Лион - Байерн Мюнхен
понеделник, 26 април 2010 г.
Днес е втория полуфинален мач между Лион и Байерн Мюнхен, където ще се реши кой ще е първият финалист на шампионска лига сезон 2009 - 2010. Първият мач между двата отбора завърши с гол преднина на Байерн дали и този ще удържат преднината си ще разберем съвсем скоро !
Прогноза на български за мача можете да прочетете тук : Лион - Байерн Мюнхен
Ако ви е по любопитно какво казват по света можете да погледнете анализа в Olympique Lyonnais – Bayern Munich
Етикети: Европейски Футбол, Прогнози
Тотнъм все още е плах на чужд терен
Очаквах съботата с огромен интерес, защото имаше два страхотни мача, а и после в неделя ранният двубой принципно ме вълнува, защото считан бирмингамското дерби за едно от най-истинските в световен мащаб.
Манчестър Ю - Тотнъм 3:1
Колкото и странно да звучи, Тотнъм ми беше по-любопитният и интересен отбор в събота. Хари Реднап определено е на половината път от цялостния си проект. И е изминал по-лесната част от възраждането на „шпорите", което пък ме връща на въпроса дали успехас четвъртото място няма да дойде малко рано за дългосрочното развитие на тима. Но тази тема ще я оставя за след края на сезона. Лондончани са силен отбор, но предимно у дома. Навън са си все още същия плах състав, какъвто бяха във всеки от сезоните им в Премиършип. На терените на съперниците си, „шпорите" получиха три гола от Арсенал, три от Челси, три от Манчестър Ю, два от Ливърпул. Направиха равенства с Евертън и Астън Вила, предстои и двубой с Манчестър Сити, но паднаха и от Съндърланд и завършиха 1:1 с Бирмингам. Излиза, че нямат победа (засега поне) над състав от топ 10. Това означава, че извън „Уайт Харт Лейн" тимът все още не може да покаже играта, която демонстрира на домашния си терен. Разликата между двете неща е твърде сериозна, за да бъде подценявана. И за мен поне една от причините е липсата на равностойни заместници на титулярите или иначе казано широчина на състава.
Вижте този мач! Най-силното оръжие на Тотнъм в последните месеци бе Гарет Бейл. Само че той трябваше в този двубой да бъде върнат в защита, откъдето трудно може да прави тези свои пробиви по фланговете, които виждахме срещу Арсенал и Челси. На моменти топката се подаваше по навик то полузащитниците към зоната на крилото, където принципно бе Бейл в предходните двубои, но той бе изостанал назад и не можеше да донесе остротата, която се очакваше от него. И причината е, че нямаше десен бранител, което пък наложи преместването на Асу-Екото там и съответно връщането на уелсеца в отбраната. Чудя се защо бе даден Алан Хътън под наем в Съндърланд. Тази зона си беше проблемна, а на нея Хари Реднап има един човек. Кабул бе заместник, но и той сега не може да играе. От друга страна взетият от Портсмут футболист не е типичен десен бранител.
Има и още нещо. Вярно е, че Паласиос се връща в игра след наказание. Но защо трябваше да бъде разбиван един добре работещ вариант с Модрич и Хъдълстоун в центъра? За себе си съм убеден, че ако имаше подходящ десен бранител в състава, тогава Бейл щеше да си е на левия фланг, а Модрич и Хъдълстоун в центъра, докато Паласиос на пейката. В крайна сметка нямаше нужда да се прави промяна в халфовата линия, която победи последователно Арсенал и Челси. Причината да се извърши все пак е липсата на десен бранител. Ето поради това твърдя, че Тотнъм и конкретно Хари Реднап са на половината път в развитието си. Другата крачка - да станат толкова добре играещи и на чужд терен ще е интригуващо дали ще бъде направена. И трябва да бъде постигната широчина на състава.
Манчестър Ю отново си игра своя стил, в който бавно и разумно се стига до точките. Методичността в атакуването на противника е доведена до съвършенство от страна на Фъргюсън. Вече почти няма значение кой е на терена. Това не важи единствено за Рууни, но ми се струва, че и този проблем може да бъде изчистен скоро. Нещата ставаха малко по-бавно, отколкото ако англичанинът бе на терена, но все пак се получаваха. На практика Юнайтед си игра с вариант 4-4-2, защото Гигс бе близо до Бербатов. Мнозина ще кажат, че този двубой българинът го е изиграл силно. Аз смятам, че представянето му в срещата не се различаваше по нищо от предходните мачове. Нивото му на игра е еднакво. Няма как да споря дали той се представя силно или слабо, защото всеки си има собствено мнение, но определено твърдя, че той е постоянен в изявите си. И достатъчно стабилен в играта.
Иначе мачът бе решен някъде след изравнителния гол на Тотнъм. Очаквах, че с Гудьонсен в игра и с Паласиос и Хъдълстоун в центъра шпорите ще могат да задържат топката. Е, не се получи. А за да се получи разиграването Хари дори завъртя състава, така че Бейл да излезе на по-предни позиции. Но и това не проработи толкова добре, защото точно от зоната на левия бранител дойдоха головете в края. Пък и трябва да отчетем, че след влизането на Македа и изваждането на Валенсия, Нани успя да използва тези промени в играта на Тотнъм по най-добрият възможен начин. Като цяло Юнайтед бе по-добрият отбор в мача и се възползва от неувереността на гостите си. Тотнъм все още е твърде плах, за да дава отпор на най-силните състави на техните терени. Но пък това явно е следващата крачка.
Арсенал - Манчестър Сити 0:0
За пореден път Манчини ме разочарова. Да, измъкна равенството, което и търсеше от първия миг в срещата, но дефанзивния футбол, който практикува е все по-отблъскващ. И не казвам това заради националността му (вижте отношението ми към Анчелоти например). Ако нямаш смелост да нападаш тази защита на Арсенал, която си беше готова да преодоляване със Силвестър в нея и един крайно неуверен вратар, то тогава къде би могъл да си настроен по-агресивно. Миналата седмица у дома срещу градския си съперник търсеше равенството повече от всичко и бе наказан в края. Сега същото можеше да стане и срещу Арсенал, но „артилеристите" вече са приключили сезон и нямат капчица амбиция след разочарованието от загубата на битката за титлата. Замислих се как бе победен Челси. Още тогава твърдях, че всичко е плод не на играта на Сити, а на ужасяващите грешки в отбрана на „сините" и индивидуалната класа на Тевес. Но това не може да продължава вечно. Дори състав на отбраната като тази на Арсенал вчера може да се справи с един човек, пък бил той и Тевес, когато му се обърне сериозно внимание и бъде атакуван за първа топка достатъчно агресивно.
За мен Сити не заслужава четвъртото място и силно се надявам да не го спечели. Този мениджър просто ще съсипе „гражданите" и другия си сезон. В битката за четвъртото място аз съм абсолютно неутрален зрител. За мен няма значение кой ще е там. Но с подобен подход към двубоите наистина бих се радвал Сити да се провали. Манчини ми изглежда прекалено страхлив като треньор. Между другото има и фенове на Интер, които твърдят същото. Защото няма значение с колко нападатели си излязъл на терена. Има значение дали играеш нападателно или караш дори тези крила да действат дефанзивно много повече, отколкото офанзивно.
За играта на Арсенал едва ли има нужда да се говори. В нея нямаше страст, имаше задължение отборът да е на терена и да завърши тези 90 минути. Ако е възможно без да загуби и без никой да се контузи. Мислите в главите на повечето футболисти вече са към другия сезон или към световното първенство. Още един стабилен и силен мач на Сол Кямбъл, който явно ще получи нов едногодишен договор, което е възможно най-добрата новина в момента. Може би ако той бе в отбора от август, Галас и Вермаелен щяха да получават почивка в някои срещи и тогава нямаше да са контузени сега. Но това едва ли щеше да реши проблемите на отбора на вратарския пост. Сезонът на Арсенал завърши, сега ще е интересно каква ще е политика през лятото.
Има ли шанс Вила за четвъртото място?
Има особени симпатии към дербито на втория по големина град в Англия. Не твърдя, че е най-качественото като футбол, но страстта е запазена и никой не си позволява да пропусне някое единоборство. Пък и гледайки емоциите на мениджърите нямам как човек да не си каже, че това е „истинския мач". Аз поне така си го наричам.
Вила успя да спечели, което е прекрасно за тима (макар силно да се съмнявам в дузпата), защото се изравни с четвъртия Тотнъм и изпревари разочароващия Манчестър Сити. Проблемът е, че бирмингамци имат възможност да вземат още само 6 точки, докато техните съперници цели 9. В статистическата програма, която аз ползвам има една колона, която е „възможен брой точки". Ето как стоят нещата в нея:
№ Отбор Голова разлика точки Възможни точки
4 Тотнъм +26 64 73
5 Астън Вила +16 64 70
6 Манчестър С + 27 63 72
7 Ливърпул +28 62 68
Оставям Ливърпул вече извън битката, защото по-късно тази седмица ще напиша нещо за клуба и предизвикателството, което следващата неделя им предоставя. Вижте програмите на Тотнъм, Астън Вила и Манчестър С:
Дата | Тотнъм | Астън Вила | Манчестър С |
1 май/2 май | Болтън (д) | Манчестър С (г) | Астън Вила (д) |
5 май | Манчестър С (г) |
| Тотнъм (д) |
9 май | Бърнли (г) | Блекбърн (д) | Уест Хям (г) |
Може да приемем, че толкова силен домакин като Тотнъм ще си вземе мача с Болтън на свой терен. Също и гостуването на Бърнли в последния кръг, защото този тим вече изпадна, а и по принцип има слаба защита, която допуска много голове. Това означава, че „шпорите" са с почти гарантирани или лесни за постигане 70 точки. За да изпреварят Манчестър Сити има е необходимо равенство на „Ийстландс" на 5 май. При това положение те със сигурност са четвърти, защото Вила няма как да набере повече от 70 точки.
Вярвам, че в последния кръг бирмингамци ще спечелят у дома с Блекбърн, а е твърде възможно Сити да си вземе мача с Уест Хям в Лондон. Но тези двубои са след срещата между тях на „Ийстландс" идната събота. Всеки мач има три възможни изхода. Нека ги разгледаме:
- При победа за „гражданите" другата седмица Вила е без шансове за четвъртото място, защото няма как да го постигне с актив от 67 точки.
- При хикс - също. Просто не мога да повярвам, че Тотнъм няма да победи Болтън и Бърнли, но дори и да направи едно равенство (и да е загубил от Сити) пак ще е преди Вила, защото има далеч по-добра голова разлика. Да не говорим, че при това положение пък „гражданите" ще са четвърти.
- При успех за Вила в двубоя с Манчестър Сити става доста интересно. Защото тогава на Тотнъм дори не е необходимо дори да печели точка от мача на „Ийстландс". При победи над Болтън и Бърнли и загуба от Манчестър Сити, „шпорите" ще изпреварят вероятно Вила по голова разлика, защото и двата отбора ще са със 70 точки.
Ако внимателно сте проследили сметките ми, Вила просто няма практически шанс да завърши на четвъртата позиция, освен ако не бие Манчестър Сити, а Тотнъм да вземе едва 1 победа от предстоящите си три двубоя. Някак необходимите условия хората на Мартин О'Нийл да са четвърти ми се струват твърде много е сякаш невъзможни.
Етикети: Европейски Футбол
Ерата след Фъргюсън е интригуваща
четвъртък, 22 април 2010 г.Спекулациите на „Сън"
Вестник „сън" вече няколко поредни дни твърди, че следващият сезон ще е последен за шотландеца начело на Юнайтед. Имало среща с борда и там Фъргюсън е потвърдил, че другия сезон ще му е последен. Днес пък темата се продължава с неговия заместник. Та в текста се твърди, че Фъргюсън е посочил Мойс за свой заместник. По принцип аз продължавам да поддържам мнението, че настоящият мениджър на Евертън е идеалния човек за тази работа. Но всичко е само спекулации. При все това трябва да се каже, че конкурентите на"Сън" от „Дейли Мейл" не смятат темата за налична и не я засягат. Същото важи и за далеч по-сериозните „Гардиън" и „Таймс". Така че наистина темата вероятно е спекулация. В нея обаче има нещо друго, което е важно. Възниква простичкият въпрос
Кога ще е краят на ерата „Фъргюсън"?
Колкото и странно да звучи за мен най-лесният отговор е никога. Просто този човек ще е там до края на живота си. Или пък ще се повтори сценария „Браян Клъф", при който просто той няма да е в състояние физически да изпълнява задълженията си. Мениджърът на Форест имаше сериозни проблеми с алкохола в края на кариерата си. А и в последния му сезон тимът изпадна, макар той да напусна преди това. Това съотнесено към Фъргюсън и Манчестър Ю може да има ефекта примерно на излизане от четворката или нещо подобно. Докато обаче това не се случило, а аз не виждам вариант да стане скоро, едва ли има смисъл да говорим за промяна.
Евентуалният заместник
Нека обаче си представим, че все в даден момент ще се наложи Фъргюсън да бъде заменен. Принципно не обичам да коментирам неща, които не са станали и в този контекст, в момента правя изключение от правилото си. Остава въпрос, които е доста любопитен. В каква посока трябва да се търси следващия мениджър - опитен, който веднага гарантира успехите или човек, който може да продължи принципния подход на Фъргюсън към състава. Сигурно се питате каква е разликата? Този въпрос излиза на дневен ред, защото шотладецът успява да съчетае в едно дългосрочната политика и постигането на ежесезонни резултати. Аз си признавам, че не съм убеден във възможността следващия човек да е такъв. Гениалността на Фъргюсън е точно в това. Защото нека вземем за пример двамата мениджъри, които са перфектни в двете посоки - Венгер и Мауриньо. Французинът работи страхотни с млади играчи и в дългосрочен план няма как да не постига успехи. При него обаче проблемите идват от това, че даден футболист става класен и веднага бива пожелан от друг клуб. Тогава идва индивидуалния избор - да остане и да изчака проекта на Венгер или да отиде и да печели купи веднага. И решението в посока на втората възможност води до прекъсване на дългосрочността на проекта и връщането към по-задна точка на развитието.
Какво се случва при Мауриньо? Човекът идва, задължително ползва огромен финансов ресурс. Поне за Челси бе така и няма нужда да го доказвам. За Интер числата са интереси, защото през първия си сезон е похарчил нетно малко над 50 милиона евро. Преди втория дойде онази сделка за Ибрахимович, която донесе 40 милиона печалба, но в края на сезона балансът бе +10 милиона евро. Но едва ли винаги може да разчита на подобен ресурс. Така че на португалеца са му необходими около 100 милиона евро, за да изгради състав, който е способен да печели трофеите. Това е неговият подход. Може Мауриньо да бъде наричан всякакъв, но е работещ вариант. Но при него примерно Балотели едва ли ще е в състава. При Фъргюсън силата идва точно от компромисното комбинирането на двата модела.
Какъв да е изборът на Юнайтед?
Сега остава да се опитаме да отговорим на въпроса какъв трябва да е изборът на клуба. Аз не мога да съм категоричен в мнението си. Дейвид Мойс примерно е явен представител на модела „Венгер", който бавно, но сигурно развива тима си. Достатъчно е да видим какво донесе на Евертън. Когато ги пое клубът бе в дъното на класирането. Ако трябва да сме точни, шотландецът дойде на „Гудисън Парк" на 15 март, когато „карамелите" бяха на 16-то място и само головата им разлика ги делеше от изпадащите. Сега вече са стабилен клуб от топ 7 в класирането. И всичко това бе направено без сериозен бюджет с безкрайно ниските финансови възможности на Евертън. Така че това е моят фаворит. Сигурно мнозина ще посочат пък Мауриньо. И ще имат своите основания. Той естествено си има своите плюсове. Но според мен Юнайтед ще влезе в доста по-различен финансов период и едва ли ще може да се заделят толкова много пари. А поне според мен това няма да е възможно.
В крайна сметка темата може би е доста напред във времето, но пък аз получих няколко въпроса по нея и реших, е си заслужава да се напише нещо по-дълго. Ще повторя, че бих желал Фъргюсън да е част от Юнайтед винаги, защото без него английският футбол няма да е същия. Но когато все пак дойде момент за промяна ще ми е безкрайно интересен избора на собствениците.
Етикети: Европейски Футбол
Имам усещането, че Бенитес ще си тръгне сам
вторник, 13 април 2010 г.В неделя пак се сетих защо не харесвам Рафа Бенитес. Бях оставил тази тема далеч от съзнанието си, но нямаше как да не се вбеся. Просто под ръководството на испанеца Ливърпул не прилича на себе си. Да, може да постигне успехи в Европа, сега дори и Спартакиадата може да спечели. Но това не означава, че ще е силен отбор. В мач като този с Фулъм се случва следното:
- Ливърпул може да напада цял мач
- Фулъм със сигурност първо ще мисли за защитата, но няма да прави геройства, а просто ще играе дисциплинирано. За тях лигата вече завърши и просто искат да са в топ 10.
Горните две неща се получиха в пълния вариант, но нямаше как „червените" да вкарат гол. Те обикаляха около наказателното поле все едно тече ток по линиите му. Виждал съм подобна картина в много тимове по време на определени мачове (дори един цял сезон на Арсенал беше същото) и в почти всички случаи защитата на съперника успяваше да опази резултата, защото просто нямаше напрежение ВЪТРЕ в наказателното поле. Да, липсва Торес. Но дори и без него би следвало поне Фулъм да може да бъде победен на „Анфилд". И тук няма смисъл да се отваря темата за парите. Мога да я приема и то само до известна степен, когато става дума за мачове с Челси, Манчестър Ю, Арсенал или дори в Шампионската Лига, но не и срещу един отбор, който е излязъл да се защитава.
Ливърпул тепърва започва да има проблеми
Има и още нещо. Всички твърдят, че Бенитес винаги изучава подробно съперника и реагира според това, което вижда. Избира и нагласява стартовия си състав спрямо противника. Би следвало обаче да е бил добре подготвен за Фулъм, защото и миналия сезон на „Анфилд" този тим направи 0:0. И по мои спомени играта на котиджърс по нищо не се различаваше от миналия сезон, завършил и по същия начин. Но Ливърпул не намери вариант, с който да пробие отбраната. Е, излиза, че Бенитес е позагубил и уменията, които му помагаха в последните сезони. Излиза, че дори и познавайки съперника вече не успява да извлича подходящите резултати. Като прибавим и нетипичното отпадане от Шампионската лига още през есента, се чудя още колко неща е изгубил всъщност испанеца. Дали пък и вярата в отбора си не е сред тях?
Казвам това, защото за първи път, гледайки мач на Ливърпул си помислих, че няма начин Бенитес сам да не си тръгне през лятото. Той чудесно вижда какво се случва на игрището. Осъзнава по-добре от нас, че огромни пари няма да получи за нов отбор. Идва момент, когато е редно да направи промяна. Аз не вярвам в приказките, че той стои заради парите или така нататък. Просто един нормален човек в това положение ще си тръгне. Пък и провалът с „гаранцията" е доста жесток. Защото за мен след това равенство шансовете на „червените" за четворката да минимални. Има ги, но наистина могат да се изразят с цифра в проценти. Това е морален провал, който вече тежи. Защото Бенитес ОБЕЩА на привържениците четвъртото място. Това си бяха отношения между тях. Крачката бе твърде сериозна, за да бъде подмината с лекота след края на сезона.
Събирането на огромен финансов ресурс пък около клуба ми прилича на потвърждение на един мейл от есента, в който се казваше, че „лятото ще е масивно". Той бе пратен от сина на един от собствениците към привърженик като част от доста обиден отговор на критично писмо. Но ако е истина, че около клуба се събират вече близо 200 милиона за инвестиции ще е важно кой ще ги харчи и за какво. Защото ми се струва, че са последните възможни преди огромна криза. Днес пък във вестник „Гардиън" се появи интересна статия, която може и да се възприеме като продължение на горната теза. Ето я - http://www.guardian.co.uk/football/2010/apr/13/gillett-hicks-sell-liverpool. В нея се твърди, че Банк ъф Скотланд са поискали като условие за поредно рефинансиране на заемите на американците, да получат възможност да назначат независим президент в клуба. Споменава се името на Мартин Броутън, който сега работи за Бритиш Еъруейз. Не го познавам естествено, но това няма значение. Важното е, че кредиторите вече нямат доверие на Хикс и Жилет и искат известен контрол върху оперативната работа и харченето на парите. Просто хаосът е пълен. За мен поне този факт означава, че процесът на продажба е стартиран и между отделните страни няма никакво доверие. Така че в тази обстановка Бенитес е просто загубен и най-логичното действие на всеки мениджър е да напусне. Лошото в случая е, че за мен тепърва предстоят по-големите и тежки проблеми на „Анфилд".
Четвъртото място
Трябва да призная, че явно съм надценявал Ливърпул. И то много. Все си мислех, че тимът може да спечели четвъртото място. Сега това не е невъзможно по теория, но не ми се вижда нормално, а и логично. В съзнанието ми остава само усещането, че нещата все някак ще се наредят в тяхна полза, защото са Ливърпул и имат история и така нататък. А подобен стил на мислене не ми е присъщ. Нито един от аргументите ми след този уикенд не е свързан с представянето на терена.
Между другото днес Тевес е казал нещо много интересно и то в „Гардиън". Ето и думите му:
„It is their club, their money. But, if you ask me if I thought it was the right decision, the answer is no. I will play for any manager; I play for the shirt and must respect the right of the people who make decisions to change things, but a team does not form overnight. Mark should have been given more time. The decision was taken with too much haste. You cannot invest so much and then sack the manager after five months. Mark brought us all here. He is a great manager and he will get another big club, 100%". Те са казани по отношение на арабските собственици на отбора. В превод означават:
„Това е техния клуб, техните пари. Но ако ме питате мен, дали смятам решението за правилно, отговорът е не. Аз ще играя за който и да е мениджър, ще играя за фланелката и съм задължен да уважавам правото на хората да взимат решения за промени, но един отбор не се създава за една нощ. На Марк трябваше да бъде дадено повече време, решението бе взето прекалено бързо. Не може да инвестираш толкова много и после да уволниш мениджъра след 5 месеца. Марк ни доведе тук. Той е голям мениджър и ще си намери скоро нов клуб, 100%". Браво, Карлос! Това е истината и се радвам, че някой я каза публично.
Между другото интервюто е доста интересно и в него Тевес се противопоставя и на онзи плакат „Добре дошъл в Манчестър!" Като цяло позицията му е интересна и някак любопитна казано точно в този момент. Но идеята ми е друга. Сити може би ще спечели четвъртото място, защото просто е най-добрият отбор за него. Е, обрати може да има все още. Но изглеждат все по-малко възможни. Въпросът е какво ще ни покаже Тотнъм в двата мача с Арсенал и Челси.
Психогически игри
Какво всъщност означава понятието „mind games"? Всички го разбираме и общо взето може да се преведе, освен буквално като „психологически игри" и като „начин, по който Алекс Фъргюсън въздейства на другите мениджъри и отбори, когато Юнайтед има нужда от определен резултат". Анчелоти днес заявил, че никой не може да си играе „mind games" с него. Грешка! Щом го споменаваш, значи вече играеш. Мениджърът на Болтън Оуен Койл пък се е обидил на Фъргюсън, че е нарекъл срещата на Челси с неговия тим лесна. Всъщност думата е „walkover", което означава леко постигната победа или неоспорвана победа. Значи и в този случай тези „mind games" работят.
Думите на Анчелоти бяха „В този момент от нашия сезон, никой не може да ни накара да загубим концентрация или решителност за спечелим титлата, само ние може да го направим". Да, така е. Никой не може да ги разконцентрира. Това е факт, но Фъргюсън изобщо не се е обръщал към Челси. Неговите думи бяха насочени към Болтън и те свършиха работа. Защото сега Уондърърс са амбицирани да докажат, че не са толкова лек съперник. Е, аз не вярвам да имат успех, но това си е съвсем друга тема. Доколкото можа Фъргюсън свърши работата си. Между другото, докато бе начело на Бърнли, Оуен Койл постигна резултат на „Стамфорд Бридж" изваждайки Челси от Карлинг Къп преди 18 месеца, макар и след изпълнение на дузпи. Но това бе преди Анчелоти. Ще видим все пак какво всъщност ще стане, но аз не вярвам да има каквото и да е съмнение в крайния изход. Сезонът обаче ме научи вече да не приемам нищо за абсолютно сигурно.
Етикети: Европейски Футбол
Десаи: Челси да маха 5-има!
петък, 2 април 2010 г.Марсел Десаи неочаквано се нахвърли върху Челси и призова клуба още през лятото да разкара минимум 5-има футболисти.
В навечерието на ключовата визита на сините на Манчестър Юн бившият им капитан твърди, че те имат много по-скромни възможности в сравнение с тима на сър Алекс Фъргюсън
Под прицела на Десаи попаднаха футболисти като Михаел Балак и Джо Коул. Според него, те първи трябва да бъдат „изритани” от отбора и последвани от още 4-има или 5-има, които за него "не са играчи на Челси".
Десаи смята, че по-рано отборът е бил наистина удивителен и, дори да не печелеше Шампионската лига, е играл на отлично ниво, но сега Джо Коул не се показва в светлината, в която би желал, а през последните два месеца Балак сякаш е изчезнал. Според бившия капитан, Джон Оби Микел се справя добре, но отбора все пак липсва Майкъл Есиен и това обяснява отслабналата защита.
Челси е втори в класирането на Висшата лига, само на крачка след Юнайтед, но хората на Карло Анчелоти трябва задължително да спечелят като гости на червените дяволи утре, след като пропиляха аванс от осем точки на върха.
6 от отборите във Висшата лига имат по-добра защита и, според Десаи, това се дължи на липсата на компактност в центъра на терена.
Според него, Юнайтед имат предимство в това отношение.
„Футболисти като Дарън Флечър, Нани и Антонио Валенсия съдействат повече в отбрана, а да не говорим за играчи като Райън Гигс. Пред вратаря Едвин ван дер Сар наистина има един отбор. Ето защо аз съм сигурен, че Манчестър Юнайтед има много повече потенциал от Челси”, каза още легендарният французин.
"Полузащитата на Челси не прави нищо, за да помага на защитата. Имаме сериозни проблеми в отбрана този сезон, затова не водим с четири, пет или шест точки", завърши той.
Етикети: Европейски Футбол