Тотнъм все още е плах на чужд терен
понеделник, 26 април 2010 г.Очаквах съботата с огромен интерес, защото имаше два страхотни мача, а и после в неделя ранният двубой принципно ме вълнува, защото считан бирмингамското дерби за едно от най-истинските в световен мащаб.
Манчестър Ю - Тотнъм 3:1
Колкото и странно да звучи, Тотнъм ми беше по-любопитният и интересен отбор в събота. Хари Реднап определено е на половината път от цялостния си проект. И е изминал по-лесната част от възраждането на „шпорите", което пък ме връща на въпроса дали успехас четвъртото място няма да дойде малко рано за дългосрочното развитие на тима. Но тази тема ще я оставя за след края на сезона. Лондончани са силен отбор, но предимно у дома. Навън са си все още същия плах състав, какъвто бяха във всеки от сезоните им в Премиършип. На терените на съперниците си, „шпорите" получиха три гола от Арсенал, три от Челси, три от Манчестър Ю, два от Ливърпул. Направиха равенства с Евертън и Астън Вила, предстои и двубой с Манчестър Сити, но паднаха и от Съндърланд и завършиха 1:1 с Бирмингам. Излиза, че нямат победа (засега поне) над състав от топ 10. Това означава, че извън „Уайт Харт Лейн" тимът все още не може да покаже играта, която демонстрира на домашния си терен. Разликата между двете неща е твърде сериозна, за да бъде подценявана. И за мен поне една от причините е липсата на равностойни заместници на титулярите или иначе казано широчина на състава.
Вижте този мач! Най-силното оръжие на Тотнъм в последните месеци бе Гарет Бейл. Само че той трябваше в този двубой да бъде върнат в защита, откъдето трудно може да прави тези свои пробиви по фланговете, които виждахме срещу Арсенал и Челси. На моменти топката се подаваше по навик то полузащитниците към зоната на крилото, където принципно бе Бейл в предходните двубои, но той бе изостанал назад и не можеше да донесе остротата, която се очакваше от него. И причината е, че нямаше десен бранител, което пък наложи преместването на Асу-Екото там и съответно връщането на уелсеца в отбраната. Чудя се защо бе даден Алан Хътън под наем в Съндърланд. Тази зона си беше проблемна, а на нея Хари Реднап има един човек. Кабул бе заместник, но и той сега не може да играе. От друга страна взетият от Портсмут футболист не е типичен десен бранител.
Има и още нещо. Вярно е, че Паласиос се връща в игра след наказание. Но защо трябваше да бъде разбиван един добре работещ вариант с Модрич и Хъдълстоун в центъра? За себе си съм убеден, че ако имаше подходящ десен бранител в състава, тогава Бейл щеше да си е на левия фланг, а Модрич и Хъдълстоун в центъра, докато Паласиос на пейката. В крайна сметка нямаше нужда да се прави промяна в халфовата линия, която победи последователно Арсенал и Челси. Причината да се извърши все пак е липсата на десен бранител. Ето поради това твърдя, че Тотнъм и конкретно Хари Реднап са на половината път в развитието си. Другата крачка - да станат толкова добре играещи и на чужд терен ще е интригуващо дали ще бъде направена. И трябва да бъде постигната широчина на състава.
Манчестър Ю отново си игра своя стил, в който бавно и разумно се стига до точките. Методичността в атакуването на противника е доведена до съвършенство от страна на Фъргюсън. Вече почти няма значение кой е на терена. Това не важи единствено за Рууни, но ми се струва, че и този проблем може да бъде изчистен скоро. Нещата ставаха малко по-бавно, отколкото ако англичанинът бе на терена, но все пак се получаваха. На практика Юнайтед си игра с вариант 4-4-2, защото Гигс бе близо до Бербатов. Мнозина ще кажат, че този двубой българинът го е изиграл силно. Аз смятам, че представянето му в срещата не се различаваше по нищо от предходните мачове. Нивото му на игра е еднакво. Няма как да споря дали той се представя силно или слабо, защото всеки си има собствено мнение, но определено твърдя, че той е постоянен в изявите си. И достатъчно стабилен в играта.
Иначе мачът бе решен някъде след изравнителния гол на Тотнъм. Очаквах, че с Гудьонсен в игра и с Паласиос и Хъдълстоун в центъра шпорите ще могат да задържат топката. Е, не се получи. А за да се получи разиграването Хари дори завъртя състава, така че Бейл да излезе на по-предни позиции. Но и това не проработи толкова добре, защото точно от зоната на левия бранител дойдоха головете в края. Пък и трябва да отчетем, че след влизането на Македа и изваждането на Валенсия, Нани успя да използва тези промени в играта на Тотнъм по най-добрият възможен начин. Като цяло Юнайтед бе по-добрият отбор в мача и се възползва от неувереността на гостите си. Тотнъм все още е твърде плах, за да дава отпор на най-силните състави на техните терени. Но пък това явно е следващата крачка.
Арсенал - Манчестър Сити 0:0
За пореден път Манчини ме разочарова. Да, измъкна равенството, което и търсеше от първия миг в срещата, но дефанзивния футбол, който практикува е все по-отблъскващ. И не казвам това заради националността му (вижте отношението ми към Анчелоти например). Ако нямаш смелост да нападаш тази защита на Арсенал, която си беше готова да преодоляване със Силвестър в нея и един крайно неуверен вратар, то тогава къде би могъл да си настроен по-агресивно. Миналата седмица у дома срещу градския си съперник търсеше равенството повече от всичко и бе наказан в края. Сега същото можеше да стане и срещу Арсенал, но „артилеристите" вече са приключили сезон и нямат капчица амбиция след разочарованието от загубата на битката за титлата. Замислих се как бе победен Челси. Още тогава твърдях, че всичко е плод не на играта на Сити, а на ужасяващите грешки в отбрана на „сините" и индивидуалната класа на Тевес. Но това не може да продължава вечно. Дори състав на отбраната като тази на Арсенал вчера може да се справи с един човек, пък бил той и Тевес, когато му се обърне сериозно внимание и бъде атакуван за първа топка достатъчно агресивно.
За мен Сити не заслужава четвъртото място и силно се надявам да не го спечели. Този мениджър просто ще съсипе „гражданите" и другия си сезон. В битката за четвъртото място аз съм абсолютно неутрален зрител. За мен няма значение кой ще е там. Но с подобен подход към двубоите наистина бих се радвал Сити да се провали. Манчини ми изглежда прекалено страхлив като треньор. Между другото има и фенове на Интер, които твърдят същото. Защото няма значение с колко нападатели си излязъл на терена. Има значение дали играеш нападателно или караш дори тези крила да действат дефанзивно много повече, отколкото офанзивно.
За играта на Арсенал едва ли има нужда да се говори. В нея нямаше страст, имаше задължение отборът да е на терена и да завърши тези 90 минути. Ако е възможно без да загуби и без никой да се контузи. Мислите в главите на повечето футболисти вече са към другия сезон или към световното първенство. Още един стабилен и силен мач на Сол Кямбъл, който явно ще получи нов едногодишен договор, което е възможно най-добрата новина в момента. Може би ако той бе в отбора от август, Галас и Вермаелен щяха да получават почивка в някои срещи и тогава нямаше да са контузени сега. Но това едва ли щеше да реши проблемите на отбора на вратарския пост. Сезонът на Арсенал завърши, сега ще е интересно каква ще е политика през лятото.
Има ли шанс Вила за четвъртото място?
Има особени симпатии към дербито на втория по големина град в Англия. Не твърдя, че е най-качественото като футбол, но страстта е запазена и никой не си позволява да пропусне някое единоборство. Пък и гледайки емоциите на мениджърите нямам как човек да не си каже, че това е „истинския мач". Аз поне така си го наричам.
Вила успя да спечели, което е прекрасно за тима (макар силно да се съмнявам в дузпата), защото се изравни с четвъртия Тотнъм и изпревари разочароващия Манчестър Сити. Проблемът е, че бирмингамци имат възможност да вземат още само 6 точки, докато техните съперници цели 9. В статистическата програма, която аз ползвам има една колона, която е „възможен брой точки". Ето как стоят нещата в нея:
№ Отбор Голова разлика точки Възможни точки
4 Тотнъм +26 64 73
5 Астън Вила +16 64 70
6 Манчестър С + 27 63 72
7 Ливърпул +28 62 68
Оставям Ливърпул вече извън битката, защото по-късно тази седмица ще напиша нещо за клуба и предизвикателството, което следващата неделя им предоставя. Вижте програмите на Тотнъм, Астън Вила и Манчестър С:
Дата | Тотнъм | Астън Вила | Манчестър С |
1 май/2 май | Болтън (д) | Манчестър С (г) | Астън Вила (д) |
5 май | Манчестър С (г) |
| Тотнъм (д) |
9 май | Бърнли (г) | Блекбърн (д) | Уест Хям (г) |
Може да приемем, че толкова силен домакин като Тотнъм ще си вземе мача с Болтън на свой терен. Също и гостуването на Бърнли в последния кръг, защото този тим вече изпадна, а и по принцип има слаба защита, която допуска много голове. Това означава, че „шпорите" са с почти гарантирани или лесни за постигане 70 точки. За да изпреварят Манчестър Сити има е необходимо равенство на „Ийстландс" на 5 май. При това положение те със сигурност са четвърти, защото Вила няма как да набере повече от 70 точки.
Вярвам, че в последния кръг бирмингамци ще спечелят у дома с Блекбърн, а е твърде възможно Сити да си вземе мача с Уест Хям в Лондон. Но тези двубои са след срещата между тях на „Ийстландс" идната събота. Всеки мач има три възможни изхода. Нека ги разгледаме:
- При победа за „гражданите" другата седмица Вила е без шансове за четвъртото място, защото няма как да го постигне с актив от 67 точки.
- При хикс - също. Просто не мога да повярвам, че Тотнъм няма да победи Болтън и Бърнли, но дори и да направи едно равенство (и да е загубил от Сити) пак ще е преди Вила, защото има далеч по-добра голова разлика. Да не говорим, че при това положение пък „гражданите" ще са четвърти.
- При успех за Вила в двубоя с Манчестър Сити става доста интересно. Защото тогава на Тотнъм дори не е необходимо дори да печели точка от мача на „Ийстландс". При победи над Болтън и Бърнли и загуба от Манчестър Сити, „шпорите" ще изпреварят вероятно Вила по голова разлика, защото и двата отбора ще са със 70 точки.
Ако внимателно сте проследили сметките ми, Вила просто няма практически шанс да завърши на четвъртата позиция, освен ако не бие Манчестър Сити, а Тотнъм да вземе едва 1 победа от предстоящите си три двубоя. Някак необходимите условия хората на Мартин О'Нийл да са четвърти ми се струват твърде много е сякаш невъзможни.
Етикети: Европейски Футбол