от още един централен полузащитник в зависимост от състоянието на Оуен Харгрийвс. Но дори и англичанинът да е добре, пак може да се търси такъв човек, който да е от типа на Есиен или Рой Кийн. При цялото ми уважение към Скоулс не е възможно той да се справи. В защитата ще се търси евентуален бъдещ заместник на Ван дер Саар. Така че задачата на Фъргюсън не е чак толкова трудна за решаване.

И незабравайте, че днес 12 Май е финала (Атлетико Мадрид - Фуълм ) на първото издание на Лига Европа ...

Етикети: Европейски Футбол

Лион - Байерн Мюнхен

Днес е втория полуфинален мач между Лион и Байерн Мюнхен, където ще се реши кой ще е първият финалист на шампионска лига сезон 2009 - 2010. Първият мач между двата отбора завърши с гол преднина на Байерн дали и този ще удържат преднината си ще разберем съвсем скоро !

Прогноза на български за мача можете да прочетете тук : Лион - Байерн Мюнхен

Ако ви е по любопитно какво казват по света можете да погледнете анализа в Olympique Lyonnais – Bayern Munich

Етикети: Европейски Футбол, Прогнози

Тотнъм все още е плах на чужд терен

Очаквах съботата с огромен интерес, защото имаше два страхотни мача, а и после в неделя ранният двубой принципно ме вълнува, защото считан бирмингамското дерби за едно от най-истинските в световен мащаб.

Манчестър Ю - Тотнъм 3:1

Колкото и странно да звучи, Тотнъм ми беше по-любопитният и интересен отбор в събота. Хари Реднап определено е на половината път от цялостния си проект. И е изминал по-лесната част от възраждането на „шпорите", което пък ме връща на въпроса дали успехас четвъртото място няма да дойде малко рано за дългосрочното развитие на тима. Но тази тема ще я оставя за след края на сезона. Лондончани са силен отбор, но предимно у дома. Навън са си все още същия плах състав, какъвто бяха във всеки от сезоните им в Премиършип. На терените на съперниците си, „шпорите" получиха три гола от Арсенал, три от Челси, три от Манчестър Ю, два от Ливърпул. Направиха равенства с Евертън и Астън Вила, предстои и двубой с Манчестър Сити, но паднаха и от Съндърланд и завършиха 1:1 с Бирмингам. Излиза, че нямат победа (засега поне) над състав от топ 10. Това означава, че извън „Уайт Харт Лейн" тимът все още не може да покаже играта, която демонстрира на домашния си терен. Разликата между двете неща е твърде сериозна, за да бъде подценявана. И за мен поне една от причините е липсата на равностойни заместници на титулярите или иначе казано широчина на състава.

Вижте този мач! Най-силното оръжие на Тотнъм в последните месеци бе Гарет Бейл. Само че той трябваше в този двубой да бъде върнат в защита, откъдето трудно може да прави тези свои пробиви по фланговете, които виждахме срещу Арсенал и Челси. На моменти топката се подаваше по навик то полузащитниците към зоната на крилото, където принципно бе Бейл в предходните двубои, но той бе изостанал назад и не можеше да донесе остротата, която се очакваше от него. И причината е, че нямаше десен бранител, което пък наложи преместването на Асу-Екото там и съответно връщането на уелсеца в отбраната. Чудя се защо бе даден Алан Хътън под наем в Съндърланд. Тази зона си беше проблемна, а на нея Хари Реднап има един човек. Кабул бе заместник, но и той сега не може да играе. От друга страна взетият от Портсмут футболист не е типичен десен бранител.

Има и още нещо. Вярно е, че Паласиос се връща в игра след наказание. Но защо трябваше да бъде разбиван един добре работещ вариант с Модрич и Хъдълстоун в центъра? За себе си съм убеден, че ако имаше подходящ десен бранител в състава, тогава Бейл щеше да си е на левия фланг, а Модрич и Хъдълстоун в центъра, докато Паласиос на пейката. В крайна сметка нямаше нужда да се прави промяна в халфовата линия, която победи последователно Арсенал и Челси. Причината да се извърши все пак е липсата на десен бранител. Ето поради това твърдя, че Тотнъм и конкретно Хари Реднап са на половината път в развитието си. Другата крачка - да станат толкова добре играещи и на чужд терен ще е интригуващо дали ще бъде направена. И трябва да бъде постигната широчина на състава.

Манчестър Ю отново си игра своя стил, в който бавно и разумно се стига до точките. Методичността в атакуването на противника е доведена до съвършенство от страна на Фъргюсън. Вече почти няма значение кой е на терена. Това не важи единствено за Рууни, но ми се струва, че и този проблем може да бъде изчистен скоро. Нещата ставаха малко по-бавно, отколкото ако англичанинът бе на терена, но все пак се получаваха. На практика Юнайтед си игра с вариант 4-4-2, защото Гигс бе близо до Бербатов. Мнозина ще кажат, че този двубой българинът го е изиграл силно. Аз смятам, че представянето му в срещата не се различаваше по нищо от предходните мачове. Нивото му на игра е еднакво. Няма как да споря дали той се представя силно или слабо, защото всеки си има собствено мнение, но определено твърдя, че той е постоянен в изявите си. И достатъчно стабилен в играта.

Иначе мачът бе решен някъде след изравнителния гол на Тотнъм. Очаквах, че с Гудьонсен в игра и с Паласиос и Хъдълстоун в центъра шпорите ще могат да задържат топката. Е, не се получи. А за да се получи разиграването Хари дори завъртя състава, така че Бейл да излезе на по-предни позиции. Но и това не проработи толкова добре, защото точно от зоната на левия бранител дойдоха головете в края. Пък и трябва да отчетем, че след влизането на Македа и изваждането на Валенсия, Нани успя да използва тези промени в играта на Тотнъм по най-добрият възможен начин. Като цяло Юнайтед бе по-добрият отбор в мача и се възползва от неувереността на гостите си. Тотнъм все още е твърде плах, за да дава отпор на най-силните състави на техните терени. Но пък това явно е следващата крачка.

Арсенал - Манчестър Сити 0:0

За пореден път Манчини ме разочарова. Да, измъкна равенството, което и търсеше от първия миг в срещата, но дефанзивния футбол, който практикува е все по-отблъскващ. И не казвам това заради националността му (вижте отношението ми към Анчелоти например). Ако нямаш смелост да нападаш тази защита на Арсенал, която си беше готова да преодоляване със Силвестър в нея и един крайно неуверен вратар, то тогава къде би могъл да си настроен по-агресивно. Миналата седмица у дома срещу градския си съперник търсеше равенството повече от всичко и бе наказан в края. Сега същото можеше да стане и срещу Арсенал, но „артилеристите" вече са приключили сезон и нямат капчица амбиция след разочарованието от загубата на битката за титлата. Замислих се как бе победен Челси. Още тогава твърдях, че всичко е плод не на играта на Сити, а на ужасяващите грешки в отбрана на „сините" и индивидуалната класа на Тевес. Но това не може да продължава вечно. Дори състав на отбраната като тази на Арсенал вчера може да се справи с един човек, пък бил той и Тевес, когато му се обърне сериозно внимание и бъде атакуван за първа топка достатъчно агресивно.

За мен Сити не заслужава четвъртото място и силно се надявам да не го спечели. Този мениджър просто ще съсипе „гражданите" и другия си сезон. В битката за четвъртото място аз съм абсолютно неутрален зрител. За мен няма значение кой ще е там. Но с подобен подход към двубоите наистина бих се радвал Сити да се провали. Манчини ми изглежда прекалено страхлив като треньор. Между другото има и фенове на Интер, които твърдят същото. Защото няма значение с колко нападатели си излязъл на терена. Има значение дали играеш нападателно или караш дори тези крила да действат дефанзивно много повече, отколкото офанзивно.

За играта на Арсенал едва ли има нужда да се говори. В нея нямаше страст, имаше задължение отборът да е на терена и да завърши тези 90 минути. Ако е възможно без да загуби и без никой да се контузи. Мислите в главите на повечето футболисти вече са към другия сезон или към световното първенство. Още един стабилен и силен мач на Сол Кямбъл, който явно ще получи нов едногодишен договор, което е възможно най-добрата новина в момента. Може би ако той бе в отбора от август, Галас и Вермаелен щяха да получават почивка в някои срещи и тогава нямаше да са контузени сега. Но това едва ли щеше да реши проблемите на отбора на вратарския пост. Сезонът на Арсенал завърши, сега ще е интересно каква ще е политика през лятото.

Има ли шанс Вила за четвъртото място?

Има особени симпатии към дербито на втория по големина град в Англия. Не твърдя, че е най-качественото като футбол, но страстта е запазена и никой не си позволява да пропусне някое единоборство. Пък и гледайки емоциите на мениджърите нямам как човек да не си каже, че това е „истинския мач". Аз поне така си го наричам.

Вила успя да спечели, което е прекрасно за тима (макар силно да се съмнявам в дузпата), защото се изравни с четвъртия Тотнъм и изпревари разочароващия Манчестър Сити. Проблемът е, че бирмингамци имат възможност да вземат още само 6 точки, докато техните съперници цели 9. В статистическата програма, която аз ползвам има една колона, която е „възможен брой точки". Ето как стоят нещата в нея:

№ Отбор Голова разлика точки Възможни точки

4 Тотнъм +26 64 73

5 Астън Вила +16 64 70

6 Манчестър С + 27 63 72

7 Ливърпул +28 62 68

Оставям Ливърпул вече извън битката, защото по-късно тази седмица ще напиша нещо за клуба и предизвикателството, което следващата неделя им предоставя. Вижте програмите на Тотнъм, Астън Вила и Манчестър С:

Може да приемем, че толкова силен домакин като Тотнъм ще си вземе мача с Болтън на свой терен. Също и гостуването на Бърнли в последния кръг, защото този тим вече изпадна, а и по принцип има слаба защита, която допуска много голове. Това означава, че „шпорите" са с почти гарантирани или лесни за постигане 70 точки. За да изпреварят Манчестър Сити има е необходимо равенство на „Ийстландс" на 5 май. При това положение те със сигурност са четвърти, защото Вила няма как да набере повече от 70 точки.

Вярвам, че в последния кръг бирмингамци ще спечелят у дома с Блекбърн, а е твърде възможно Сити да си вземе мача с Уест Хям в Лондон. Но тези двубои са след срещата между тях на „Ийстландс" идната събота. Всеки мач има три възможни изхода. Нека ги разгледаме:

- При победа за „гражданите" другата седмица Вила е без шансове за четвъртото място, защото няма как да го постигне с актив от 67 точки.

- При хикс - също. Просто не мога да повярвам, че Тотнъм няма да победи Болтън и Бърнли, но дори и да направи едно равенство (и да е загубил от Сити) пак ще е преди Вила, защото има далеч по-добра голова разлика. Да не говорим, че при това положение пък „гражданите" ще са четвърти.

- При успех за Вила в двубоя с Манчестър Сити става доста интересно. Защото тогава на Тотнъм дори не е необходимо дори да печели точка от мача на „Ийстландс". При победи над Болтън и Бърнли и загуба от Манчестър Сити, „шпорите" ще изпреварят вероятно Вила по голова разлика, защото и двата отбора ще са със 70 точки.

Етикети: Европейски Футбол

Ерата след Фъргюсън е интригуваща

Етикети: Европейски Футбол

Имам усещането, че Бенитес ще си тръгне сам

В неделя пак се сетих защо не харесвам Рафа Бенитес. Бях оставил тази тема далеч от съзнанието си, но нямаше как да не се вбеся. Просто под ръководството на испанеца Ливърпул не прилича на себе си. Да, може да постигне успехи в Европа, сега дори и Спартакиадата може да спечели. Но това не означава, че ще е силен отбор. В мач като този с Фулъм се случва следното:

- Ливърпул може да напада цял мач

- Фулъм със сигурност първо ще мисли за защитата, но няма да прави геройства, а просто ще играе дисциплинирано. За тях лигата вече завърши и просто искат да са в топ 10.


Горните две неща се получиха в пълния вариант, но нямаше как „червените" да вкарат гол. Те обикаляха около наказателното поле все едно тече ток по линиите му. Виждал съм подобна картина в много тимове по време на определени мачове (дори един цял сезон на Арсенал беше същото) и в почти всички случаи защитата на съперника успяваше да опази резултата, защото просто нямаше напрежение ВЪТРЕ в наказателното поле. Да, липсва Торес. Но дори и без него би следвало поне Фулъм да може да бъде победен на „Анфилд". И тук няма смисъл да се отваря темата за парите. Мога да я приема и то само до известна степен, когато става дума за мачове с Челси, Манчестър Ю, Арсенал или дори в Шампионската Лига, но не и срещу един отбор, който е излязъл да се защитава.



Ливърпул тепърва започва да има проблеми



Има и още нещо. Всички твърдят, че Бенитес винаги изучава подробно съперника и реагира според това, което вижда. Избира и нагласява стартовия си състав спрямо противника. Би следвало обаче да е бил добре подготвен за Фулъм, защото и миналия сезон на „Анфилд" този тим направи 0:0. И по мои спомени играта на котиджърс по нищо не се различаваше от миналия сезон, завършил и по същия начин. Но Ливърпул не намери вариант, с който да пробие отбраната. Е, излиза, че Бенитес е позагубил и уменията, които му помагаха в последните сезони. Излиза, че дори и познавайки съперника вече не успява да извлича подходящите резултати. Като прибавим и нетипичното отпадане от Шампионската лига още през есента, се чудя още колко неща е изгубил всъщност испанеца. Дали пък и вярата в отбора си не е сред тях?



Казвам това, защото за първи път, гледайки мач на Ливърпул си помислих, че няма начин Бенитес сам да не си тръгне през лятото. Той чудесно вижда какво се случва на игрището. Осъзнава по-добре от нас, че огромни пари няма да получи за нов отбор. Идва момент, когато е редно да направи промяна. Аз не вярвам в приказките, че той стои заради парите или така нататък. Просто един нормален човек в това положение ще си тръгне. Пък и провалът с „гаранцията" е доста жесток. Защото за мен след това равенство шансовете на „червените" за четворката да минимални. Има ги, но наистина могат да се изразят с цифра в проценти. Това е морален провал, който вече тежи. Защото Бенитес ОБЕЩА на привържениците четвъртото място. Това си бяха отношения между тях. Крачката бе твърде сериозна, за да бъде подмината с лекота след края на сезона.



Събирането на огромен финансов ресурс пък около клуба ми прилича на потвърждение на един мейл от есента, в който се казваше, че „лятото ще е масивно". Той бе пратен от сина на един от собствениците към привърженик като част от доста обиден отговор на критично писмо. Но ако е истина, че около клуба се събират вече близо 200 милиона за инвестиции ще е важно кой ще ги харчи и за какво. Защото ми се струва, че са последните възможни преди огромна криза. Днес пък във вестник „Гардиън" се появи интересна статия, която може и да се възприеме като продължение на горната теза. Ето я - http://www.guardian.co.uk/football/2010/apr/13/gillett-hicks-sell-liverpool. В нея се твърди, че Банк ъф Скотланд са поискали като условие за поредно рефинансиране на заемите на американците, да получат възможност да назначат независим президент в клуба. Споменава се името на Мартин Броутън, който сега работи за Бритиш Еъруейз. Не го познавам естествено, но това няма значение. Важното е, че кредиторите вече нямат доверие на Хикс и Жилет и искат известен контрол върху оперативната работа и харченето на парите. Просто хаосът е пълен. За мен поне този факт означава, че процесът на продажба е стартиран и между отделните страни няма никакво доверие. Така че в тази обстановка Бенитес е просто загубен и най-логичното действие на всеки мениджър е да напусне. Лошото в случая е, че за мен тепърва предстоят по-големите и тежки проблеми на „Анфилд".



Четвъртото място



Трябва да призная, че явно съм надценявал Ливърпул. И то много. Все си мислех, че тимът може да спечели четвъртото място. Сега това не е невъзможно по теория, но не ми се вижда нормално, а и логично. В съзнанието ми остава само усещането, че нещата все някак ще се наредят в тяхна полза, защото са Ливърпул и имат история и така нататък. А подобен стил на мислене не ми е присъщ. Нито един от аргументите ми след този уикенд не е свързан с представянето на терена.



Между другото днес Тевес е казал нещо много интересно и то в „Гардиън". Ето и думите му:

„It is their club, their money. But, if you ask me if I thought it was the right decision, the answer is no. I will play for any manager; I play for the shirt and must respect the right of the people who make decisions to change things, but a team does not form overnight. Mark should have been given more time. The decision was taken with too much haste. You cannot invest so much and then sack the manager after five months. Mark brought us all here. He is a great manager and he will get another big club, 100%". Те са казани по отношение на арабските собственици на отбора. В превод означават:

„Това е техния клуб, техните пари. Но ако ме питате мен, дали смятам решението за правилно, отговорът е не. Аз ще играя за който и да е мениджър, ще играя за фланелката и съм задължен да уважавам правото на хората да взимат решения за промени, но един отбор не се създава за една нощ. На Марк трябваше да бъде дадено повече време, решението бе взето прекалено бързо. Не може да инвестираш толкова много и после да уволниш мениджъра след 5 месеца. Марк ни доведе тук. Той е голям мениджър и ще си намери скоро нов клуб, 100%". Браво, Карлос! Това е истината и се радвам, че някой я каза публично.



Между другото интервюто е доста интересно и в него Тевес се противопоставя и на онзи плакат „Добре дошъл в Манчестър!" Като цяло позицията му е интересна и някак любопитна казано точно в този момент. Но идеята ми е друга. Сити може би ще спечели четвъртото място, защото просто е най-добрият отбор за него. Е, обрати може да има все още. Но изглеждат все по-малко възможни. Въпросът е какво ще ни покаже Тотнъм в двата мача с Арсенал и Челси.



Психогически игри



Какво всъщност означава понятието „mind games"? Всички го разбираме и общо взето може да се преведе, освен буквално като „психологически игри" и като „начин, по който Алекс Фъргюсън въздейства на другите мениджъри и отбори, когато Юнайтед има нужда от определен резултат". Анчелоти днес заявил, че никой не може да си играе „mind games" с него. Грешка! Щом го споменаваш, значи вече играеш. Мениджърът на Болтън Оуен Койл пък се е обидил на Фъргюсън, че е нарекъл срещата на Челси с неговия тим лесна. Всъщност думата е „walkover", което означава леко постигната победа или неоспорвана победа. Значи и в този случай тези „mind games" работят.


Думите на Анчелоти бяха „В този момент от нашия сезон, никой не може да ни накара да загубим концентрация или решителност за спечелим титлата, само ние може да го направим". Да, така е. Никой не може да ги разконцентрира. Това е факт, но Фъргюсън изобщо не се е обръщал към Челси. Неговите думи бяха насочени към Болтън и те свършиха работа. Защото сега Уондърърс са амбицирани да докажат, че не са толкова лек съперник. Е, аз не вярвам да имат успех, но това си е съвсем друга тема. Доколкото можа Фъргюсън свърши работата си. Между другото, докато бе начело на Бърнли, Оуен Койл постигна резултат на „Стамфорд Бридж" изваждайки Челси от Карлинг Къп преди 18 месеца, макар и след изпълнение на дузпи. Но това бе преди Анчелоти. Ще видим все пак какво всъщност ще стане, но аз не вярвам да има каквото и да е съмнение в крайния изход. Сезонът обаче ме научи вече да не приемам нищо за абсолютно сигурно.

Етикети: Европейски Футбол

Десаи: Челси да маха 5-има!

Марсел Десаи неочаквано се нахвърли върху Челси и призова клуба още през лятото да разкара минимум 5-има футболисти.

В навечерието на ключовата визита на сините на Манчестър Юн бившият им капитан твърди, че те имат много по-скромни възможности в сравнение с тима на сър Алекс Фъргюсън

Под прицела на Десаи попаднаха футболисти като Михаел Балак и Джо Коул. Според него, те първи трябва да бъдат „изритани” от отбора и последвани от още 4-има или 5-има, които за него "не са играчи на Челси".

Десаи смята, че по-рано отборът е бил наистина удивителен и, дори да не печелеше Шампионската лига, е играл на отлично ниво, но сега Джо Коул не се показва в светлината, в която би желал, а през последните два месеца Балак сякаш е изчезнал. Според бившия капитан, Джон Оби Микел се справя добре, но отбора все пак липсва Майкъл Есиен и това обяснява отслабналата защита.

Челси е втори в класирането на Висшата лига, само на крачка след Юнайтед, но хората на Карло Анчелоти трябва задължително да спечелят като гости на червените дяволи утре, след като пропиляха аванс от осем точки на върха.

6 от отборите във Висшата лига имат по-добра защита и, според Десаи, това се дължи на липсата на компактност в центъра на терена.

Според него, Юнайтед имат предимство в това отношение.

„Футболисти като Дарън Флечър, Нани и Антонио Валенсия съдействат повече в отбрана, а да не говорим за играчи като Райън Гигс. Пред вратаря Едвин ван дер Сар наистина има един отбор. Ето защо аз съм сигурен, че Манчестър Юнайтед има много повече потенциал от Челси”, каза още легендарният французин.

"Полузащитата на Челси не прави нищо, за да помага на защитата. Имаме сериозни проблеми в отбрана този сезон, затова не водим с четири, пет или шест точки", завърши той.

Етикети: Европейски Футбол

Рууни и Рио заминаха за Мюнхен

Звездите на Манчестър Юн Уейн Рууни и Рио Фърдинанд заминаха с отбора за Мюнхен и могат да играят в първия 1/4-финален мач от Шампионската лига - Манчестър Юнайтед - Байерн Мюнхен.

Двамата пропуснаха победата с 4:0 над Болтън в събота.

Червените дяволи се надяват на позитивен резултата срещу четирикратния европейски шампион преди реванша на "Олд Трафорд" в сряда.

Поне за Райън Гигс сблъсъкът връща спомените отпреди 11 години, когато късни попадения на Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер осигури успеха на червените дяволи срещу баварците на финала в Барселона (2:1).

"Не мога да повярвам, че минаха 11 години, каза ветеранът. - Това беше една от най-великите вечери в живота ми. Ще се борим за същия резултат както през 1999 г., но да се надяваме, че няма да решим двубоя толкова късно."

Етикети: Европейски Футбол

Арсенал сбърка първи

Страхотно емоционална събота с много голове и значими резултати. Спорни моменти също. Ще започна с Арсенал, защото считам, че това бе най-важният двубой от трите като краен резултат.

Бирмингам - Арсенал 1:1

Каквото и да говореше Венгер през седмицата, че не поставя Шампионската Лига напред в съзнанието си, още стартовите състави показаха, че това не е така. Имаше едно промърморено оправдание за Аршавин и Насри, които имат проблеми, но за мен просто французинът ги остави да почиват. Ако последователността на двубоите бе обратната - първо Барса и после Бирмингам - съм убеден, че двамата щяха да са на терена от първата минута. Иначе конкретно в този двубой влизането на Аршавин и Насри промени коренно развоя на срещата.

Иначе анализът на срещата започвам от добрата подредба на Бирмингам в своята половина, която е в основата на тази дълга серия от резултати без загуба у дома. Чудесно бяха оформени двете линии на полузащитата и отбраната. Между тях пространството бе малко. И съответно нямаше достатъчно място за Сеск и останалите халфове на Арсенал да разиграват топката пред наказателното поле на Джо Харт. Трябва да отличим и замисълът на Маклийш в предни позиции да прати Макфадън в зоната на Клиши и Сонг. Целта бе там той да поеме с гръб към вратата и да търси съответно начин за продължаване на нападението, докато далеч по-бързия Камерън Джером бе пратен конкретно срещу по-бавния от него Сол Кямбъл. Разумна стратегия, която обаче бе овладяна от Арсенал, макар и след няколко проблемни момента в двубой.

Голът на Насри дойде в идеален момент, а веднага след него имаше още две положения, в които гостите трябваше да вкарат и да довършат мача. Първо Аршавин получи пас от Бентнер, а после Насри бе изведен брилянтно от Аршавин, а накрая пак французинът получи перфектно подаване от Сеск. Една от тези три ситуации трябваше да бъде отбелязана. Наред с попадението, което Диаби вкара и бе отменено, Арсенал създаде достатъчно шансове, за да бъде победител. Това заедно с факта, че Венгер не направи третата си смяна в продължението, когато можеше да забави играта и да успокои отбора си, сумира проблемите на гостите за загубата на точки. Да не забравя да добавя и намесата на Алмуния при гола на Филипс. Арсенал сам си е виновен в това отношение. И е редно Венгер да потърси обяснение защо се случи това. Защото следващият проблем, който ще обсъдя изобщо нямаше да е тема, ако Насри или Аршавин бяха вкарали възможностите за втори гол.

Голът на Филипс

При изравнителния гол има засада. В правилника пише ясно следното:

„Засада се отсъжда на състезател, който се намира в положение на засада, само ако в момента, в който топката бъде докосната или отиграна от някой от съотборниците му, той участва активно в играта, по преценка на съдията, като:

* - се намесва в играта или
* - влияе на противник или
* - извлича предимство благодарение на позицията, в която се намира."

Продължавам цитата пак от същата книжка, но вече в частта „Тълкуване на правилата на играта и инструкции към съдиите". Ето какво се казва там по отношение на втората възможност, а именно „влияе на играта":

- „Влияе на играта" означава, че състезателят пречи на противника да отиграе или да може да отиграе топката като непосредствено възпрепятства неговото полезрение, движение или направи жест или движение, което според главния съдия са заблудили или отвлекли вниманието на противника.

Подчертал съм важното според мен. Има два важни момента. Първият е, че главният съдия е задължен да анализира има ли пасивна засада или не. Но за да се стигне до това, флагът на асистента трябва да е вдигнат. Тоест първо трябва да има сигнал за засада и тогава да се мисли дали е пасивна. Само флагът не е вдигнат. Което за главният означава, че Бенитес не е в засада и той няма нужда да преценява дали има пасивна такава или не. Така че грешката е на асистента в ситуацията. Ако той вдигне флага, а Уеб не го зачете - проблемът вече е на главния.

Връщам се на конкретната ситуация и ще я анализирам принципно дали има пасивна засада или не. Топката е подадена към Бенитес. Това се вижда чудесно. Просто няма към кого другиго да е подаването. По времето, когато това става, Филипс е безкрайно далеч от положението. Нападателят на домакините (Бенитес) показва, че участва в играта с движението си и готовността да поеме топката. Саня не би я отиграл по какъвто и да е начин, ако Бенитес го няма. Би я пропуснал към аута. Тоест еквадорецът си е в активна позиция и най-малкото отвлича вниманието на Саня. И засада трябваше да има, защото с изчистването си (от което всъщност следва рикушета във Филипс и гола) Саня предотвратява достигането на топката до Бенитес. След това вече идва и ужасната намеса на Алмуния влиза във вратата.

Головата разлика като фактор

След победите на Юнайтед и Челси головата разлика наистина излезе като фактор в борбата за титлата. По-скоро въпросът е дали ще има значение или не. Очевидно е желанието на Челси да вземе предимство в това отношение. Не успях да гледам срещата, защото по същото време коментирах по другия канал, така че ще говоря само за значението на резултата и въз основа на статистиката мога да направя няколко извода. Дрогба не игра и Челси вкара 7 гола. От началото на тази календарна година във ВЛ „сините" са били без котдивоарецът през януари месец и в събота. За изиграните 4 мача без него в отбора, съставът е вкарал 19 гола от 4 двубоя. Ако разширим периода с всички турнири за този период, тогава трябва да добавим и още 7 гола в два мача за ФА Къп. Което означава 26 попадения в общо 6 срещи. Ако се задълбочим и опитаме да намерим и головете на Лампард, тогава нещата ще станат още по-интересни. В момента Лампард има 21 гола във всички турнири. Към вчерашните 4 трябва да добавим и още 5 през януари вкарани в отсъствието на Дрогба. Стават 9. Дали пък Лампард наистина не е по-полезен в отсъствието на котдивоарецът или се случва нещо по-елементарно - той просто поема отговорност? Все още нямам отговор, въпреки че твърдото ми убеждение е, че Франк би изпъквал повече без Дрогба. Не мога обаче да кажа дали Челси е по-силен без Дрогба и с един по-значим Лампард, отколкото с котдивоареца в състава. Звучи нелогично, но футболът твърде дълго време вече ми предоставя подобни нелогични изводи понякога.

В момента головата разлика на Челси е с две попадения по-добра от тази на Юнайтед и с 13 от Арсенал. Ако хората на Венгер ще стават шампиони, то ще е по точки. Да се съсредоточим обаче върху Юнайтед и Челси. „Сините" имат домакински мачове с Болтън, Стоук С и Уигън. Поне в два от тях могат да спечелят с по 5 гола разлика. В останалите двубои гостуват на Манчестър Ю, Тотнъм и Ливърпул, където едва ли са способни на чувствително подобряване на този показател. При хората на Фъргюсън положението е по-простичко - те могат да си спечелят следващия мач и после могат дори една загуба да си позволят. Но ако не бият Челси на „Олд Трафорд", тогава имат гостувания на Блекбърн, Манчестър Сити и Съндърланд, както и домакинство на Тотнъм. На базата на тези мачове ми се струва, че стигне ли се до това головата разлика да решава титлата, Челси ще има предимство. Но пък Юнайтед е със съвсем реални шансове да спечели трофея по точки.

Факторът Рууни

На този етап от сезона отсъствието на Уейн Рууни може и да не се отразява на състава, както се видя вчера. Голмайстори се намират. Факт е, че има 11 автогола в полза на Юнайтед, но явно при всеки от тях съперникът е притискан да сбърка, което също е плюс в играта. Аз обаче искам да кажа нещо различно. Струва ми се, че Фъргюсън и този сезон е изградил отбора си на принципа „10 черноработника и 1 реализатор на усилията". През миналия сезон например Рууни бе принуждаван да работи за тима и за Роналдо, който обираше лаврите. Сега дойде ред на Рууни. Вчера например липсваше английския нападател и два гола вкара Бербатов. Явно бе дошъл неговия ред да реализира усилията на останалата част от състава. Така че за мен отсъствието единствено на Рууни не би било сериозен проблем за „червените дяволи". Е, ако го няма срещу Челси например ще е трудно, но това са малко на брой срещи. Юнайтед запазва системата си на организация на терена и просто се сменя човекът, който е на върха и обира аплодисментите. Между другото имам съмнението, че привличането на Оуен бе с цел да се осигури вариантивност в избора на този човек, който да бележи повечето голове.

Астън Вила

Вила записа най-голямата си загуба във ВЛ и най-изразителната от септември 1986 година, когато падна от Нотингам с 0:6. Тимът допусна 7 гола в елита за първи път в последните 45 години от поражението с 0:7 от Манчестър Ю през октомври 1964. Само тези два факта могат да покажат всъщност колко тежко бе поражението от Челси. Аз обаче имам усещането, че съставът просто се е предал през втората част. Казвам това, защото за мен е ненормално един отбор, който има една от двете най-силните отбрани в лигата да се срине по този начин. На практика тимът допусна една четвърт от общия брой голове за сезона само в този двубой. Другото обяснение би могло да е физическото състояние на играчите. Много пъти съм казвал, че не е нормално във Вила да не се правят смени по време на мачовете и че това рано или късно ще се отрази на отбора. Нямаше начин да не се натрупа умора. От друга страна не мога да не отбележа и още нещо, което обаче ще се въздържа да коментирам - Вила игра с един нападател за разлика от всеки друг път. Карю бе на върха, а Агбонлахор на фланга. Това ще е интересно да се види дали ще продължи и в следващите срещи и как ще проработи.
Да не забравяме обаче, че тези два тима ще играят на „Уембли" в полуфинал за ФА Къп само след две седмици. И тогава ще е интересно дали Дрогба ще е на терена и какъв ще е подхода на Вила към мача. Просто трябва да отбележим, че прокобата на месец март продължи с пълна сила и този сезон за Мартин О'Нийл. Този път поне бе спечелена една победа в Лигата срещу Уигън като гост. Но продължава да се усеща умора в тима и за следващия сезон мениджърът ще трябва да промени подхода си към срещите и цялостната си стратегия за мачовете.

Анализ на Борислав Борисов от premiership.bg

Етикети: Европейски Футбол

Челси загря за Манчестър със 7:1

Франк Лампард вкара 150-ия си гол за Челси, докато сините временно изпревариха Манчестър Юн на върха във Висшата лига, след като размазаха със 7:1 кандидата за Топ 4 Астън Вила на "Стамфорд Бридж".

Лампард вкара четири от головете, включително два от дузпи, а сините добавиха нов разгром към забележителната си победа с 5:0 над Портсмут в средата на седмицата.

Както мениджърът Карло Анчелоти прогнозира, отпадането на Челси от Шампионската лига се превърна в стимул за отлично представяне в първенстовото и отборът му загря по най-добрия възможен начин за гостуването на "Олд Трафорд" следващата седмица.

Победата беше още по-впечатляваща, тъй като беше постигната без топ нападателя Дидие Дрогба, който бе оставен на резервната скамейка, за да почива преди двубоя с Манчестър Юн след седмица.

Лампард даде ранна преднина на Челси, след като се възползва от центриране на Флоран Малуда към далечната греда. Джон Карю обаче бързо възстанови преднината на Вила след чудесна работа на Ашли Йънг.

Точно преди почивката Лампс вкара ключовия втори гол за Челси от дузпа, след като Юрий Жирков бе фаулиран от Джеймс Колинс.

Малуда се възползва от още добра работа на Жирков, за да преодолее Брад Фридъл за третия гол на Челси, преди Лампард да вкара втората си дузпа.

Той записа името си в историята на Челси с гол номер 150 след дузпа, спечелена отново от Жирков, който бе фаулиран от Ричард Дън.

Вила рухна и Малуда се възползва от агонията му, след като бе изведен от Лампард. Резервата Саломон Калу вкара шестия гол за лондончани след подаване на Никола Анелка.

Лампард вкара четвъртия си гол за вечерта в добавеното време.

Етикети: Европейски Футбол

Новини преди 32-и кръг във Висшата Лига

Бирмингам - Арсенал събота, 17:00, Диема 2

* В Бирмингам няма играчи с нови травми от сряда. Гари О'Конър и Лий Карсли са дългосрочно контузени. Мърфи е с разтежение.

* Арсенал ще е без Томас Вермаелен, който е наказан. Очаква се Силвестър да го замени в отбраната. Другият вариант е Алекс Сонг

* Бирмингам няма загуба у дома във ВЛ вече в 11 срещи. Ако и днес не загубят, това ще е най-добрата им серия от 35 години.

* Бирмингам има една победа във ВЛ над Арсенал от 11 мача. Това е мач номер 130 между тях в Лигата. Балансът е 38-34-57.

Челси - Астън Вила събота, 17:00, Диема

* Проблемите на Челси в защита се увеличиха с травмата на Карвальо. Ще липсват и Ашли Коул, Босингва, Иванович и Есиен

* Четири играчи от Астън Вила са под въпрос за мача - Дън, Агбонлахор, Хески и Милнър. Херууд и Рио-Кокър са контузени.

* Челси ще търси поредни победи във ВЛ за първи път от 2 месеца. Тимът има най-доброто нападение в Премиършип със 75 гола.

* Вече 7 мача между тези два отбора в Лондон, Челси няма загуба от Астън Вила. Имат 138 мача. Общият баланс е 51-32-55.

Хъл Сити - Фулъм събота, 17:00

* Крилото на Хъл Сити Стивън Хънт ще направи своя мач номер 100 във ВЛ. Боатенг е наказан, Анди Доусън е под въпрос.

* Боби Замора (Фулъм) ще пропусне срещата, заради стомашен вирус. Андрю Джонсън и Джон Пейнтсил са извън игра.

* Хъл сити ще се опита да избегне шеста поредна загуба във Висшата лига на Англия. Фулъм има вече 14 поредни двубоя като гост без пълен успех.

* Единствената победа на Фулъм като гост на Хъл Сити от последните 6 опита бе през октомври 1996. Балансът е 31-26-29.

Тотнъм - Портсмут събота, 17:00

* Списъкът с контузени в Тотнъм се увеличи с Басонг, Чорлука, Паласиос и Павлюченко. Те са под въпрос, Дефоу ще е здрав.

* Джейми О'Хара (Портсмут) не може да играе, защото е собственост на Тотнъм. Рикардо Роча е под въпрос за мача.

* Тези два отбора ще играят и в полуфинала за ФА Къп през април. Дефоу вкара във всеки от последните 3 мача на тези тимове.

* Портсмут има едва 1 победа над Тотнъм в предходните им 10 срещи. Имат общо 44 срещи. Балансът до този момент е 18-15-12.

Уест Хям - Стоук С събота, 17:00

* Очаква се Дзола да направи промени в Уест Хям. Мануел Да Коща изтърпя наказанието си. Фубер и Илунга са възстановени.

* Нападателят на Стоук Сити Джеймс Бийти е аут да края на сезона. Дийн Уайтхед е наказан, Райън Шоукрос е под въпрос.

* Уест Хям загуби последните си 5 мача в Лигата, допускайки 14 гола. Стоук има най-добрата защита в лигата преди почивката.

* Стоук Сити вкара едва две попадения в последните си 5 мача на „Болейн Граунд". Това е мач номер 77. Балансът е 31 - 18 - 28.

Уулвърхямптън - Евертън събота, 17:00

* В състава на Уулвс може да се завърнат Стивън Уорд и Адлен Гедиура. Майкъл Кайтли продължава да е контузен.

* Вратарят на Евертън Тим Хауърд ще премине късен фитнестест преди срещата. Тим Кейхил и Джак Родуел са под въпрос за мача.

* Уулвърхямптън е непобеден в три поредни мача в лигата, което е изравнено най-добро постижение за „вълците" през сезона.

* Евертън няма победа на „Молиньо" срещу Уулвс от януари 1982 година. Това е мач номер 126 между тях. Балансът е 44 - 23 - 58.

Болтън - Манчестър Ю събота, 19:30, Диема

* Гари Кейхил (Болтън) е възстановен от съсирека в ръката и е готов за игра. Защитникът Гретар Стейнсон е наказан за 1 мач.

* Алекс Фъргюсън отхвърли спекулациите, че Уейн Рууни е с травма в крака. Здрави са Гигс и Скоулс. Харгрийвс вече тренира

* Рууни вкара 6 гола в последните си 4 мача в Лигата на „Рийбок". Само Болтън не е взел този сезон точки от тимовете в топ 4.

* Манчестър Ю спечели 9 от предходните 10 мача с Болтън в Премиършип. Имат общо изиграни 116 мача. Балансът е 42-24-50

Бърнли - Блекбърн неделя, 14:00, Диема 2

* В Бърнли няма нови контузени играчи. Карлайъл и Фокс може да са на терена. Извън тима остават Колдуел, Екърсли и Макан.

* Под въпрос в Блекбърн е Дейвид Дън. Ако той се възстанови, Алардайс няма да променя състава в трети пореден мач.

* Това е 12-то дерби на Червената роза между Блекбърн, Болтън, Бърнли и Уигън. Вече в 22 поредни мача Бърнли няма чиста мрежа

* Последната победа на Блекбърн над Бърнли като гост е от 1979 година - 2:1. Имат общо 92 мача. Балансът е 37 - 15- 40.

Ливърпул - Съндърланд неделя, 18:00, Диема

* Ливърпул ще е без Фабио Аурелио и Мартин Шкъртел. След като се възстанови от грип, Алберто Акуилани може пак да е титуляр.

* Джон Менса (Съндърланд) напусна срещата с Вила в сряда и е под въпрос. Кенуйн Джоунс също ще мине тест преди мача.

* Съндърланд няма победа на „Анфилд" вече в 11 мача във всички турнири, като в предходните 5 дори няма отбелязан гол.

* Ливърпул ще търси 8 поредна победа на „Анфилд" този сезон. Това е мач номер 154 между тимовете. Балансът е 70-32-51.

Манчестър С - Уигън понеделник, 22:00, Диема

* Стивън Айрлънд (Ман.С) ще мине тест преди мача. Адебайор може да играе. Контузени са Бридж, Джонсън, Лескът и Петров.

* Шарл Нзогбиа (Уигън) има проблеми в ребрата и няма да играе в срещата. Емерсон Бойс е с разтежение и също е извън състава.

* Ман. Сити няма загуба в мач, в който се разпише Карлос Тевес. В последните 11 мача, Уигън има 2 победи и едва 6 вкарани гола.

* Изненадващо Манчестър Сити има едва 1 победа в общо 9 мача с Уигън във ВЛ.

Етикети: Европейски Футбол, Прогнози

Две любопитни новини от 26,03,2010

Етикети: Европейски Футбол

Ще бъде ли спрян Уейн Рууни?

Когато идва такъв мач като дербито на северозапада между Манчестър Ю и Ливърпул, винаги е интересно. Един мач може да промени много неща във футбола. Личното ми мнение е, че това е и една от причините, поради които толкова обичаме тази игра. Един двубой може да направи сезона на даден състав безкрайно различен. И примерът може да е точно с Ливърпул. Победа над Портсмут с 4:1, последвана от успех над Лил с 3:0 в Лига Европа. Това са 7 гола за два двубоя и веднага настроението и самочувствието са различни. А не мисля, че съставът е много по-силен, отколкото бе преди седмица.

Важността на двубоя

Когато човек погледне таблицата с класирането и веднага става ясно колко голям е всъщност залогът за този мач. Юнайтед води с 2 точки пред Челси и макар „сините" да са с мач по-малко, ако „червените дяволи" си вземат всички двубои до края на първенството ще са шампиони, независимо какво правят останалите. Уточнявам, че в това число влиза и срещата с Челси на „Олд Трафорд". А хората на Фъргюсън са правили подобни серии. Ливърпул пък е в най-тежка позиция от четирите тима, които спорят за малката шампионска титла (четвъртото място) от гледна точка на темпото, с което се печелят точките. От друга страна мърсисайдци имат след този двубой серия от мачове срещу Съндърланд (дом), Бирмингам (гост), Фулъм и Уест Хям (у дома), Бърнли като гост, Челси у дома (този изглежда труден, но все пак е на „Анфилд") и накрая Хъл Сити като гост. При благоприятен изход в Театъра на мечтите отборът е способен да направи страхотен рейд. Така че победата е от огромно значение за целия сезон на двата състава в Англия.

Стратегията на игра

И двата тима сме ги гледали безкрайно много пъти. Но като цяло Ливърпул изглежда по-предвидим като постройка и стил. Ясни са за мен поне 10 от общо 11-те играчи на Бенитес в двубоя. Въпросът е дали ще играе Бабел или Бенаюн. Аз не мога да съм сигурен за състоянието на израелския полузащитник. Ако е напълно здрав може би е по-добрият избор, защото умее да участва стабилно в разиграването на топката. Да не говорим, че разбирателството му с Торес е много по-добро, отколкото на Бабел. При холандеца се наблюдава един процес на копиране на представянето му към стила на Ливърпул, подобно на Каут от дясната страна. Само че в дефанзивен план Бабел не е толкова силен, а и ми се струва, че всичко е още в начална фаза. Моята прогноза е, че там все пак ще се появи Бенаюн. Ако излезе Бабел, това ще е равносилно на сензация. Останалите ще са същите, с които бе победен Лил през седмицата. Макар на моменти да се очаква, че място може да получи и Кириакос. Само че Карагър и агер напоследък играят добре заедно.

Интересното е при Манчестър Ю. Фъргюсън има в запас няколко различни варианта. В последните важни двубои пускаше Парк зад гърба на Рууни във вариант 4-4-1-1. В същото време пращаше в лявата зона Флетчър, който обаче стоеше малко по-близо до центъра, като оставяше задължителното пространство по тъча за Евра. Но този сезон не мисля, че включванията на французина са толкова впечатляващи, колкото бяха преди година. Може би противниците вече се приспособиха към неговата игра. Този тип стратегия се случваше, когато Юнайтед трябваше да контраатакува и вариантът определено е работещ. Сега обаче е интересно какво ще избере Фъргюсън. Бербатов е в далеч по-добро състояние, последните му мачове са силни, така че не бих се учудил точно той да е в позицията зад гърба на Рууни. А и логиката на подобно включване би била подкрепена от предполагаемото чисто териториално предимство, което се очаква да имат „червените дяволи". Не мисля, че шотландецът ще прибегне до 4-3-3, защото така крилата и изобщо целия му състав ще е лесен за овладяване от противника и на практика ще се получи надиграване един на един по целия терен. И агресивността ще реши всичко.

Факторът „Рууни" и разиграването в центъра

В момента Рууни винаги е първата тема на разговор, когато говорим за формата и играта на Манчестър Ю. Съответно това ще е и първата грижа на Бенитес. Според мен не съществува вариант английският нападател да бъде опазен. По-правилната стратегия ще е Ливърпул да се опита да го откъсне от отбора. Трябва да бъдат спрени другите футболисти на домакините в опита им да взаимодействат с него. Естествено точно обратната ще е задачата ан хората на Фъргюсън - да опитат да му дават максимално много възможности за игра с топката пред противниковото наказателно поле. Могат ли халфовете на гостите да стоят максимално близо до своята защита, така че пространството между Масчерано и Лукас от една страна и Карагър и Агер от друга да е минимално? По принцип е напълно възможно. Но ако там е Бербатов ще е по-трудно, защото той може да задържа топката в краката сиа. Парк не би могъл, но българинът със сигурност. И тогава вече синхронът в защитните действия на червените трябва да е съвършен.

Аз продължавам да смятам, че в този случай има и друго решение за тази позиция и то е с пускането на Райън Гигс. Според някои информации в пресата той може да се върне в игра за срещата. Гигс умее както добре да пренася действията в противниковата половина, така и да участва в разиграването. Проблемът би дошъл от това, че в състава няма да има достатъчно скорост. Скоулс, Карик, Гигс не са от най-бързите. Флетчър би могъл да мине за такъв, но и той не е със скоростта на Парк или Нани. Валенсия също е по-скоро борбен, отколкото бърз. В дясната зона предполагам, че ще излезе Валенсия. Като цяло партньорството между Валенсия, Бербатов и Рууни се развива чудесно и поради тази причина смятам, че точно тримата ще започнат двубоя.

Вече познаваме достатъчно добре Бенитес. Предполагам мнозина се питат как така той успя да спечели три пъти поред срещу „червените дяволи". Това е поредното доказателство, че испанският наставник на Ливърпул може да играе и подготвя състава си добре, когато става дума за такива големи мачове. Единични двубои, а не серия от срещи. Проблемите обичайно идват срещу тимове като Уигън например. Всъщност, ако погледнем този сезон, който е ужасен за мърсисайдци, тимът все пак спечели у дома срещу Манчестър Ю. За мен „червените" са предвидим отбор като стил на игра. Ако се разгледат внимателно мачовете им в нападение използват 6 или може би 7 буквално заучени разигравания и движение без топка на атакуващите им футболисти. В момента ролята, която имаше Алонсо през миналия сезон се изпълнява от Масчерано. Поради това и подаванията на моменти изглеждат нетолкова точни, което пък води до повече провалени комбинации. В средата на терена Джерард, Каут и Бабел умело си променяха позициите в хода на последните две срещи. И това им донесе успех. Същото ще трябва да се случи и сега, ако изобщо тимът иска да вземе нещо.

Дължината на подаванията

Но добрата новина за гостите е, че мачът ще започне с резултат, който изглежда добър за тях - равенство. Докато е такъв те ще се чувстват уютно на терена и ще чакат своя момент. Колкото повече срещата върви към своя край, толкова по-сериозни за мен ще са шансовете на мърсисайдци. Мнозина ще кажат, че те са по-умореният състав. Това е така. Само че умората се показва, когато отборът губи. Когато печели и вкарва голове, това не е фактор, който влияе на играта. Дори напротив - тимът може да извлича още и още самочувствие. Има и още нещо важно за Ливърпул - дължината на подаванията. Ясно е, че всеки от двата отбора ще иска да държи повече топката. Аз предполагам, че все пак Юнайтед ще има предимство по този показател. Но когато Ливърпул я владее за тима е важно подаванията да са на средно разстояние - поне 10 метра, дори 20, но не повече от 30. Така Юнайтед няма да може да затвори играта в определена зона, да отнеме топката и да последва някоя мълниеностна атака, която „червените дяволи" умеят толкова добре да правят. Аз продължавам да смятам, че успехът на Ливърпул в мача може да се базира на това по терена да се оформят двойки, които да са сравнително далеч една от друга и да се получи надиграване един на един. Там роля ще играе агресивността, а в това е едно от малкото неща, в които мърсисайдци наистина могат да имат предимство. Ако обаче Юнайтед успее да затваря зоните в центъра на терена така че там да се налага на играчите на гостите да си подават на късо разстояние, то успехът им е почти сигурен за мен.

За да продължа това разсъждение ще кажа, че точно заради него играта на тройката Карик, Скоулс и Флетчър е от изключително значение. Преди време нарекох Алонсо-Джерард-Масчерано „бермудски триъгълник". Сега в тима на Юнайтед излизат също трима души, които са максимално близо до подобно определение - Карик-Скоулс-Флетчър. Те трябва да успеят да овладеят центъра и да не позволяват на съперника си да разиграва там лесно. Тримата имат и още едно задължение - поне един от тях да се присъединява системно към нападателите (Рууни и Бербатов или Гигс). Това ще лиши Ливърпул от възможността да установи числен превес срещу тях и да ги неутрализира. Точно такива действия ще освободят Рууни, за да може той да донесе отново своята магия.

Състоянието на Торес

Не заради головете срещу Лил, а заради движението му по терена и боравенето с топката, мога да кажа, че Фернандо торес изглежда близо до най-доброто си състояние. Същото може и за Джерард да се твърди. Испанецът е достатъчно повратлив в момента и е върнал и самочувствието си. Което е неприятна новина за Видич, който получи червени картони срещу него в последните двубои. Въпросът е дали централните защитници на Юнайтед ще позволят да бъдат извадени от зоната си и пратени на фланга, за да пазят Торес, а в опразненото пространство да навлизат Джерард, Каут и дори Бенаюн. Нямам идея. Но испанецът изглежда добре в момента. В последните години Видич започваше тези мачове във форма, но се проваляше. Сега не изглежда толкова добре, но пък крайният изход може и да е различен.

Прогноза
Трудна работа си е да прогнозирам мача. Изглежда, че единицата е добър вариант. Юнайтед е в по-добра форма, играе стабилно. Ливърпул цял сезон не може да намери постоянството си. „Червените" спечелиха два пъти тази седмица и сякаш едва ли могат да направят трети подобен силен двубой. Освен това играчите на Юнайтед натрупаха 3 поредни загуби в това дерби, което е нетипично за тях. Но това е логиката. Заради нея бих казал 2:0 в полза на „червените дяволи". От друга страна кой ли би могъл да е абсолютно убеден в победата на единия или другия отбор. В крайна сметка ще се спра на 1:0 за домакините.

Този анализ е на Борислав Борисов от Premiership.bg;

А тук можете да видите още един анализ за мача : Манчестър Юнайтед - Ливърпул

Етикети: Европейски Футбол, Прогнози

Оцеляването на Хъл е възможно заради програмата

Етикети: Европейски Футбол

Манчестър сити върви по стъпките на Челси

Етикети: Европейски Футбол