Футболен микроблог

Стоук Сити - Ливърпул събота, 14:45, Диема*Турчинът Тунджай остава под въпрос до последния момент
за Стоук поради разтежение. Сьоренсен също не е сигурен. *Торес, Джерард, Бенаюн и Джонсън са контузени за Ливърпул.
Наказанието на Масчерано изтече, а и Макси е на линия. *Грънчарите загубиха само веднъж в последните 6 двубоя у
дома в Лигата. Мърсисайдци спечелиха последните си 2 срещи. *Стоук не успя да вкара гол в последните 4 мача срещу
Червените във всички турнири. Общ баланс: 26-32-61.

Челси - Съндърланд събота, 17:00, Диема 2*Дрогба, Есиен, Оби Микел и Калу са в Африка. Деко е
под въпрос, а Босингва е контузен. Анелка се завръща. *Майкъл Търнър все още е наказан за Съндърланд. Кетърмоул,
Фърдинанд, Гордън, Менса и Носуърти са контузени. *Челси е получил 13 от своите 16 гола след статични
положения. Съндърланд е с един успех в последните си 11 срещи. *Сините спечелиха последните 10 двубоя срещу Черните
котки в първенството. Общ баланс: 50-21-38.

Манчестър Юнайтед - Бърнли събота, 17:00, Диема*Флечър е наказан за Юнайтед. Контузе ни са Видич, Нани,
Фостър и Харгрийвс. Ван дер Сар може да играе. *Миърс и Джордън се връщат след наказание за Бърнли.
С травми са Колдуел, Маккан, Патерсън и Родригес. *Брайън Лоус ще дебютира начело на Бърнли, който има
едва една спечелена точка при гостуванията си досега. *Юнайтед загуби първия мач по-рано през сезона, но от
1962 няма поражение у дома. Общ баланс: 56-19-44.

Портсмут - Бирмингам събота, 17:00*Портсмут е без Кану, Диндан, Белхадж и Йебда, които
са в Африка. Боатенг, Джеймс и Кабул са под съмнение.*Карсли, Мърфи, Тайнио, О'Конър, Парнаби и Винял са с
травми за Бирмингам. Новакът Мичел може да бъде на пейката. *Помпи спечелиха 2 от последните си 3 домакинства. Сити
се намира в серия от 12 поредни мача без поражение в Лигата. *Портсмут няма загуба от 1998 година у дома от
Бирмингам - 7 поредни мача. Общ баланс: 27-25-40.

Тотнъм - Хъл Сити събота, 17:00*Кудичин, Асу-Екото, Хътън, Ленън, Уудгейт и Кинг са
контузени за Тотнъм. Дейвид Бентли е под съмнение. *Булард и Ашби са контузени за Хъл, а Кузен и Олофинджана
са в Африка. Алтидор е освободен заради заметресението в Хаити. *Тотнъм е без загуба в 5 поредни мача във всички турнири,
в които не получи и гол. Хъл е без успех в 6 срещи.*Тигрите са без триумф в 15 гостувания, но миналия
сезон биха Шпорите в Лондон. Общ баланс: 10-7-6.

Уулвърхямптън - Уигън събота, 17:00
* Уулвърхямптън ще има възможност да използва сред титулярите Ненад Миляш и Силван Ибанкс-Блейк. Майерхофер е контузен.
* Дебют за Уигън ще направи новото попълнение Гари Колдуел. Мохамед Диаме ще е на разположение за първи път от месец.
* Уулвърхямптън е вкарал най-малко голове този сезон в Премиършип, докато Уигън е с най-много допуснати попадения.
* Уигън никога не е печелил в предходните си 3 гостувания на „Молиню". Това е мач номер 10 между тимовете. Балансът е 4-3-2.

Евертън - Манчестър Сити събота, 19:30, Диема
* Общо 7 човека в Евертън няма да играят - Аничебе, Артета, Хибърт, Ягиелка и Родуел. В Африка са Йобо и Якубу.
* Защитникът на Евертън Лукас Нийл може да играе в този двубой, въпреки че вече е уговорен трансфера му в Галатасарай.
* В Манчестър Сити няма нови проблеми с контузени играчи, но бившият футболист на Евертън Джолеън Лескът няма да играе.
* Повече от 30% от головете на Евертън са вкарани в последните 15 минути на срещите. Тимът няма загуба в 6 мача от лигата.
* Последните 3 двубоя между Евертън и Манчестър Сити неизменно завършваха с успех на гостите. Балансът е 60-42-62

Астън Вила - Уест Хям неделя, 15:30, Диема
* Астън Вила може да се върне към състава, с който започна мача срещу Ливърпул в Лигата с Брад Фридъл, Люк Йънг и Джон Карю.
* В Уест Хям няма централен нападател, защото и Гийермо Франко се контузи. Паркър и Ноубъл се надяват на завръщане в игра.
* Уест Хям спечели едва 1 от последните си 12 мача на „Вила Парк". Вила има 7 победи във вече 9 мача във всички турнири.
* В първия мач за сезон Уест Хям спечели с 2:1. Победен гол в края вкара Зейвън Хайнс. Общият баланс между отборите е 34-29-37

Блекбърн - Фулъм неделя, 17:00, Диема
* Под въпрос в Блекбърн е Ларс Якобсен, който получи травма в двубоя срещу Астън Вила. Диуф е наказан, Живе може да играе.
* Защитникът на Фулъм Бреде Хангелаанд вече е здрав и ще може да играе. Боби Замора е контузен, а Джон Пейнтсил е в Африка.
* Фулъм няма победа вече в три поредни мача от Лигата. От първия кръг „котиджърс" нямат пълен успех далеч от дома си.
* През ноември Фулъм спечели срещу Блекбърн и прекъсна поредица в този двубой от 6 мача без победа. Балансът е 33-22-25

Болтън - Арсенал неделя, 18:00, Диема
* Новият мениджър на Болтън Оуен Койл ще може да избере първия си състав от всички футболисти на клуба. Няма контузени.
* В Арсенал Фабрегас и Клиши са готови да се върнат в игра. Новата придобивка в защита Сол Кямбъл не е в състава.
* Оуен Койл е печелил срещу Арсенал като играч на Болтън през 90-те години и като мениджър на Бърнли през това десетилетие.
* Арсенал успя да спечели последните си 6 мача във всички турнири срещу Болтън. Общият баланс в срещите е 38-35-53

Един от собствениците на Ливърпул, Том Хикс, обеща, че клубът ще харчи яко през следващото лято и твърди, че финансовата ситуация е по-добра, отколкото я описват медиите.

Ден, след като неговият син бе принуден да напусне директорския си пост на "Анфилд", защото напсува фен на клуба чрез и-мейл, Хикс Старши също отговори на електронно писмо, но значително по-учтиво.

Според "Таймс", Хикс написал и-мейл на фен, разтревожен за финансите на клуба.

"Дългът ни е напълно контролируем. За разлика от Манчестър Юнайтед ние не продаваме играчи, за да покриваме дълговете си, бил отговорът на боса. - Новият стадион тотално ще промени нещата."

"Януарският пазар е слаб, допълнил Хикс. - През лятото обаче ние ще харчим много. Работим здраво върху проекта за новия стадион. Имаме отличен мениджър и отличен ръководен екип. Знаем, че се нуждаем от повече широчина в състава и ще коригираме това през лятото. Надяваме се да изиграем силна втора половина на сезона."

И-мейлът на Хикс на практика потвърждава твърденията, че Рафа Бенитес ще разполага с твърде малко средства за трансфери през зимния трансферен прозорец, но изпълва феновете с оптимизъм относно идното лято.

Ливърпул вече получи около 6 млн. паунда от продажбите на Андрий Воронин на Динамо Москва и на Андреа Досена на Наполи.

Челси се интересува от нападателя на Волфсбург Един Джеко, според агента на играча.

Босненският национал вероятно ще напусне Бундеслигата през лятото, а Милан до скоро се смяташе за фаворит за подписа му.

Джеко помогна на вълците да спечелят титлата в Германия миналия сезон. От него на теория се интересуват Арсенал и двата манчестърски клуба.

Италианският му агент Силвано Мартина е предопредил треньора на Милан Леонардо, че ще срещне сериозна конкуренция в лицето на лидера във Висшата лига Челси.

"Мога да потвърдя, че Милан наистина харесва играча. Засега това е клубът показал най-голям интерес, каза представителят пред calciomercato.it. - Трябва обаче да обърнем внимание и на Челси, който е все повече следи Джеко."

Юнайтед следи Себастиен Фрей

Старъжът на Фиорентина Себастиен Фрей е обект на интерес от страна на Манчестър Юн, твърди агентът на играча.

29-годишният бивш страж на Парма и Интер прави отличен сезон с виолетовите в Серия А и има договор на "Артемио Франки" до 2013 г.

Агентът му Джовани Бранкини обаче твърди, че Юнайтед вижда французина като възможен заместник на Едвин ван дер Сар.

Холандският ветеран поднови тренировки с червените дяволи, след като дълго време отсъства, за да бъде със съпругата си, която получи мозъчен кравоизлив през декември.

Засега обаче не се знае, дали ще поднови договора си, който изтича през лятото.

"Не мога да отрека, че Фрей е в списъка с възможни покупки от Манчестър Юн, каза Бранкини пред "Дейли Мейл". - Трябва обаче да изчакаме края на сезона, за да видим какво ще се случи. Фиорентина не е готов да преговаря преди месец май и трябва да приемем искането им."

"Себа прави страхотен сезон с Ла Виола и това е единственото, което го интересува в момента, каза още агентът. - Но няма проблем да преговаряме през лятото."

Въпреки репутацията на Фрей на прекрасен вратар, той има само два мача за Франция и през 2008 г. реши да се оттегли от международния футбол.

Носителят на ФА Къп за 2008 година, но в момента последен във Висшата лига Портсмут се добра до 4-ия кръг на турнира след драматична победа в преиграването срещу Ковънтри като гост с 2:1.

Така отборът продължи серията си неизменно да преминава този етап от 2003 година насам. Следвщият съперник е Съндърланд, а мачът е на „Фратън Парк".

Началото бе равностойно, преди домакините да се възползват от грешка на съперника и да поведат. Защитата на Помпи не успя да изчисти една топка, тя бе овладяна от Лион Бест, който с хубав изстрел преодоля Асмир Бегович за 1:0.

Малко след това Кевин Принс Боатенг направи добър пробив за Помпи, но вратарят Киърън Уестууд (на снимката) успя да избие в корнер насочената към вратата му топка. В края на полувремето двата отбора се сдърпаха след груб фаул на Дейвид Бел, но всичко се размина без инциденти. Най-активният за гостите Боатенг отново създаде напрежение в наказателното поле на Ковънтри, но ударът му бе спасен от Уестууд.

Джон Утака влезе на почивката за Помпи и стреля неточно веднага след паузата. Гостите ясно показаха, че няма да се предадат. После и Томи Смит принуди Уестууд да спасява удара му.

В 90-ата минута натискът даде резултат, макар и с доста късмет. Ангелос Басинас прати топката в наказателното поле, а след като с нея играч на Портсмут, капитанът на Ковънтри Стивън Райт я прати в собствената си врата, макар и да не бе притиснат от съперник.

В продълженията южняците потърсиха пълния обрат и го постигнаха на практика в последната секунда. В 121-ата минута Аарън Мокоена засече центриране от корнер и разби сърцата на играчите на Ковънтри.

Мениджърът на Съндърланд Стив Брус призна интереса си към южноамериканския нападател Салвадор Кабаняс, след като опитите му да вземе Кевин Курани от Шалке 04 се оказаха напразни.

Договорът на Курани изтича през лятото и той е искан от много клубове, включително Челси и Бирмингам.

27-годишният стрелец обаче обеща да остане в Бундеслигата поне до края на сезона, за да помогне на отбора си да се бори за титлата в Германия или поне за класиране в ШЛ.

Сега Брус е насочил вниманието си към парагваеца Кабаняс, който понастоящем е топреализатор на мексиканската лига със своя клуб Америка.

"Следя го, призна босът на черните котки. - Той е фантастичен играч, но не знам дали сделката е възможна. Сигурен съм, че много други клубове се интересуват от него."

Един плюс в полза на Съндърланд е присъствието в Северна Англия на сънародника му Пауло да Силва.

Признавам, че ми отне твърде много време, за да набера смелост и да напиша нещо за Оуен Койл. Трансферът на мениджъра от Бърнли в Болтън бе обявен в петък, а бе публична тайна още в началото на миналата седмица. Имаше обаче доста неща, които ме объркваха в него и поради това все изчаквах, за да получа някакви отговори. Не мисля, че сега съм успял да разбера всеки от тях, но поне вече мога да изкажа някаква лично мнение по въпроса.

Кой е Оуен Койл?

Първо да кажем, че е шотландец, което автоматично води след себе си определен набор от качества. Може и да не са много, но са значими. Като например напълно самостоятелното мислене, което на моменти ще изглежда странно. Ще се отклоня за кратко от основната тема, за да кажа една своя теза за английските и шотландските мениджъри. Напоследък от британците, които пробиват в Премиършип преимущество имат вторите. И причината според мен е тази самовглъбеност и определен вид самочувствие, което самата шотландска нация си има. А и огромната амбиция за доказване, пак типична за тях. Вижте Фъргюсън, Мойс, сега Койл! Може и други примери да намерите. Това са хора, които като футболисти не са били с огромен успех, но после наваксват като мениджъри. Различните примери са Далглийш и Сунес, като само първият е бил велик и като играч и като мениджър. Алекс Маклийш е последният пример. Но да се върна на темата за Койл. Роден е близо до Глазгоу (където са израстнали и Фъргюсън, Далглийш и Мойс). Като футболист е играл за Дъмбартън, Клайдбанк, Еъдриониънс, Болтън, Дънди Юнайтед, Мадъруел, Дънфърмлин, пак Еъдриониънс, Фолкърк, Еърдри и накрая Сейнт Джонстън, където започва и като играещ мениджър. Цялата дивизия на Шотландия без елитните два клуба от Глазгоу и Единбург, които са класа на север от границата с Англия. Бил е и в Болтън, когато съставът влиза от Първа дивизия (тогава второто ниво на футбола) в Премиършип. Дори Оуен Койл като централен нападател вкарва един от головете във финалния плейоф за Болтън срещу Рединг на 29 май 1995 година, завършил 4:3 след продължения.

Въпреки всичко не би следвало той да има каквито и да било сантименти към Болтън, защото едва влезъл в елита през октомври същата година, Койл е продаден в Шотландия на Дънди Юнайтед. През май 2005 играчът отива в Сейнт Джонстън и се води като футболист до 1 януари 2008 година. Това е интересен факт, защото от 2007 той е мениджър на Бърнли, но бившият му тим си е запазил правото да го продаде като играч на английския състав за следващите 6 месеца, ако той се появи на терена.

Постиженията като мениджър

Всъщност там, в Сейнт Джонстън, има и един важен момент за Оуен Койл. В началото на сезон 2007-2008 той извежда Сейнт Джонстън до финал на шотландската купа на Лигата. В седмицата преди двубоя обаче приема офертата на Бърнли и след финала напуска. Това е първият значим момент в неговата биография, когато използва свой успех, за да си осигури прогрес в личната кариера. Не казвам, че е грешно, но не е и най-моралната постъпка. Може би не е изненадващо, че превръщайки се в хит с Бърнли побърза да си осигури място в клуб с по-големи финансови възможности.

Какво постигна в Сейнт Джонстън за двете години там? Споменах за финала за купата на Лигата от 2007 година. Обичайно обаче купите са стихията на Койл. Преди това през 1993 пак с Оуен Койл в състава си, Болтън отстрани в ІІІ кръг на ФА Къп носителя на трофея Ливърпул, като първият мач завършва 2:2, а преиграването е на „Анфилд" и е спечелено от гостите с 2:0. Само да напомня, че като футболист на Болтън той е част от състава, който играе четвъртфинал на ФА Къп през 1994 и губи от Олдъм. Но тогава са отстранени последователно носителя на трофея Арсенал и после и Астън Вила. Сезон по-късно пък Уондърърс стигат до финал за купата на Лигата, където губи от Ливърпул с 1:2. Тогава мениджър на Болтън е Брус Риок, който после е назначен за година в Арсенал. В своя период начело на Сейнт Джонстън, през 2005-2006 Койл бие на четвъртфинал за купата на Лигата Рейнджърс на „Айброкс", като това е първата победа на отбора му над този съперник като гост от 37 години. В същия сезон отборът играе и полуфинал в купата на шотландската ФА и печели промоция в елита на Шотландия, като в последния ден на сезона изпреварват сензацията тогава Гретна.

Отивайки в Бърнли той получава подкрепа от Алекс Маклийш, който тогава е мениджър на Шотландия и от шефът на Болтън Фил Гартсайд. През септември 2008 Бърнли бие елитния Фулъм в купата на Лигата, печели на Стамфорд Бридж срещу Челси и после отстранява у дома Арсенал, за да загуби нелепо полуфинала срещу Тотнъм. Първият мач на „Уайт Харт лейн" е 4:1 за шпорите, но във финала Бърнли повежда с 3:0 в редовното време. Според правилата чак след продълженията се взима под внимание правилото за гол на чужд терен, но три минути преди края Павлюченко спаси Тотнъм, който после игра финал, но загуби купата. През май Бърнли печели промоция в Премиършип благодарение на спечеления финал на плейофите. Между другото този сезон имаше един двубой на резервите, в който Койл игра, защото достатъчно футболисти в отбора. Странен човек наистина.

Защо обаче смени клубовете?

Това е тежък въпрос. През лятото на Оуен Койл бе предложена работата в Селтик, където щеше да взима много повече пари, а и щеше да играе в Шампионската Лига, да има солиден бюджет за трансфери и всичко останало, което един от двата гранда може да има. Той отказа и остана в Бърнли. И изведнъж реши да отиде в Болтън, след като Гари Мегсън бе уволнен.Аз не вярвам да е заради емоциите. От цялостната му кариера съдя, че не е от най-емоционалните хора, когато става дума за професията му. Изведе един велик клуб като Бърнли до елита за първи път от 33 години. Щеше да има максималната възможна свобода в такъв отбор, заради това. Тимът се справяше прилично в елита и има 20 точки от също толкова мача, което може и да им гарантира оцеляване, ако повторят тренда на успеваемост от точка на двубой. Вместо това отива в Болтън, който е в дъното на таблицата, но е с 18 точки при два мача по-малко. Ще ви цитирам неговите думи, които донякъде изясняват ситуацията:

„Имаше избор, който трябваше да бъде направен. Да инвестираме 30 милиона в отбора (става дума за Бърнли) или да продължаваме по същия начин с малък бюджет. Първата възможност не бе реалистична. Финансовото равнище на Бърнли предполага смъкване в по-долна дивизия. Мисля, че отборът ще остане, но аз се опитвах да придвижа нещата по-бързо, отколкото финансите на клуба позволяваха!"

„Тук (вече става дума за Болтън) има невероятен стадион, инфраструктурата е налице - Академията е прекрасна, а също и тренировъчния център. Всичко е прекрасно и е като за елитен футбол. Моята работа е да осигуря оцеляването и развитието."

„Моята мотивация идва от предизвикателството. Искам да бъда въвлечен в най-високото ниво на играта, а това е висшата Лига. Цял живот съм бил привърженик на Селтик, още от дете, но не отидох там, за да бъда във Висшата Лига. Искам Болтън да играе с определен стил и да печели точки, забавлявайки феновете"

Изводите:

1. От първия абзац става ясно, че е имало сериозно разминаване между шефовете на Бърнли и мениджъра. Това е нормално. Остава обаче въпроса дали е редно точно по този начин Койл да напуска един клуб, за да отиде в друг. При това не забравяйте, че те са на 20 мили един от друг и това си е местен съперник. Ако се върнем пък далеч назад в годините на създаването на футбола на Острова - двата клуба са били и местни врагове. А и е абсолютно сигурно, че Койл още през лятотот е знаел какво ще се случва. Бих подминал това, ако не бе поредицата от събития, при които е напуснал и Сейнт Джонстън. Не мисля, че е много морално, но човекът си е прав за себе си. Друг е въпроса дали такъв тип норми на поведение и отношение към работадател се приемат за естествени. За футболист - да, но за мениджър - едва ли.

2. Съвсем ясно е, че Койл се е страхувал да не би Бърнли да не оцелее. Вижте им постижението като домакин и гост! Отборът има 1 точка навън. У дома се справя прекрасно, но това рано или късно щеше да спре. Освен това е съвсем ясно, че няма да има пари за сериозни покупки през януари, а съперниците ще ги направят. Да не говорим, че и в момента положението на състава не е съвсем спокойно, защото са на две точки от зоната на изпадащите. Вече ясно се усещаше процес на потъване в класирането Бърнли няма победа вече в 9 мача. На мен ми прилича на онази приказка за мишките и кораба. Защото определено новакът е в криаз сега и има нужда от максимална стабилност в представянето си.

3. Какво може да даде на Болтън Оуен Койл? Ясно е, че той е силен мотиватор, така че в определен момент може това да има ефект. Ще е интересно как ще протече месец януари, защото Фил Гардсайд вече обяви, че ще подкрепя напълно новия мениджър с пари. През първия си трансферен прозорец начело на Уондърърс (пак януарски между другото) Гари Мегсън похарчи около 12 милиона паунда за нови играчи. Но тогава не забравяйте, че бе продаден Анелка на Челси за 15. Така че клубът далеч не е бил чак толкова подкрепящ, колкото президентът иска да се смята, че е. Факт е, че през следващото лято бяха дадени 12 милиона за нови футболисти. В хода на сезона бяха възстановени около 8 и половина от тях с продажба на играчи. Това лято балансът на Болтън е 0 паунда дадени за нови футболисти и също толкова продадени. Така че общата сметка за 3 сезона е в рамките на похарчени от трансферни операции около милион. Това не е подкрепа. Ще ми е интересно обаче дали спрямо Оуен Койл ще се действа по същия начин. И дали всъщност специалистът не е преминал от един клуб с проблеми в друг. Ако си спомняте, Алардайс напусна с аргумента, че иска да отиде в клуб, който може да инвестира в състава си. Така че май нищо не се е променило на „Рийбок Стейдиъм".

Между другото от гледна точка на Болтън сделката е идеална. Привържениците не обичаха Гари Мегсън, искаха му непрекъснато оставката. Оуен койл пък е доказал, че работи много ефективно с ниски бюджети, така че може да постига добри резултати без много пари. Нещо като Сам Алардайс, но 10 години по-късно. Това е целта на Фил Гардсайд. Винаги е била и винаги ще бъде. Имайки предвид общата оценка, че Уондърърс има добър състав като футболисти, то едва ли ще се харчат солидни пари. Аз поне очаквам да се финансира евентуална офанзива на пазара с пари от Гари Кейхил. Но и това не е сигурно, защото едва ли някой ще даде исканите около 15 милиона за него сега.

Колкото до Бърнли там е изключително важно какъв тип наставник ще бъде взет. Рой Ходжсън е зает, но трябва някой подобен. Споменаването на хора като настоящия мениджър на Шон О'Дрискол (Донкастър), Браян Лоус (наскоро уволнен от Шефилд У), Лий Кларк (хъдърсфилд) като водещи личности изглежда интересно, но доста рисковано. И това може да е само потвърждение на тезата, че в Бърнли просто няма пари и ще се получи ефекта Дарби. Което пък оправдава донякъде Койл. Може би това е бил правилния избор в крайна сметка.

Анализ на Борислав Борисов от premiership.bg

И отново моят любим анализатор на висшата лига на Англия - Борислав Борисов с поредния перфектен анализ :

Имам усещането, че съм на 18. Неделя сутрин, няма начин да се гледа английски футбол, но за сметка на това трябва да се задоволя с неприятната версия на играта от останалата част на Европа. Почти като през 1992. Надявам се, че няма да е за дълго. Иначе смятам да предложа лична помощ за почистването на снега в Англия или най-малкото да мина през църква и да помоля онзи горе да помогне. Ще го направя, защото иначе едва ли ще издържа още един такъв уикенд. За щастие вчера поне имаше два вълнуващи двубоя.

Арсенал - Евертън 2:2

Арсенал бе надигран тактически от Евертън, но „карамелите" не можаха да постигнат резултата, който заслужаваха. Самият Венгер каза в интервю, че мачът е бил далеч по-близо до 3:1 за гостите, отколкото до 2:2, но духът на „артилеристите" е причината за равенството. Е, щеше да ми е интересно какъв е въпросния дух, ако Воън бе вкарал, но да не се заяждам с французина. Гледайки стартовите състави, а после и първите 15 минути се възхитих на Мойс. Спомних си мача на Арсенал с Астън Вила, в който бирмингамци се затвориха в своята половина и в крайна сметка загубиха. Сега Мойс бе решил да извади играта в центъра и да притисне защитниците на Арсенал при разиграването на топката. Страхотна преса, която демонстрира огромната гъвкавост и добрата смяна на позициите на халфовете на Евертън. Едва около 25-а минута „артилеристите" се сетиха какво се случва.

Всъщност нека опиша какво ставаше. Представете си, че топката е във вратаря на Арсенал или в някой от крайните защитници. Саха се приближава към него, скъсявайки дистанцията. В същото време по фланговете донован бе сравнително близо до Траоре или поне между него и единия централен защитник. От другата страна Пиенар затваря по подобен начин пътя към Саня. Кейхил бе обичайно зад гърба на Саха и блокира съответно подаването към Денилсон, Фелаини е близо до Диаби, а Озмън до Насри. Ако единият централен защитник на арсенал подаде на другия, Кейхил тръгваше към него, а Саха се връщаше на неговото място. И всичко това е около централната линия. Така топката трябва да се подаде рисковано към някой от полузащитниците на Арсенал. При студеното време и липсата на комфорт в повечето играчи на терена, дребните грешки или неточности оказват огромно влияние. И Арсенал така и не намери нормалния си ритъм на игра. Имаше естествено мигове, когато играта на домакините се получаваше, но те бяха около 50% от обичайното време, което отборът демонстрираше в предходните домакински срещи.

За да отговоря на въпроса защо не се получи играта на Арсенал, трябва да дам за пример фланговете. Нито веднъж в мача, с изключение може би на две положения (едното бе на Аршавин в края, а другото на Рамзи през първата част) играчи на домакините не минаха зад гърба на съперника. Това е заслуга на доброто разположение на Евертън по терена. Но и на липсата наскорост по фланговете за артилеристите. През първата част там бяха Едуардо и Насри, които са технични, но не бързи и не могат да надбягат типични крайни бранители. През второто се завъртяха в тези зони, Рамзи, Вела и Росицки, като едва в края се получи нещо, което приличаше на обичайната игра на арсенал,но и то не бе достатъчно близо. Идеята за търсене ан различни хораза тези позиции от венгер доказва, че и той там вижда проблема.

Обяснението за мен е в липсата на 4 човека, които биха могли да дадат скорост там. Аршавин е принуден от обстоятелствата да е в центъра на атаката, Уолкот е все още с травма, също както и Бенднер, а Ебуе е в Африка. Ако поне един от тях е на терена, ситуацията може и да е различна. Сега Евертън не бе задължен да се защитава без да се грижи за пробиви към аутлинията, защото Насри и Едуардо не отиваха в тази посока, а вървяха към наказателното поле. Разочарован съм и от Диаби, който за цял мач само два пъти тръгна мощно с топката в краката към противниковото наказателно поле и веднъж стана гол. Това е неговата сила, но в този двубой или Фелаини го спря ефективно или той не игра достатъчно добре. Всеки сам може да реши какво се е случило. За мен единствено Аршавин свърши работа на домакините. Като цяло Евертън спечели почти всички битки един ан един със съперника и от това тяхната преса в средата стана много ефективна.

И малко за головете. Леон Озмън каза след срещата, че ситуацията при първото попадение не е заучено положение. Той е бил около линията на наказателното поле и е решил да атакува топката инстинктивно. В главите на всеки играч на Евертън в мача имаше достатъчно смелост да атакува. Тимът бе излязъл на терена смел и решен да действа агресивно. Това е добра рецепта да се победи Арсенал. При второто попадение на Евертън Траоре допусна огромна тактическа грешка. Той се приближи към Кейхил, но остана на метър и половина сигурно от него, позволявайки му да обработи топката. Така остана в позицията на наблюдател. Когато атакуваш противника в подобно положение или си до него на 10 сантиметра или оставаш в зона далеч назад. Да си на два метра няма смисъл. Същото миналата седмица стана и при гола на Лийдс срещу Манчестър Ю в половината на гостите преди да бъде изритана топката. Струва ми се, че Еванс бе човекът. Има и още нещо. Ако погледнете пак повторението ще видите, че вторият човек, който подсигурява Траоре е Денилсон, който още тогава не можеше да се движи. Така че Траоре трябваше да е направил или нарушение в центъра, за което щеше да получи максимум жълт картон или да отнеме топката.Трети вариант нямаше.

Иначе и при двете попадения на Арсенал полузащитници на отбора навлязоха на скорост с топката в краката от дълбочина. Това рядко се случваше в целия мач. В първия случай Денилсон отне в средата с гърди и топката стигна до Аршавин, той я съхрани перфектно, даде я на Едуардо, който я върна на Денилсон. При втория пък Диаби навлезе на скорост, привлече към себе си няколко защитника на гостите и така остави място на Росицки за удар. Това е най-силното оръжие на Арсенал, но в този мач не се получаваше, защото фланговете не работеха добре, а и съответно играчите на Евертън не позволяваха да бъдат преминавани лесно в средата на терена. В следствие на тези два фактора бранителите можеха да стоят много близо един до друг и да си помагат при затварянето на коридорите към вратата без да се притесняват, че ще има пробив до аутлинията.

Бирмингам - Манчестър Ю 1:1

Най-интересното нещо в мача без изборът на вариант с 4-5-1 или 4-3-3 за гостите. За мен си беше по-скоро 4-5-1, но може да се разглежда и по друг начин. В хода на мача се убедих колко добър избор е тази стратегия, защото тя вкара домакините вътре в собствената им половина и ги накара дълго време да действат в защита. Рууни бе на върха на атаката, Парк и Валенсия можеха да натискат крайните бранители на Бирмингам. Съответно рафаел и Евра пък действаха срещу крайните полузащитници на домакините и Юнайтед създаваше превес в центъра на терена. Големият проблем в този стил е играта един на един с нападателите на Бирмингам, но пък като цяло така се осигуряваше вариант мачът да се проведе в половината на домакините и те да сбъркат.

Е, не сбъркаха. Явно отбраната на тима, воден от Алекс Маклийш има страхотен синхрон. Тимът е невероятно устойчив и спокоен в защита. Тази четворка, плюс вратаря е точно като онези от края на 80-те и началото на 90-те години. Дисциплинирани, не правят нищо излишно, действат спокойно при центрирания, а освен това са и много агресивни при спорните топки. Има обаче един проблем. Техните крайни бранители - Кар и Риджуел не напускат зоните си. Понякога Кар все пак отиваше в половината на съперника, но това бе заради неизчистените тактически действия на парк в дефанзивен план. Но това ставаше много рядко. Така съответно Парк и Валенсия можеха хем да помагат в центъра при разиграването на топката, създавайки числено предимство в тази зона, хем да атакуват по крилата. Въпрос на лично надиграване е да пробият отбраната. Не успяха, но това не означава,че другите няма да го направят. Така че в този елемент виждам потенциален проблем за домакините. В този мач обаче той не оказа влияние.

Вече във втори пореден двубой изританите дълги топки към половината на Юнайтед причиняват проблем на тяхната защита. Уес Браун просто не успява да ес ориентира в такива ситуации. Нямам обяснение защо. Може би просто това е негова слабост, но се случва твърде често. А Еванс не се ориентира добре, когато противникът поеме топката с гръб към вратата. На практика така се създадоха повечето, или направо да си го кажем, всички опасности в наказателното поле на гостите. Дълга топка, след което Джеръм и Бенитес използваха физиката си. Да не говорим, че и центриранията вече са слабост, което поне мен ме учудва, когато говорим за Манчестър Ю. В конкретния мач Кушчак направи серия невероятни спасявания, така че той не бива да бъде винен.

Стигаме и до изравнителното попадение, при което не мога да се въздържа да не похваля Марк Клатенбург. Мисля, че този съдия се развива изключително добре този сезон. Нека се върнем на момента, когато топката е в мрежата и има вдигнат флаг за засада. Клатенбург не може да е сигурен дали има такава или не. Той е длъжен да приеме по презумция, че Рууни е бил зад гърба на отбраната, когато Евра е отправил изстрела, заради флана на асистента си. Сега е важно да прецени дали той е влияел на играта или не. Най-лесното е да се довери на страничния съдия. Но той прояви разбиране за играта и развоя на атаката, като е съзрял, че Скот Дан прати топката във вратата си. В този момент Рууни не влияе на положението по никакъв начин, защото не влиза в полезрението на вратаря. Брилянтно съдийство на Клатенбург в ситуацията.

После дойде и още един съществен момент в двубоя. Фургюсън смени това 4-5-1 в 4-4-2. Веднага натискът към вратта на Бирмингам спадна. Вярно е, че смяната на Скоулс с Диуф е в 81-а минута, а червеният картон на Флетчър само 3 минути по-късно, заради което може на практика да бъде оспорено горното ми твърдение. Който иска нека отдаде тези думи за личното ми мнение. Но за мен в тези три минути Юнайтед вече не бе толкова опасен. Защото Бирмингам се нагоди веднага към този вариант, който е копие на тяхната тактическа схема и изведнъж играта се изравни. Стигаме и до червения картон на Флетчър. Гледайки мача в реално време веднага казах „червен картон". Топката мина зад гърба на шотландеца и после изглеждаше, че той спъва съперника, който е набрал скорост. Класически жълт картон! На повторението обаче положението вече не изглеждаше същото. И сега вече мисля, че това бе пресилено изгонване. Проблемът е, че ако гледаме само реалното положение ми изглежда точно като за жълт картон. И в това е големият проблем за съдиите - те не виждат повторенията.

В началото на сезона не вярвах Бирмингам да направи нещо съществено в лигата. Но съм грешал и си признавам, че съм силно впечатлен от Алекс Маклийш. Той е основен кад(ндидат за мениджър на сезона. Успя да намери точните 11 и да изгради невероятен синхрон между тях. В дефанзивен план има два тима, които много си приличат - Бирмингам и Фулъм. И двата са ръководени от британци и демонстрират един и същ стил на игра. Интересното е, че за разлика от лондончани в тима на Маклийш ще има пари за масивни инвестиции. Сега въпросът е може ли този отбор ще повиши качеството на индивидуалното представяне на играчите без да се наруши дисциплината, която е основният белег в тяхната игра. В този смисъл трансферът на Мичел от Спортинг Хихон е също интересен, защото той показва, че Маклийш няма да робува на звезди, а ще търси адекватни играчи за своята схема. Колкото до Юнайтед започвам да си мисля,че отборът ще се чувства много по-добре във вариант само с един нападател. От друга страна не мога да съм сигурен, че това е правилно съждение, защото искам да видя отбора с титулярните си централни бранители и вратар във вариант 4-4-2 итогава пак да правим избора коя от двете формации е по-добра.

Между другото новото момче Диуф като физика е за типичен централен нападател. Което означава, че Рууни може в определени мачове да се връща на мястото на Бербатов. Така отново имаме четирима човека за атаката на Юнайтед, но потърпевш за мен ще е Оуен, а не Бербатов. Продължавам обаче да мисля, че вчера българинът получи почивка. Той е пътувал с отбора, но не е бил в групата за срещата. Вярно е, че сезонът до този момент на Бербатов е слаб. Представя се под стандартите, които са поставени за него. Другото интересното е, че вече няколко месеца, когато един отбор получи възможност да излезе начело в класирането той се проваля. Дъли пък Челси не притежава онази дребна частица късмет, която да ги отведе до титлата?