Рууни и Рио заминаха за Мюнхен
понеделник, 29 март 2010 г.Звездите на Манчестър Юн Уейн Рууни и Рио Фърдинанд заминаха с отбора за Мюнхен и могат да играят в първия 1/4-финален мач от Шампионската лига - Манчестър Юнайтед - Байерн Мюнхен.
Двамата пропуснаха победата с 4:0 над Болтън в събота.
Червените дяволи се надяват на позитивен резултата срещу четирикратния европейски шампион преди реванша на "Олд Трафорд" в сряда.
Поне за Райън Гигс сблъсъкът връща спомените отпреди 11 години, когато късни попадения на Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер осигури успеха на червените дяволи срещу баварците на финала в Барселона (2:1).
"Не мога да повярвам, че минаха 11 години, каза ветеранът. - Това беше една от най-великите вечери в живота ми. Ще се борим за същия резултат както през 1999 г., но да се надяваме, че няма да решим двубоя толкова късно."
Етикети: Европейски Футбол
Арсенал сбърка първи
Страхотно емоционална събота с много голове и значими резултати. Спорни моменти също. Ще започна с Арсенал, защото считам, че това бе най-важният двубой от трите като краен резултат.
Бирмингам - Арсенал 1:1
Каквото и да говореше Венгер през седмицата, че не поставя Шампионската Лига напред в съзнанието си, още стартовите състави показаха, че това не е така. Имаше едно промърморено оправдание за Аршавин и Насри, които имат проблеми, но за мен просто французинът ги остави да почиват. Ако последователността на двубоите бе обратната - първо Барса и после Бирмингам - съм убеден, че двамата щяха да са на терена от първата минута. Иначе конкретно в този двубой влизането на Аршавин и Насри промени коренно развоя на срещата.
Иначе анализът на срещата започвам от добрата подредба на Бирмингам в своята половина, която е в основата на тази дълга серия от резултати без загуба у дома. Чудесно бяха оформени двете линии на полузащитата и отбраната. Между тях пространството бе малко. И съответно нямаше достатъчно място за Сеск и останалите халфове на Арсенал да разиграват топката пред наказателното поле на Джо Харт. Трябва да отличим и замисълът на Маклийш в предни позиции да прати Макфадън в зоната на Клиши и Сонг. Целта бе там той да поеме с гръб към вратата и да търси съответно начин за продължаване на нападението, докато далеч по-бързия Камерън Джером бе пратен конкретно срещу по-бавния от него Сол Кямбъл. Разумна стратегия, която обаче бе овладяна от Арсенал, макар и след няколко проблемни момента в двубой.
Голът на Насри дойде в идеален момент, а веднага след него имаше още две положения, в които гостите трябваше да вкарат и да довършат мача. Първо Аршавин получи пас от Бентнер, а после Насри бе изведен брилянтно от Аршавин, а накрая пак французинът получи перфектно подаване от Сеск. Една от тези три ситуации трябваше да бъде отбелязана. Наред с попадението, което Диаби вкара и бе отменено, Арсенал създаде достатъчно шансове, за да бъде победител. Това заедно с факта, че Венгер не направи третата си смяна в продължението, когато можеше да забави играта и да успокои отбора си, сумира проблемите на гостите за загубата на точки. Да не забравя да добавя и намесата на Алмуния при гола на Филипс. Арсенал сам си е виновен в това отношение. И е редно Венгер да потърси обяснение защо се случи това. Защото следващият проблем, който ще обсъдя изобщо нямаше да е тема, ако Насри или Аршавин бяха вкарали възможностите за втори гол.
Голът на Филипс
При изравнителния гол има засада. В правилника пише ясно следното:
„Засада се отсъжда на състезател, който се намира в положение на засада, само ако в момента, в който топката бъде докосната или отиграна от някой от съотборниците му, той участва активно в играта, по преценка на съдията, като:
* - се намесва в играта или
* - влияе на противник или
* - извлича предимство благодарение на позицията, в която се намира."
Продължавам цитата пак от същата книжка, но вече в частта „Тълкуване на правилата на играта и инструкции към съдиите". Ето какво се казва там по отношение на втората възможност, а именно „влияе на играта":
- „Влияе на играта" означава, че състезателят пречи на противника да отиграе или да може да отиграе топката като непосредствено възпрепятства неговото полезрение, движение или направи жест или движение, което според главния съдия са заблудили или отвлекли вниманието на противника.
Подчертал съм важното според мен. Има два важни момента. Първият е, че главният съдия е задължен да анализира има ли пасивна засада или не. Но за да се стигне до това, флагът на асистента трябва да е вдигнат. Тоест първо трябва да има сигнал за засада и тогава да се мисли дали е пасивна. Само флагът не е вдигнат. Което за главният означава, че Бенитес не е в засада и той няма нужда да преценява дали има пасивна такава или не. Така че грешката е на асистента в ситуацията. Ако той вдигне флага, а Уеб не го зачете - проблемът вече е на главния.
Връщам се на конкретната ситуация и ще я анализирам принципно дали има пасивна засада или не. Топката е подадена към Бенитес. Това се вижда чудесно. Просто няма към кого другиго да е подаването. По времето, когато това става, Филипс е безкрайно далеч от положението. Нападателят на домакините (Бенитес) показва, че участва в играта с движението си и готовността да поеме топката. Саня не би я отиграл по какъвто и да е начин, ако Бенитес го няма. Би я пропуснал към аута. Тоест еквадорецът си е в активна позиция и най-малкото отвлича вниманието на Саня. И засада трябваше да има, защото с изчистването си (от което всъщност следва рикушета във Филипс и гола) Саня предотвратява достигането на топката до Бенитес. След това вече идва и ужасната намеса на Алмуния влиза във вратата.
Головата разлика като фактор
След победите на Юнайтед и Челси головата разлика наистина излезе като фактор в борбата за титлата. По-скоро въпросът е дали ще има значение или не. Очевидно е желанието на Челси да вземе предимство в това отношение. Не успях да гледам срещата, защото по същото време коментирах по другия канал, така че ще говоря само за значението на резултата и въз основа на статистиката мога да направя няколко извода. Дрогба не игра и Челси вкара 7 гола. От началото на тази календарна година във ВЛ „сините" са били без котдивоарецът през януари месец и в събота. За изиграните 4 мача без него в отбора, съставът е вкарал 19 гола от 4 двубоя. Ако разширим периода с всички турнири за този период, тогава трябва да добавим и още 7 гола в два мача за ФА Къп. Което означава 26 попадения в общо 6 срещи. Ако се задълбочим и опитаме да намерим и головете на Лампард, тогава нещата ще станат още по-интересни. В момента Лампард има 21 гола във всички турнири. Към вчерашните 4 трябва да добавим и още 5 през януари вкарани в отсъствието на Дрогба. Стават 9. Дали пък Лампард наистина не е по-полезен в отсъствието на котдивоарецът или се случва нещо по-елементарно - той просто поема отговорност? Все още нямам отговор, въпреки че твърдото ми убеждение е, че Франк би изпъквал повече без Дрогба. Не мога обаче да кажа дали Челси е по-силен без Дрогба и с един по-значим Лампард, отколкото с котдивоареца в състава. Звучи нелогично, но футболът твърде дълго време вече ми предоставя подобни нелогични изводи понякога.
В момента головата разлика на Челси е с две попадения по-добра от тази на Юнайтед и с 13 от Арсенал. Ако хората на Венгер ще стават шампиони, то ще е по точки. Да се съсредоточим обаче върху Юнайтед и Челси. „Сините" имат домакински мачове с Болтън, Стоук С и Уигън. Поне в два от тях могат да спечелят с по 5 гола разлика. В останалите двубои гостуват на Манчестър Ю, Тотнъм и Ливърпул, където едва ли са способни на чувствително подобряване на този показател. При хората на Фъргюсън положението е по-простичко - те могат да си спечелят следващия мач и после могат дори една загуба да си позволят. Но ако не бият Челси на „Олд Трафорд", тогава имат гостувания на Блекбърн, Манчестър Сити и Съндърланд, както и домакинство на Тотнъм. На базата на тези мачове ми се струва, че стигне ли се до това головата разлика да решава титлата, Челси ще има предимство. Но пък Юнайтед е със съвсем реални шансове да спечели трофея по точки.
Факторът Рууни
На този етап от сезона отсъствието на Уейн Рууни може и да не се отразява на състава, както се видя вчера. Голмайстори се намират. Факт е, че има 11 автогола в полза на Юнайтед, но явно при всеки от тях съперникът е притискан да сбърка, което също е плюс в играта. Аз обаче искам да кажа нещо различно. Струва ми се, че Фъргюсън и този сезон е изградил отбора си на принципа „10 черноработника и 1 реализатор на усилията". През миналия сезон например Рууни бе принуждаван да работи за тима и за Роналдо, който обираше лаврите. Сега дойде ред на Рууни. Вчера например липсваше английския нападател и два гола вкара Бербатов. Явно бе дошъл неговия ред да реализира усилията на останалата част от състава. Така че за мен отсъствието единствено на Рууни не би било сериозен проблем за „червените дяволи". Е, ако го няма срещу Челси например ще е трудно, но това са малко на брой срещи. Юнайтед запазва системата си на организация на терена и просто се сменя човекът, който е на върха и обира аплодисментите. Между другото имам съмнението, че привличането на Оуен бе с цел да се осигури вариантивност в избора на този човек, който да бележи повечето голове.
Астън Вила
Вила записа най-голямата си загуба във ВЛ и най-изразителната от септември 1986 година, когато падна от Нотингам с 0:6. Тимът допусна 7 гола в елита за първи път в последните 45 години от поражението с 0:7 от Манчестър Ю през октомври 1964. Само тези два факта могат да покажат всъщност колко тежко бе поражението от Челси. Аз обаче имам усещането, че съставът просто се е предал през втората част. Казвам това, защото за мен е ненормално един отбор, който има една от двете най-силните отбрани в лигата да се срине по този начин. На практика тимът допусна една четвърт от общия брой голове за сезона само в този двубой. Другото обяснение би могло да е физическото състояние на играчите. Много пъти съм казвал, че не е нормално във Вила да не се правят смени по време на мачовете и че това рано или късно ще се отрази на отбора. Нямаше начин да не се натрупа умора. От друга страна не мога да не отбележа и още нещо, което обаче ще се въздържа да коментирам - Вила игра с един нападател за разлика от всеки друг път. Карю бе на върха, а Агбонлахор на фланга. Това ще е интересно да се види дали ще продължи и в следващите срещи и как ще проработи.
Да не забравяме обаче, че тези два тима ще играят на „Уембли" в полуфинал за ФА Къп само след две седмици. И тогава ще е интересно дали Дрогба ще е на терена и какъв ще е подхода на Вила към мача. Просто трябва да отбележим, че прокобата на месец март продължи с пълна сила и този сезон за Мартин О'Нийл. Този път поне бе спечелена една победа в Лигата срещу Уигън като гост. Но продължава да се усеща умора в тима и за следващия сезон мениджърът ще трябва да промени подхода си към срещите и цялостната си стратегия за мачовете.
Анализ на Борислав Борисов от premiership.bg
Етикети: Европейски Футбол
Челси загря за Манчестър със 7:1
събота, 27 март 2010 г.Франк Лампард вкара 150-ия си гол за Челси, докато сините временно изпревариха Манчестър Юн на върха във Висшата лига, след като размазаха със 7:1 кандидата за Топ 4 Астън Вила на "Стамфорд Бридж".
Лампард вкара четири от головете, включително два от дузпи, а сините добавиха нов разгром към забележителната си победа с 5:0 над Портсмут в средата на седмицата.
Както мениджърът Карло Анчелоти прогнозира, отпадането на Челси от Шампионската лига се превърна в стимул за отлично представяне в първенстовото и отборът му загря по най-добрия възможен начин за гостуването на "Олд Трафорд" следващата седмица.
Победата беше още по-впечатляваща, тъй като беше постигната без топ нападателя Дидие Дрогба, който бе оставен на резервната скамейка, за да почива преди двубоя с Манчестър Юн след седмица.
Лампард даде ранна преднина на Челси, след като се възползва от центриране на Флоран Малуда към далечната греда. Джон Карю обаче бързо възстанови преднината на Вила след чудесна работа на Ашли Йънг.
Точно преди почивката Лампс вкара ключовия втори гол за Челси от дузпа, след като Юрий Жирков бе фаулиран от Джеймс Колинс.
Малуда се възползва от още добра работа на Жирков, за да преодолее Брад Фридъл за третия гол на Челси, преди Лампард да вкара втората си дузпа.
Той записа името си в историята на Челси с гол номер 150 след дузпа, спечелена отново от Жирков, който бе фаулиран от Ричард Дън.
Вила рухна и Малуда се възползва от агонията му, след като бе изведен от Лампард. Резервата Саломон Калу вкара шестия гол за лондончани след подаване на Никола Анелка.
Лампард вкара четвъртия си гол за вечерта в добавеното време.
Етикети: Европейски Футбол
Новини преди 32-и кръг във Висшата Лига
петък, 26 март 2010 г.Бирмингам - Арсенал събота, 17:00, Диема 2
* В Бирмингам няма играчи с нови травми от сряда. Гари О'Конър и Лий Карсли са дългосрочно контузени. Мърфи е с разтежение.
* Арсенал ще е без Томас Вермаелен, който е наказан. Очаква се Силвестър да го замени в отбраната. Другият вариант е Алекс Сонг
* Бирмингам няма загуба у дома във ВЛ вече в 11 срещи. Ако и днес не загубят, това ще е най-добрата им серия от 35 години.
* Бирмингам има една победа във ВЛ над Арсенал от 11 мача. Това е мач номер 130 между тях в Лигата. Балансът е 38-34-57.
Челси - Астън Вила събота, 17:00, Диема
* Проблемите на Челси в защита се увеличиха с травмата на Карвальо. Ще липсват и Ашли Коул, Босингва, Иванович и Есиен
* Четири играчи от Астън Вила са под въпрос за мача - Дън, Агбонлахор, Хески и Милнър. Херууд и Рио-Кокър са контузени.
* Челси ще търси поредни победи във ВЛ за първи път от 2 месеца. Тимът има най-доброто нападение в Премиършип със 75 гола.
* Вече 7 мача между тези два отбора в Лондон, Челси няма загуба от Астън Вила. Имат 138 мача. Общият баланс е 51-32-55.
Хъл Сити - Фулъм събота, 17:00
* Крилото на Хъл Сити Стивън Хънт ще направи своя мач номер 100 във ВЛ. Боатенг е наказан, Анди Доусън е под въпрос.
* Боби Замора (Фулъм) ще пропусне срещата, заради стомашен вирус. Андрю Джонсън и Джон Пейнтсил са извън игра.
* Хъл сити ще се опита да избегне шеста поредна загуба във Висшата лига на Англия. Фулъм има вече 14 поредни двубоя като гост без пълен успех.
* Единствената победа на Фулъм като гост на Хъл Сити от последните 6 опита бе през октомври 1996. Балансът е 31-26-29.
Тотнъм - Портсмут събота, 17:00
* Списъкът с контузени в Тотнъм се увеличи с Басонг, Чорлука, Паласиос и Павлюченко. Те са под въпрос, Дефоу ще е здрав.
* Джейми О'Хара (Портсмут) не може да играе, защото е собственост на Тотнъм. Рикардо Роча е под въпрос за мача.
* Тези два отбора ще играят и в полуфинала за ФА Къп през април. Дефоу вкара във всеки от последните 3 мача на тези тимове.
* Портсмут има едва 1 победа над Тотнъм в предходните им 10 срещи. Имат общо 44 срещи. Балансът до този момент е 18-15-12.
Уест Хям - Стоук С събота, 17:00
* Очаква се Дзола да направи промени в Уест Хям. Мануел Да Коща изтърпя наказанието си. Фубер и Илунга са възстановени.
* Нападателят на Стоук Сити Джеймс Бийти е аут да края на сезона. Дийн Уайтхед е наказан, Райън Шоукрос е под въпрос.
* Уест Хям загуби последните си 5 мача в Лигата, допускайки 14 гола. Стоук има най-добрата защита в лигата преди почивката.
* Стоук Сити вкара едва две попадения в последните си 5 мача на „Болейн Граунд". Това е мач номер 77. Балансът е 31 - 18 - 28.
Уулвърхямптън - Евертън събота, 17:00
* В състава на Уулвс може да се завърнат Стивън Уорд и Адлен Гедиура. Майкъл Кайтли продължава да е контузен.
* Вратарят на Евертън Тим Хауърд ще премине късен фитнестест преди срещата. Тим Кейхил и Джак Родуел са под въпрос за мача.
* Уулвърхямптън е непобеден в три поредни мача в лигата, което е изравнено най-добро постижение за „вълците" през сезона.
* Евертън няма победа на „Молиньо" срещу Уулвс от януари 1982 година. Това е мач номер 126 между тях. Балансът е 44 - 23 - 58.
Болтън - Манчестър Ю събота, 19:30, Диема
* Гари Кейхил (Болтън) е възстановен от съсирека в ръката и е готов за игра. Защитникът Гретар Стейнсон е наказан за 1 мач.
* Алекс Фъргюсън отхвърли спекулациите, че Уейн Рууни е с травма в крака. Здрави са Гигс и Скоулс. Харгрийвс вече тренира
* Рууни вкара 6 гола в последните си 4 мача в Лигата на „Рийбок". Само Болтън не е взел този сезон точки от тимовете в топ 4.
* Манчестър Ю спечели 9 от предходните 10 мача с Болтън в Премиършип. Имат общо изиграни 116 мача. Балансът е 42-24-50
Бърнли - Блекбърн неделя, 14:00, Диема 2
* В Бърнли няма нови контузени играчи. Карлайъл и Фокс може да са на терена. Извън тима остават Колдуел, Екърсли и Макан.
* Под въпрос в Блекбърн е Дейвид Дън. Ако той се възстанови, Алардайс няма да променя състава в трети пореден мач.
* Това е 12-то дерби на Червената роза между Блекбърн, Болтън, Бърнли и Уигън. Вече в 22 поредни мача Бърнли няма чиста мрежа
* Последната победа на Блекбърн над Бърнли като гост е от 1979 година - 2:1. Имат общо 92 мача. Балансът е 37 - 15- 40.
Ливърпул - Съндърланд неделя, 18:00, Диема
* Ливърпул ще е без Фабио Аурелио и Мартин Шкъртел. След като се възстанови от грип, Алберто Акуилани може пак да е титуляр.
* Джон Менса (Съндърланд) напусна срещата с Вила в сряда и е под въпрос. Кенуйн Джоунс също ще мине тест преди мача.
* Съндърланд няма победа на „Анфилд" вече в 11 мача във всички турнири, като в предходните 5 дори няма отбелязан гол.
* Ливърпул ще търси 8 поредна победа на „Анфилд" този сезон. Това е мач номер 154 между тимовете. Балансът е 70-32-51.
Манчестър С - Уигън понеделник, 22:00, Диема
* Стивън Айрлънд (Ман.С) ще мине тест преди мача. Адебайор може да играе. Контузени са Бридж, Джонсън, Лескът и Петров.
* Шарл Нзогбиа (Уигън) има проблеми в ребрата и няма да играе в срещата. Емерсон Бойс е с разтежение и също е извън състава.
* Ман. Сити няма загуба в мач, в който се разпише Карлос Тевес. В последните 11 мача, Уигън има 2 победи и едва 6 вкарани гола.
* Изненадващо Манчестър Сити има едва 1 победа в общо 9 мача с Уигън във ВЛ.
Етикети: Европейски Футбол, Прогнози
Две любопитни новини от 26,03,2010
Нани преподписа с Юнайтед
Португалското крило на Манчестър Юнайтед Луиш Нани поднови договора си с отбора и удължи сегашният си контракт с още 2 години, с което ще остане при Червените дяволи поне до юни 2014 година.
Футболистът дойде в тима през 2007 година от Спортинг Лисабон и макар че отнесе критики за неубедителното си представяне, през тази година изигра силни двубои, като особено впечатляващ бе при победата над Арсенал в Лондон.
„Нани е страхотен талант и се разви много, откакто дойде при нас. Радваме се, че той подписа нов договор и съм сигурен, че му предстои много успешно бъдеще в Манчестър Юнайтед" каза мениджърът сър Алекс Фъргюсън.
„Щастлив съм разбира се. Да мога да играя за Манчестър Юнайтед бе сбъдната мечта за мен. Тук научих много неща, а освен това играя заедно с някои от най-добрите футболисти в света. Вярвам, че ще спечеля още трофеи с отбора" каза 23-годишният португалец.
Защитникът на Портсмут Рикардо Роча обвини Флоран Малуда в умишлено грубо действие срещу себе си.
Както е известно по време на мача между двата отбора в сряда французинът контузи съперника си при борба за висока топка и го прати в болница. За постъпката си обаче, получи само жълт картон.
„Болката наистина беше ужасна. Определено смятам, че това бе лошо действие от негова страна. Той ме удари без изобщо да иска да достигне топката, тъй като ръката му бе високо вдигната. Разбрах, че нещо лошо се е случило и затова ме откараха в болницата. Подобни действия заслужават червен картон" каза Роча.
В крайна сметка се оказа, че скулата на Роча не е счупена, въпреки че той бе изнесен на носилка с кислородна маска. Футболистът на Портсмут се е разминал само със сериозно натъртване, но няма да играе утре срещу Тотнъм.
„Мисля, че съдията му показа жълт картон преди да разбере колко сериозна е контузията му. Дори в очите му видях след това, че явно е разбрал, че е сбъркал" коментира съотборникът на Роча Ричард Хюз по адрес на рефера Лий Мейсън.
Източник на информация е premiership.bg
Етикети: Европейски Футбол
Ще бъде ли спрян Уейн Рууни?
събота, 20 март 2010 г.Когато идва такъв мач като дербито на северозапада между Манчестър Ю и Ливърпул, винаги е интересно. Един мач може да промени много неща във футбола. Личното ми мнение е, че това е и една от причините, поради които толкова обичаме тази игра. Един двубой може да направи сезона на даден състав безкрайно различен. И примерът може да е точно с Ливърпул. Победа над Портсмут с 4:1, последвана от успех над Лил с 3:0 в Лига Европа. Това са 7 гола за два двубоя и веднага настроението и самочувствието са различни. А не мисля, че съставът е много по-силен, отколкото бе преди седмица.
Важността на двубоя
Когато човек погледне таблицата с класирането и веднага става ясно колко голям е всъщност залогът за този мач. Юнайтед води с 2 точки пред Челси и макар „сините" да са с мач по-малко, ако „червените дяволи" си вземат всички двубои до края на първенството ще са шампиони, независимо какво правят останалите. Уточнявам, че в това число влиза и срещата с Челси на „Олд Трафорд". А хората на Фъргюсън са правили подобни серии. Ливърпул пък е в най-тежка позиция от четирите тима, които спорят за малката шампионска титла (четвъртото място) от гледна точка на темпото, с което се печелят точките. От друга страна мърсисайдци имат след този двубой серия от мачове срещу Съндърланд (дом), Бирмингам (гост), Фулъм и Уест Хям (у дома), Бърнли като гост, Челси у дома (този изглежда труден, но все пак е на „Анфилд") и накрая Хъл Сити като гост. При благоприятен изход в Театъра на мечтите отборът е способен да направи страхотен рейд. Така че победата е от огромно значение за целия сезон на двата състава в Англия.
Стратегията на игра
И двата тима сме ги гледали безкрайно много пъти. Но като цяло Ливърпул изглежда по-предвидим като постройка и стил. Ясни са за мен поне 10 от общо 11-те играчи на Бенитес в двубоя. Въпросът е дали ще играе Бабел или Бенаюн. Аз не мога да съм сигурен за състоянието на израелския полузащитник. Ако е напълно здрав може би е по-добрият избор, защото умее да участва стабилно в разиграването на топката. Да не говорим, че разбирателството му с Торес е много по-добро, отколкото на Бабел. При холандеца се наблюдава един процес на копиране на представянето му към стила на Ливърпул, подобно на Каут от дясната страна. Само че в дефанзивен план Бабел не е толкова силен, а и ми се струва, че всичко е още в начална фаза. Моята прогноза е, че там все пак ще се появи Бенаюн. Ако излезе Бабел, това ще е равносилно на сензация. Останалите ще са същите, с които бе победен Лил през седмицата. Макар на моменти да се очаква, че място може да получи и Кириакос. Само че Карагър и агер напоследък играят добре заедно.
Интересното е при Манчестър Ю. Фъргюсън има в запас няколко различни варианта. В последните важни двубои пускаше Парк зад гърба на Рууни във вариант 4-4-1-1. В същото време пращаше в лявата зона Флетчър, който обаче стоеше малко по-близо до центъра, като оставяше задължителното пространство по тъча за Евра. Но този сезон не мисля, че включванията на французина са толкова впечатляващи, колкото бяха преди година. Може би противниците вече се приспособиха към неговата игра. Този тип стратегия се случваше, когато Юнайтед трябваше да контраатакува и вариантът определено е работещ. Сега обаче е интересно какво ще избере Фъргюсън. Бербатов е в далеч по-добро състояние, последните му мачове са силни, така че не бих се учудил точно той да е в позицията зад гърба на Рууни. А и логиката на подобно включване би била подкрепена от предполагаемото чисто териториално предимство, което се очаква да имат „червените дяволи". Не мисля, че шотландецът ще прибегне до 4-3-3, защото така крилата и изобщо целия му състав ще е лесен за овладяване от противника и на практика ще се получи надиграване един на един по целия терен. И агресивността ще реши всичко.
Факторът „Рууни" и разиграването в центъра
В момента Рууни винаги е първата тема на разговор, когато говорим за формата и играта на Манчестър Ю. Съответно това ще е и първата грижа на Бенитес. Според мен не съществува вариант английският нападател да бъде опазен. По-правилната стратегия ще е Ливърпул да се опита да го откъсне от отбора. Трябва да бъдат спрени другите футболисти на домакините в опита им да взаимодействат с него. Естествено точно обратната ще е задачата ан хората на Фъргюсън - да опитат да му дават максимално много възможности за игра с топката пред противниковото наказателно поле. Могат ли халфовете на гостите да стоят максимално близо до своята защита, така че пространството между Масчерано и Лукас от една страна и Карагър и Агер от друга да е минимално? По принцип е напълно възможно. Но ако там е Бербатов ще е по-трудно, защото той може да задържа топката в краката сиа. Парк не би могъл, но българинът със сигурност. И тогава вече синхронът в защитните действия на червените трябва да е съвършен.
Аз продължавам да смятам, че в този случай има и друго решение за тази позиция и то е с пускането на Райън Гигс. Според някои информации в пресата той може да се върне в игра за срещата. Гигс умее както добре да пренася действията в противниковата половина, така и да участва в разиграването. Проблемът би дошъл от това, че в състава няма да има достатъчно скорост. Скоулс, Карик, Гигс не са от най-бързите. Флетчър би могъл да мине за такъв, но и той не е със скоростта на Парк или Нани. Валенсия също е по-скоро борбен, отколкото бърз. В дясната зона предполагам, че ще излезе Валенсия. Като цяло партньорството между Валенсия, Бербатов и Рууни се развива чудесно и поради тази причина смятам, че точно тримата ще започнат двубоя.
Вече познаваме достатъчно добре Бенитес. Предполагам мнозина се питат как така той успя да спечели три пъти поред срещу „червените дяволи". Това е поредното доказателство, че испанският наставник на Ливърпул може да играе и подготвя състава си добре, когато става дума за такива големи мачове. Единични двубои, а не серия от срещи. Проблемите обичайно идват срещу тимове като Уигън например. Всъщност, ако погледнем този сезон, който е ужасен за мърсисайдци, тимът все пак спечели у дома срещу Манчестър Ю. За мен „червените" са предвидим отбор като стил на игра. Ако се разгледат внимателно мачовете им в нападение използват 6 или може би 7 буквално заучени разигравания и движение без топка на атакуващите им футболисти. В момента ролята, която имаше Алонсо през миналия сезон се изпълнява от Масчерано. Поради това и подаванията на моменти изглеждат нетолкова точни, което пък води до повече провалени комбинации. В средата на терена Джерард, Каут и Бабел умело си променяха позициите в хода на последните две срещи. И това им донесе успех. Същото ще трябва да се случи и сега, ако изобщо тимът иска да вземе нещо.
Дължината на подаванията
Но добрата новина за гостите е, че мачът ще започне с резултат, който изглежда добър за тях - равенство. Докато е такъв те ще се чувстват уютно на терена и ще чакат своя момент. Колкото повече срещата върви към своя край, толкова по-сериозни за мен ще са шансовете на мърсисайдци. Мнозина ще кажат, че те са по-умореният състав. Това е така. Само че умората се показва, когато отборът губи. Когато печели и вкарва голове, това не е фактор, който влияе на играта. Дори напротив - тимът може да извлича още и още самочувствие. Има и още нещо важно за Ливърпул - дължината на подаванията. Ясно е, че всеки от двата отбора ще иска да държи повече топката. Аз предполагам, че все пак Юнайтед ще има предимство по този показател. Но когато Ливърпул я владее за тима е важно подаванията да са на средно разстояние - поне 10 метра, дори 20, но не повече от 30. Така Юнайтед няма да може да затвори играта в определена зона, да отнеме топката и да последва някоя мълниеностна атака, която „червените дяволи" умеят толкова добре да правят. Аз продължавам да смятам, че успехът на Ливърпул в мача може да се базира на това по терена да се оформят двойки, които да са сравнително далеч една от друга и да се получи надиграване един на един. Там роля ще играе агресивността, а в това е едно от малкото неща, в които мърсисайдци наистина могат да имат предимство. Ако обаче Юнайтед успее да затваря зоните в центъра на терена така че там да се налага на играчите на гостите да си подават на късо разстояние, то успехът им е почти сигурен за мен.
За да продължа това разсъждение ще кажа, че точно заради него играта на тройката Карик, Скоулс и Флетчър е от изключително значение. Преди време нарекох Алонсо-Джерард-Масчерано „бермудски триъгълник". Сега в тима на Юнайтед излизат също трима души, които са максимално близо до подобно определение - Карик-Скоулс-Флетчър. Те трябва да успеят да овладеят центъра и да не позволяват на съперника си да разиграва там лесно. Тримата имат и още едно задължение - поне един от тях да се присъединява системно към нападателите (Рууни и Бербатов или Гигс). Това ще лиши Ливърпул от възможността да установи числен превес срещу тях и да ги неутрализира. Точно такива действия ще освободят Рууни, за да може той да донесе отново своята магия.
Състоянието на Торес
Не заради головете срещу Лил, а заради движението му по терена и боравенето с топката, мога да кажа, че Фернандо торес изглежда близо до най-доброто си състояние. Същото може и за Джерард да се твърди. Испанецът е достатъчно повратлив в момента и е върнал и самочувствието си. Което е неприятна новина за Видич, който получи червени картони срещу него в последните двубои. Въпросът е дали централните защитници на Юнайтед ще позволят да бъдат извадени от зоната си и пратени на фланга, за да пазят Торес, а в опразненото пространство да навлизат Джерард, Каут и дори Бенаюн. Нямам идея. Но испанецът изглежда добре в момента. В последните години Видич започваше тези мачове във форма, но се проваляше. Сега не изглежда толкова добре, но пък крайният изход може и да е различен.
Прогноза
Трудна работа си е да прогнозирам мача. Изглежда, че единицата е добър вариант. Юнайтед е в по-добра форма, играе стабилно. Ливърпул цял сезон не може да намери постоянството си. „Червените" спечелиха два пъти тази седмица и сякаш едва ли могат да направят трети подобен силен двубой. Освен това играчите на Юнайтед натрупаха 3 поредни загуби в това дерби, което е нетипично за тях. Но това е логиката. Заради нея бих казал 2:0 в полза на „червените дяволи". От друга страна кой ли би могъл да е абсолютно убеден в победата на единия или другия отбор. В крайна сметка ще се спра на 1:0 за домакините.
Този анализ е на Борислав Борисов от Premiership.bg;
А тук можете да видите още един анализ за мача : Манчестър Юнайтед - Ливърпул
Етикети: Европейски Футбол, Прогнози
Оцеляването на Хъл е възможно заради програмата
сряда, 17 март 2010 г.Връщането на Пиърсън
Започвам от промяната на ниво управление, защото ми се струва, че тя е дори по-важна. На 2 ноември Пиърсън се върна в Хъл Сити като президент (или председател на борда на директорите, ако трябва да сме напълно точни), след като напусна Дарби Каунти, където изключително успешно успя да намали разходите, да ги вкара в ред, да назначи млад и интересен мениджър. „Овните" след година или две ще са сериозен отбор. Когато Пиърсън се завърна в клуба бе обявено, че Хъл е в доста тежко финансово положение и задължително трябва да оцелее в Премиършип, защото в противен случай може да повтори свободното падане на Чарлтън и Саутхямптън. Говореше се за дългове, които стигат до 100 и повече милиона. Проблемът е, че клубът вече харчеше парите от следващия сезон. Ясно бе, че е необходима промяна.
Защо бе уволнен Браун?
Този въпрос е важен, защото ще ни даде и отговор на друг проблем - какво всъщност смятат за слабо в клуба? Резултатите, поведението, управлението, стратегията. Какво от всички тези неща? Различните вестници днес дават различна хипотеза за решението. В „Дейли Мейл" например се твърди, че става въпрос за проблем с дисциплината вътре в тима. „Сън" директно заявява, че онзи скандал, който те обявиха в края на миналата седмица между Бармби и Булард. В „Гардиън" обаче твърдят, че става дума за уволнение, при което се търси промяна с цел оцеляване. Склонен съм да вярвам на последния вестник по много причини. За мен наистина става въпрос за оцеляване. Според различни версии Хъл Сити ще се окаже с дупка в бюджета в размер на 21 милиона паунда, ако изпадне в Чемпиъншип. В тази сметка влизат и така наречените парашутни пари от ВЛ. Тази разлика естествено ще трябва да бъдат запълнени по някакъв начин. Най-лесният е продажба на основни играчи. Само че цената няма да е добра, защото става дума за отбор и футболисти, които не са постигнали резултати. Не са и някакви национали от класа. Алтидор например е най-интересен, но той играе под наем от състава на Виляреал, така че парите няма да са за Хъл. Следва съдбата на чарлтън и Саутхямптън.
Моето мнение обаче е свързано с една сделка, която трябваше да се случи през януари, но бе блокирана в последния момент от Фил Браун. Става дума за продажбата на Стивън Хънт в Уулвърхямптън. Цената бе тогава 5 милиона паунда, според последната оферта. Можеше да има и малко покачване, но да приемем, че е това. Вместо това в Хъл Сити остана играч, който безспорно е силен, но от 20 февруари не е играл. А и с него „тигрите" не бяха нещо кой знае колко различно в сравнение с мачовете, когато не играе. Фактът че сделката бе блокирана от мениджъра в самия край означава, че между него и борда вече няма ясна комуникация и пълно доверие.
Резултатите
Резултатите винаги са основната причина за една промяна на мениджърския пост. Тези на Хъл са плачевни. От 28 ноември насам (това са 3 месеца и половина) отборът е постигнал 1 победа в Лигата от общо изиграни 15 мача. В последните три, отборът допусна общо 10 гола, а изобщо в лигата е с втората най-слаба защита след тази на Бърнли. „Синдромът на втория сезон" е трудно да бъде описан в класически вид при Хъл. Обичайно това е явление, при което след силен първи в Лигата, вторият е слаб. Но при „тигрите" сякаш наблюдаваме „синдром на втората част от сезона". Преди година в дебюта си във Висшата Лига, съставът започна силно и бе на шеста позиция на 13 декември. В един момент тимът бе дори и трети - в края на октомври. И после се срина. От 20 декември до края на сезона, тимът изигра 21 двубоя за 5 месеца, в които взе едва 1 победа. Ако се направи класиране само за този период, то Хъл е безспорно най-слабият тим в лигата със спечелени едва 8 точки.
Въпросът бе дали това е случайност или тенденция. Което трябваше да бъде доказано през настоящата кампания. Само че този път дори нямаше и силен старт. В началото на ноември, когато напусна предишния президент Пол Дюфен, Хъл бе на 18-то място. Тогава публично бе казано, макар и не в официален документ, че Дюфен напуска, за да спаси Браун и неговата работа в Хъл Сити. В първия месец след промяната „тигрите" записаха серия добри, макар и само като поредица, резултати - победа над Стоук С у дома с 2:1, равенство с Уест Хям у дома 3:3, победа над Евертън пак у дома с 3:2, равенство на терена на Манчестър Сити. Това бе моментен блясък, който накара хората в борда и конкретно Адам Пиърсън да му гласуват доверие, защото никой не сменя работещ вариант. Само че после започна тази серия от 15 мача със само една победа. Ако се направи класиране за този период, то Хъл е отново на предпоследно място с 8 точки, което е с една повече от Бърнли. На базата на опита от предходния сезон, промяна е трудно да се очаква. Някак логично идва и решението за смяна на наставника.
Като премина пак през всички факти, започвам да вярвам, че някъде сред причините трябва да се впише и липсата на добра дисциплина в отбора. Най-голямата покупка на Браун бе Булард, а той е контузен достатъчно дълго време. Сделката за него бе в размер на 5 милиона, а той има 8 мача от 23 януари 2009 година до този момент. Това за Хъл са доста пари. Сам Рикетс и Майкъл Търнър напуснаха без да им се вземат парите и сега играят основна роля в други тимове, докато защитата на „тигрите" страда. Интересно е и още нещо. От мига на влизане във ВЛ (лятото на 2009) Браун е похарчил близо 20 милиона паунда за играчи. Това за бюджета на такъв състав е огромна цифра. Но няма подобрение на формата и играта. Само за сравнение ще дам същите числа около Стоук Сити. Похарчени са някъде около 25 милиона (това е разликата между купени и продадени играчи), но тимът е в средата на класирането. Мисля, че това дава достатъчно информация за причините за уволнението.
Бъдещето
В едно от многобройните интервюта сега Адам Пиърсън твърди, че е готов да проведе акция за намиране на нов наставник, който да е назначен в четвъртък. Споменават се много имена - Пол Джуъл, Алан Кърбишли, Питър Тейлър, който сега работи в Брадфорд. Сигурно ще се появят и още. Но Пиърсън иска да назначи Марк Хюз. Уелсецът пък се цели доста по-високо, защото нищо не му гарантира, че Хъл ще оцелее. А и той вече преживя адът на работа без трансферни пари в Блекбърн. Така че е интересно кой ще реши да спасява Хъл. И на кого ще бъде гласувано доверие да го направи.
До конкретно име едва ли ние ще можем да стигнем преди да бъде обявено официално. Така че аз ще погледна към програмата. Преди това да видим настоящото положение - „тигрите" са на 19-то място с 24 точки от общо изиграни 29 мача. Това е същият брой срещи, които имат и съставите между 14-то и 17-то. Само Бърнли е с 30 двубоя зад гърба си, но аз поне не виждам възможност тимът да оцелее. Ето и идващите двубои.
20 март - Портсмут (гост)
27 март -Фулъм (дом)
3 април - Стоук С (гост)
10 април - Бърнли (дом)
17 април - Бирмингам (гост)
24 април - Съндърланд (дом)
1 май - Уигън (гост)
9 май - Ливърпул (дом)
Мачът с Астън Вила у дома предстои да бъде назначен като дата.
От предстоящите 9 двубоя, в които има едва 4 гостувания, едно от които на Портсмут, цели 7 са с тимовете извън топ 8 в класирането. Което означава, че на практика Хъл може да си позволи да мисли за взимане на точки от тези мачове. Естествено погледът бързо се хвърля към гостуването на портсмут и други 3 домакинства срещу Фулъм, Бърнли и Съндърланд. Това са напълно възможни 12 точки, които биха закарали актива на тима чак до кота 36.
В крайна сметка уволнението на Фил Браун показва, че шефовете му нямат доверие, че може да извади от тима най-доброто като представяне. Защото програмата е удобна с добра финална серия „тигрите" да оцелеят. Ще съм доста любопитен дали ще стане. Но това зависи най-вече от способността на Адам Пиърсън да намери точния човек за работата.
ПП. Сега видях, че Йън Дауи се е появил като ново име сред кандидатите. Предполагам, че ще има още, но докато не видя назначен човек няма смисъл да мислим кой би се оказал Главният Тигър до лятото.
Един анализ на Борислав Борисов в Premiership.bg
Етикети: Европейски Футбол
Манчестър сити върви по стъпките на Челси
петък, 12 март 2010 г.Събота, 13 март 2010:
14:45 Тотнъм - Блекбърн Диема
17:00 Бирмингам - Евертън
17:00 Болтън - Уигън Диема 2
17:00 Бърнли - Уулвърхямптън
17:00 Челси - Уест Хям Диема
17:00 Стоук Сити - Астън Вила
19:30 Хъл Сити - Арсенал
Неделя, 14 март 2010
15:30 Манчестър Ю - Фулъм Диема
18:00 Съндърланд - Манчестър С Диема
Понеделник, 15 март 2010
22:00 Ливърпул - Портсмут Диема
Вторник, 16 март 2010
21:45 Уигън - Астън Вила
Бързам да кажа, че срещата на Хъл Сити и Арсенал не ни е предложена. Така че ще пропуснем предаването на мач на Арсенал. Аз поне съм доволен, защото така ще отговорим на критиките, че винаги предаваме този тим за сметка на останалите. А истината е, че просто има няколко уикенда през сезона, в които не предаваме срещите на даден отбор. Случвало се е с всеки състав, сега просто е ред на Арсенал.
Манчестър Сити
Но преди това да обърна внимание на една сделка, която Манчестър Сити успя да сключи. Ето и текста, който видях в официалния сайт на ББС. Ще си позволя да го моделирам по точки, което леко ще го промени, но се надявам в Англия да не се разсърдятJ.
- Футболен клуб Манчестър Сити е в центъра на планове, които се оценяват на около 1 милиард паунда, за развитие на 200 акра земя около Ийстландс.
- Според същите планове зоната около стадиона ще бъде използвана за създаване на хиляди нови работни места.
- Клубът има намерение да изгради и тренировъчен комплекс на част от тази територия.
- Като част от този договор, клубът може да получи правото да инвестира в разширяване на капацитета на стадиона.
Стъпката е важна и значима, защото показва желанието и на Манчестър Сити да развива клуба като самостоятелен субект, който с течение на времето да се самоиздържа. Или с други думи методът, приложен от Абрамович в Челси, сега ще бъде видян и в Сити. Може би и това лято ще има масивни инвестиции, но в последствие ще трябва „гражданите" да станат нормален клуб, който се стреми към реализирането на печалба от дейността си. А конкретната сделка е важна, защото дава възможност на клуба да развива търговската и изобщо инвестиционната си дейност в подходящо направление, така че да печели.
Освен това фактът с тренировъчната база на клуба е интересен. В момента Манчестър Сити ползва друго място, което в последствие може да бъде продадено и използвано за друга дейност, така че да се генерира печалба. А районът около стадиона е доста беден и при всички положения земята е далеч по-евтина, отколкото на тренировъчната им база. Интересни са естествено другите подробностите на този проект, но те не се съобщават. При всички положения обаче е ясно, че и собствениците на Сити вече мислят за бъдещето и нормалния живот на клуба след масивните инвестиции, които сигурно ще бъдат направени и това лято. Добрата новина за феновете е, че и това лято ще има нови вълнуващи играчи, които ще повишат качеството. Лошата е, че според мен поне, ще е последното подобно. Както стана в Челси.
Съндърланд - Манчестър Сити
И след като съм на темата за „гражданите" нека кажа нещо и за двубоя им със Съндърланд. Аз съм любопитен например дали победата на „черните котки" над Болтън може да доведе до връщане към предишния стил и начин на игра от състава. Защото качеството на тяхната игра бе прекрасно в началото на сезона. До 21 ноември съставът бе на осмо място и е интересно дали може да се върне към онова си представяне, когато не се притесняваше да се опълчва успешно на тимове като Манчестър Ю и Арсенал. На практика това е третото поредно домакинство в Лигата, което може и да се окаже решаващо за цялостната им съдба. А и разликата до Блекбърн и Стоук Сити, които са на челните места във втората половина на подреждането не е толкова голяма. Завършване около 11-то място ще е идеално постижение на фона на миналия сезон и проблемите през този.
За Манчестър Сити обаче тази среща е от огромно значение. Тимът е с мач по-малко от Тотнъм, но точките на тези тимове са равни. В сравнение с Ливърпул изиграните двубои от хората на Манчини са дори два по-малко, а те имат точка преднина. Освен това гостуване до края на сезона „гражданите" имат още 4, които са срещу Фулъм, Бърнли, Арсенал и Уест Хям. Струва ми се, че поне три от тях могат да се вземат. И ако спечелят на „Стейдиъм ъф Лайт", задържайки добрата си форма у дома, вече четвъртото място не изглежда невъзможно, имайки предвид, че приемат Тотнъм и Астън Вила на свой терен. Аз още при назначаването на Манчини твърдях, че ако не стане четвърти с тази програма и начален точков актив, значи периодът му начело на отбора може спокойно да бъде наречен провал. Сега тази констатация е валидна с пълна сила. И поради това значението на двубоя в неделя е огромно.
Мачовете на лидерите
Челси и Манчестър Ю са домакини и на пръв поглед не би следвало да имат проблеми. В действителност обаче има неща, които би следвало като фактори да бъдат отчетени преди срещите. Ако помните добре през миналия сезон, точно двубоят с Уест Хям на „Стамфорд Бридж", завършил изненадващо 1:1, причини доста проблеми на отбора. По това време те бяха непосредствено след Ливърпул. Но това равенство, което последва нелепа загуба от Арсенал у дома два кръга по-рано (в интерес на истината след груба съдийска грешка) бе началото на един доста неприятен период, който в началото на февруари ги отведе чак до четвъртото място. Уест Хям от своя страна се срина напоследък в подреждането, залагайки на прекалено агресивен и дори бих го нарекъл рисковано нападателен футбол. Така че ще е интересно дали Дзола ще промени формацията си. Да не говорим, че той се връща в дома си на „Стамфорд Бридж", където сигурно ще бъде посрещнат като легенда, каквато е. А ще е и със Стив Кларк, който също има своето запазено място там. В такива случай често отборите показват най-доброто, на което са способни. Не казвам, че чакам изненада. Смятам я за невъзможна, но съм любопитен да видя как ще играят и изглеждат „чуковете". Да не забравяме, че три дни по-късно „сините" имат важен от клубната политика мач с Интер, което също може да окаже влияние на представянето.
Манчестър Ю приема Фулъм. Конкретно във Висшата Лига, „котиджърс" направиха хубава и дълга серия от мачове с добро представяне в защита - имат 4 чисти мрежи за последните 5 мача, като са допуснали за този период едва 1 гол. Срещу Ювентус не играха добре, но аз поне приемам, че нямат опит в евротурнирите. Любопитен съм как ще се представят срещу една от най-силните атаки във Висшата лига и конкретно Уейн Рууни. На Юнайтед се събраха доста мачове и седмицата почивка, която предстои ще се отрази благотворно върху чисто физическото състояние на състава. Така че изходът от този двубой ще е много важен. Той ще даде спокойствие в предстоящите битки.
Арсенал гостува на терена на Хъл Сити и със сигурност ще очаква яростна битка. Отношенията между двамата мениджъри, а и между играчите не са блестящи. Ще е интересно как ще изглежда състава на лондончани в единоборствата предвид контузията на Рамзи на терена на Стоук и дали всъщност няма да се уплашат. За мен „артилеристите" ще започнат силно и в настроение срещата и ако ще я печелят трябва да вземат аванс още в началото.
Бърнли - Уулвърхямптън
Аз вече веднъж тази седмица говорих за значението на този уикенд. Но сега ще се спра на един двубой, който има за мен статут на финал. Бърнли посреща Уулвърхямптън в двубой, който е абсолютно задължителен за печелене от домакините, ако искат да имат шанс за оцеляване. А и в крайн асметка „вълците" са с най-слабото нападение в Лигата, което означава, че това е най-добрият шанс за Бърнли да получи минимално количество голове и от там да спечели.
Анализ на Борислав Борисов от premiership.bg
Етикети: Европейски Футбол
Силният Уигън
четвъртък, 11 март 2010 г.Само в рамките на 24 часа успях да гледам спокойно три от тимовете, които ще се борят за оцеляване при това без веднага след това да се налага да наблюдавам и други срещи, които да пратят мислите за Уигън, Съндърланд и Болтън на по-заден план. Любопитното е, че те са тимовете, които стоят най-високо от всички състави във Висшата Лига, които още нямат 30 точки в актива си. „Черните котки" вече ги имат, но това стана едва снощи. Беше полезно, а и приятно.
Играта на Уигън
Може и да сте пропуснали този факт, но на „DW" Стейдиъм бе поставено чисто ново тревно покритие, което няма нищо общо с онова, което присъстваше там по времето на двубоя с Тотнъм например. Разликата е в няколко неща.
- броя докосвания, които са необходими на един футболист, за да овладее топката.
- възможността да бъде отиграна топката с едно докосване. На настоящия терен това е лесно, но в мача с „шпорите" нямаше на теория подобна вероятност, защото движението и на играчите и на топката бе хаотично в калта.
- проявяване на индивидуална техника
Сигурно има и още, но аз конкретно ще се спра на тези. Разликата в представянето на Уигън между тези два двубоя бе космическа. Нещо като разстоянието между Земята и Луната. Роберто Мартинес направи име в Суонси точно, заради този си стил на игра. Смяташе се, че ще е трудно той да бъде въведен в Премиършип от играчи с по-ниски технически възможности. Все още това не е ясно дали би могло да стане. Конкретно в понеделник обаче играта се получи. Когато имам време се заигравам в официалната страница на вестник „Гардиън" с възможността да изуча чисто схематично и статистически представянето на даден тим. Сега примерно ще се опитам да анализирам подаванията и взаимодействието между играчите на Уигън по време на мачовете им с Тотнъм и Ливърпул. Разликата е от две седмици, така че може да претендираме за сравнително голяма доза обективност и елиминиране на елемента случайност.
Пасовете на състава срещу Тотнъм са общо 323, като от тях успешни са 249, а неуспешни - 74. Срещу Ливърпул бройката е интересна. Общо - 272, успешни - 203, неуспешни - 68. За стила на Уигън или Роберто Мартинес би следвало играта срещу Тотнъм да е по-добра, защото топката е задържана повече време. Ще се върна назад във времето и ще проследя същия показател в двубоите пак на този стадион срещу Челси (спечелен с 3:1) и срещу Манчестър Ю (загубен с 0:5). Срещу Челси са общо 310, успешни - 240, неуспешни - 68. С Манчестър Ю вече тези числа изглеждат така - 313 - 259 - 54. Общо взето във всеки мач нещата изглеждат по един и същ начин, независимо от крайния изход, нали! Значи причината в даден двубой Уигън да играе по-добре или по-зле е някакъв друг показател.
За мен той е дължината на тези подавания. Ако се заиграете внимателно и търсите дължината на тези пасове, най-вече в средата на терена, ще видите, че срещу „червените дяволи" те са предимно къси (на разстояние между 5 и 10 метра). Да, така се търси сигурност, защото е далеч по-трудно да сбъркаш на близко разстояние, отколкото на средно (между 10 и 30 метра). На същата графика може сами да определяте и интервала от минути, които да разгледате, така че лесно може дори подаване по подаване да анализирате. Обаче срещу Челси през есента стрелките, които показват дължината на пасовете, са по-дълги.
Сега си представете същата ситуация на терена! Пас на 5 метра между двама играчи на Уигън, до които има също толкова футболисти на съперника. На практика на малко пространство се събират 4 човека. И двамата защитаващи се могат да си помогнат взаимно, възползвайки се от дори дребна грешчица на състезателите на Уигън - примерно малко по-дълго поведена топка. Сега отиваме в другия вариант. Двама играчи на Уигън на разстояние от 20 метра и срещу тях пак толкова на съперника. На практика тук вече имаме две отделни групи по двама човека. И в тях индивидуалното надиграване е от огромно значение. Стратегията на Уигън е базирана върху успеха при създаването на втората ситуация и мултиплицирането й в целия мач. Срещу Ливърпул хората на Роберто Мартинес успяха да прехвърлят топката от една зона в друга бързо и това им даде възможност за надиграване един на един по целия терен. При това положение, когато съперникът ти няма ден и изглежда неузнаваем няма как да не постигнеш успех.
Интересното за мен е колко пъти още през сезона Уигън ще успее да повтори такъв мач, в който противникът да не може да затвори играта и да не позволява на топката подобно движение. Манчестър Ю и Тотнъм го направиха, Ливърпул и Челси - не. На своя стадион хората на Мартинес имат срещи с Астън Вила (отбор, който обича точно същото нещо - надиграване един на един и двубоят ще е безкрайно интересен), Бърнли, Портсмут, Арсенал и Хъл Сити. Гостуват на Болтън, Манчестър Сити, Фулъм, Уест Хям и Челси. При наличието в момента на 28 точки ми се струва, че три победи ще ги спасят. А те са напълно възможни.
Съндърланд - Болтън
След цял ден на работа във торник, си признавам, че не можах да издържа целия двубой и загасих телевизора при 2:0 за Съндърланд около 1 и 15 след полунощ. Но видях достатъчно от двата отбора. За мен крайният резултат малко лъже, защото тимовете изглеждаха доста еднакво. Бяха и построени така във вариант 4-4-2, но при Болтън имаше повече ред в действията. На практика срещата започна с попадение на Кямбъл, което е най-бързото този сезон във ВЛ. До втория гол обаче играта бе не просто равностойна, но и дори смятам, че футболистите на Уондърърс изглеждаха по-добри. В техния отбор има вече баланс в играта. Има си ясно изразена защитна четворка, в чиито център са много висок и просто висок бранител. По двата фланга са опитни хора - Пол Робинсън от лявата страна е на 31 години, а Гретар Стейнсон - на 28. Пред тях има двама чисти дефанзивни полузащитници, чиято задача е да предпазват отбраната при контраатаки. И в тази зона задачите са разпределени балансирано. Муамба остава по-назад, докато Гарднър притежава лиценз за включване в нападение. По фланговете са Уилшър и Лий, които успяват да съчетават две неща в играта си - пробивите по крилата и центриранията заедно с директните включвания по посока на наказателното поле, където търсят удар или двойно подаване. И в атака са Кевин Дейвис, който е може би най-силният играч във въздуха за Висшата лига и Елмандер, който пък е интересен, когато топката е на земята.
Дори в самото описание на хората се вижда разнообразието от опции, които има отбора. Да, съгласен съм, че качеството на отделните единици не е на най-високо ниво, но това е тим, който е идеален за зоната между 10 и 15 място. И е редно някъде там да завърши, ако във футбола изобщо има логика. На мен играта им ми харесва. При това трябва да потвърдим, че промените под ръководството на Оуен Койл тепърва започват. Струва ми се, че Уондърърс ще се опита още да промени футбола, който играе към техничния стил с разиграване и запазване на владението на топката, докато се стигне около противниковото наказателно поле. Там от друга страна ще има възможност да се опитват различни ходове - центрираният акъм Дейвис, пасове към Класнич или Елмандер. Болтън би следвало да оцелее, защото заигра добър футбол.
Вчера Съндърланд спечели убедително, но мен поне не ме впечатли. Колкото и да харесвам Стив Брус смятам, че четири гола разлика са доста повече отколкото заслужаваха „черните котки". Играта им не носи усещане за сигурност и стабилност. Използването на чист нападател на десния фланг в халфовата линия е риск, който е оправдан за домакинските срещи, но навън едва ли ще действа. В отбраната Антон фърдинанд е на левия фланг, а той си е централен защитник. Малбранк пък обича да играе в дясната зона на полузащитата, а бе в лявата. Изобщо имах усещането, че нещата се получават по-скоро случайно, отколкото преднамерено и премислено.
И друг въпрос. Какво става, ако Съндърланд не вкара ранен гол? До този момент съставът има 7 победи. В 5 от тях има ранно попадение. Ако само за момент приемем чисто теоретично, че Кямбъл не е отбелязал в първата минута, вече не съм толкова убеден, че срещата щеше да бъде спечелена. Все още обаче предстои да видим какво ще ни покаже този състав. Сега им предстои твърде неприятна серия от 5 мача - Астън Вила (г), Манчестър С (д) и Бирмингам (д), Ливърпул (г) и Тотнъм (д). В нея ще разберем колко силен е всъщност този тим на Стив Брус за момента. И дали този изразителен успех е бил случайност. Не е необходимо да спечелят много точки в предстоящите 5 мача, за да направя такъв извод. Но е хубаво да видим как ще играят.
Дистанцията до изпадащите
След вчерашния ден обаче се оформи едно откъсване на няколко тима от зоната на изпадащите. Уулвърхямптън и Хъл имат по 24 точки, а Бърнли е с 23. над тях Уест Хям е с 27, Уигън е с 28, Болтън е с 29 (но и с мач повече от другите), а Съндърланд с 30. Това е разлика между 3 и 6 точки до изпадащите. На този етап от сезона, когато мачовете намаляват тя не е никак малка. Любопитно е какво предстои за тимовете от долната половина на класирането:
10.03. Бърнли - Стоук Сити (мачът е днес, но нямаме възможност да го предаваме)
13.03. Болтън - Уигън
13.03. Бърнли - Уулвърхямптън
13.03. Хъл Сити - Арсенал
14.03. Съндърланд - Манчестър Сити
16.03. Уигън - Астън Вила
Идващите срещи са изключително значими, защото при определено стечение на обстоятелствата във вторник сутринта може да се окаже, че битката за оцеляване ще се води между 4 тима за три места, като от тях портсмут е почти сигурен губещ. Бърнли има два двубоя, които е задължително да спечели, както и да играе и каквото и да става.
Един анализ на Борислав Борисов - premierhsip.bg
Етикети: Европейски Футбол, Статистики
Реал Мадрид - Лион
вторник, 9 март 2010 г.
Реал Мадрид в началото на сезона афишираха като основна своя цел спечелването на Шампионската Лига през настоящата кампания, но за целта Мадридчани трябва първо да заличат дефицита от 0:1 след първият мач между двата отбора и да преодолеят превърналите се в проклятие за тях 1/8 финали. Една фаза, която Белият балет не е преминавал от вече далечният сезон 2003/2004, но която изглежда напълно постижима към настоящият момент.
Цялата прогноза тук: Реал - Лион
Етикети: Европейски Футбол, Прогнози
След поредния кръг в Англия
понеделник, 8 март 2010 г.Хубав уикенд! Сетих се, че скоро не съм писал нищо за Ливърпул, така че тази вечер ще гледам мача с Уигън точно през тази призма и утре ще се отдам на „червените", стига да имам достатъчно време, заради Шампионската Лига и студиото, което имаме. От друга страна пък се сещам, че твърде малко време отделям на тимовете от дъното на класирането, така че ще се постарая и в тази посока през седмицата.
Юнайтед излезе на върха
Манчестър Ю спечели на терена на Уулвърхямптън и излезе начело в класирането. Интересно бе какво може да ни предложи отбора без Уейн Рууни. След като сме изгледали изобилие от двубои във Висшата Лига и в останалите турнири от хората на Алекс Фъргюсън, ми бе интересно как ще реши два проблема:
1. Как ще изглежда нападението в отсъствието на Рууни и при контузията на Оуен?
Ясно бе, че Диуф няма да е на терена, а по принцип Юнайтед играе с един нападател при гостуване в такъв тип срещи този сезон. Сега тази позиция трябваше да е за Бербатов. Българинът обаче е изключително ценен, когато топката се разиграва и той се присъединява към полузащитниците. Но той много рядко остава на върха на нападението. В другите мачове, когато има партньор, дърпането по-назад, за да поеме и отиграе топката не е толкова фатално, защото Рууни или Оуен отиваха на неговата позиция. В този двубой обаче това действие трябваше да бъде извършвано или от крилата, Нани и Валенсия, или от някой от халфовете - Скоулс, Карик или Гибсън. През първата част това не се случваше. Просто при атаките на Юнайтед в наказателното поле на Уулвърхямптън нямаше човек.
Това не е задължително да бъде съдено като грешка на Бербатов, въпреки че би могло и така да се тълкува. Зависи какво е казал Фъргюсън на отбора си преди мача. Ако е трябвало Бербатов да се дърпа назад, да овладее топката и зад гърба му на скорост да влязат Нани и Валенсия, тогава грешката е тяхна. Ако обаче инструкциите са били Митко да е на върха и той сам е напускал тази зона увлечен от играта, тогава проблемът е в него. Аз не мога да знам какъв е бил разбора, поради което не съм сигурен как да тълкувам ситуацията. Сигурен съм обаче в упрека си към тримата полузащитници, защото трябваше Гибсън, Карик или Скоулс или поне един от тях да присъства в наказателното поле на съперника. А преди почивката това не бе така. След нея нещата станаха малко по-интересни, но дори и тогава Юнайтед не успяваше да прати много хора в опасната зона пред вратата на „вълците". За мен идеята да се играе с един нападател, който да е Бербатов на върха претърпя провал, защото аз не си спомням чисто положение за „червените дяволи", докато не влезе в игра Диуф. Не че той е помогнал много, но поне вариантът 4-4-2, отвори повече работа на централните защитници на Уулвс и те сбъркаха, от което перфектно се възползва Скоулс.
2. Как ще бъде ликвидиран проблема в защита?
Изборът на стартов състав за Юнайтед остави поне в мен усещането, че Фъргюсън не е убеден колко гола ще вкара състава и иска да е сигурен, че няма да получи. Така подредбата на четири човека в защита и трима пред тях е достатъчна гаранция за нещо подобно. На практика резултатът бе постигнат - чиста мрежа. Но имаше поне 4 положения за „вълците" при които Юнайтед имаше късмет - две преди почивката и две след нея, като онова в последната минута бе 100-процентов шанс. Колкото и странно да изглежда аз смятам, че Рио Фърдинанд и Неманя Видич трябва да поработят здраво, за да върнат синхрона си. Имаше моменти (конкретно няколко центрирания, едното бе през първата част), когато просто те не се разбираха. Това често се случва, когато двама души не са играли заедно дълго време, но и са имали съответно различни партньори в защитата. Не е болка за умиране, просто им трябват мач или два.
Шансовете на Уулвърхямптън
Мик Макарти има една тежка дилема, която трябва да разреши - как да играе. Ясно е, че отборът му не може да събере в едно стабилност в защита и ефективност в атаката. Сезонът си върви и изпадането не е вече чак толкова невъзможно. Макарти трябва да заложи на едно от двете и според мен идеята да се печелят мачове с двама нападатели е по-добра. Конкретно в събота съставът изглеждаше много по-добре с двама човека на върха. 21 гола в 28 мача са твърде малко. И това за мен се дължи не толкова на слабост в нападение, а в цялостната идея. За мен е от огромно значение, това да се промени, ако изобщо „вълците" ще имат каквито и да е шансове за оцеляване.
Болтън изненада
Играта на Болтън във вариант 4-4-2 с Уилшър и Лий по двата фланга беше много смела постъпка от страна на Оуен Койл. Възхитих му се, защото тимът му бе в неприятна позиция в класирането, гостува на пряк съперник за оцеляване, но въпреки това Уондърърс не се затвори в собствената си половина, а търсеше контраатаката. Пък и Елмандер и Дейвис, заедно с младия Уилшър и Лий по другия фланг бе твърде рисковано като стратегия, но пък даде резултат. Първо Лий центрира за гола на Дейвис, а после Уилшър се разписа. В един момент „чуковете" бяха шокирани, защото при изминали 16 минути те губеха с два гола у дома пред своите привърженици.
В предходния двубой на Уест Хям на „Олд Трафорд" акцентирах върху прекалено офанзивната игра на отбора. Тогава бях грешно разбран, че подценявам победата на Манчестър Ю. Сега ще повторя почти същото, дано поне стане ясно за какво иде реч! Диаманти, Карлтън Коул и Франко са трима души, които не взимат участие в дефанзивен план и не случайно и двата гола започнаха през зоната, в която на Спектър бе оставен сам и Диаманти не му помагаше. Вярно е, че в края точно Диаманти вкара попадение. Въпросът не е дали този играч трябва да е на терена, а дали той не би бил по-полезен зад Карлтън Коул в свободна роля, докато на фланга да има малко по-типичен полузащитник. При настоящото положение ми се струва, че в състава няма баланс в играта. Да, примерно Манчестър Ю си позволяваше да пусне понякога Роналдо на десния фланг и пред него двама нападатели, но и това не ставаше толкова често по същата причина. Така че за мен проблемът е в Дзола и огромното му желание да търси атрактивната игра в състав и футболисти, чиито индивидуални качества може би не са подходящи за толкова нападателен футбол.
Вече веднъж говорих за домакинствата на „чуковете" и значението им. Само ще кажа, че гостуванията са срещу Челси, Арсенал, Евертън, Ливърпул и Фулъм. Всеки от тях ще гони победата срещу защитата им и едва ли ще успеят хората на Дзола да се справят. Остават домакинствата. Оставащите са срещу Уулвърхямптън, Стоук Сити, Съндърланд, Уигън и Манчестър Сити. Много неприятно бе това поражение от Болтън и в голяма степен бих посочил този двубой за основната причина, ако Уест Хям отпадне. В същото време тази победа има невероятно значение за Уондърръс, защото те са на 13-то място вече с 29 точки. Предстоят им задължителни домакинства за печелене срещу Уигън и Портсмут, а още във вторник играят двубой със Съндърланд, който за мен поне може да бъде дори спечелен.
Преобразяването на Вила
Има моменти от сезона на даден тим, които могат да окажат огромно влияние върху цялостното им класиране. От момента на назначаването на Мартин О'Нийл, Астън Вила нямаше победа през месец март. Общо бяха изиграли 12 мача и нямаха победа. Миналата седмица тимът загуби неприятно финал в купата на Лигата. И при това стечение на обстоятелствата, Вила губеше с два гола на почивката срещу Рединг. Има наистина моменти, когато футболистите на даден отбор трябва да се изправят и да покажат от какво са направени, както казват англичаните. За мен обаче тези 4 гола след почивката могат да имат сериозно значение върху шансовете на състава дори за четвъртото място. Просто този обрат би могъл да промени цялостното усещане за ситуацията около отбора. Сега е интересно дали Мартин О'Нийл ще успее да го използва и да влее нов устрем и амбиция в уморения си иначе тим.
Иначе конкретната промяна се оказаха фланговете. Цяло полувреме Стивън Уорнък не се бе включил в предни позиции, когато още в началото на втората част точно той проби и даде възможност да разбъркването, от което падна първото попадение. Рединг удържа бирмингамци по двата фланга преди почивката, но след нея просто не се справи с тази задача и бе разбит.
Един анализ на Борислав Борисов от Premiership.bg
Етикети: Европейски Футбол