Футболен микроблог

Силният Уигън

Само в рамките на 24 часа успях да гледам спокойно три от тимовете, които ще се борят за оцеляване при това без веднага след това да се налага да наблюдавам и други срещи, които да пратят мислите за Уигън, Съндърланд и Болтън на по-заден план. Любопитното е, че те са тимовете, които стоят най-високо от всички състави във Висшата Лига, които още нямат 30 точки в актива си. „Черните котки" вече ги имат, но това стана едва снощи. Беше полезно, а и приятно.

Играта на Уигън

Може и да сте пропуснали този факт, но на „DW" Стейдиъм бе поставено чисто ново тревно покритие, което няма нищо общо с онова, което присъстваше там по времето на двубоя с Тотнъм например. Разликата е в няколко неща.

- броя докосвания, които са необходими на един футболист, за да овладее топката.

- възможността да бъде отиграна топката с едно докосване. На настоящия терен това е лесно, но в мача с „шпорите" нямаше на теория подобна вероятност, защото движението и на играчите и на топката бе хаотично в калта.

- проявяване на индивидуална техника

Сигурно има и още, но аз конкретно ще се спра на тези. Разликата в представянето на Уигън между тези два двубоя бе космическа. Нещо като разстоянието между Земята и Луната. Роберто Мартинес направи име в Суонси точно, заради този си стил на игра. Смяташе се, че ще е трудно той да бъде въведен в Премиършип от играчи с по-ниски технически възможности. Все още това не е ясно дали би могло да стане. Конкретно в понеделник обаче играта се получи. Когато имам време се заигравам в официалната страница на вестник „Гардиън" с възможността да изуча чисто схематично и статистически представянето на даден тим. Сега примерно ще се опитам да анализирам подаванията и взаимодействието между играчите на Уигън по време на мачовете им с Тотнъм и Ливърпул. Разликата е от две седмици, така че може да претендираме за сравнително голяма доза обективност и елиминиране на елемента случайност.

Пасовете на състава срещу Тотнъм са общо 323, като от тях успешни са 249, а неуспешни - 74. Срещу Ливърпул бройката е интересна. Общо - 272, успешни - 203, неуспешни - 68. За стила на Уигън или Роберто Мартинес би следвало играта срещу Тотнъм да е по-добра, защото топката е задържана повече време. Ще се върна назад във времето и ще проследя същия показател в двубоите пак на този стадион срещу Челси (спечелен с 3:1) и срещу Манчестър Ю (загубен с 0:5). Срещу Челси са общо 310, успешни - 240, неуспешни - 68. С Манчестър Ю вече тези числа изглеждат така - 313 - 259 - 54. Общо взето във всеки мач нещата изглеждат по един и същ начин, независимо от крайния изход, нали! Значи причината в даден двубой Уигън да играе по-добре или по-зле е някакъв друг показател.

За мен той е дължината на тези подавания. Ако се заиграете внимателно и търсите дължината на тези пасове, най-вече в средата на терена, ще видите, че срещу „червените дяволи" те са предимно къси (на разстояние между 5 и 10 метра). Да, така се търси сигурност, защото е далеч по-трудно да сбъркаш на близко разстояние, отколкото на средно (между 10 и 30 метра). На същата графика може сами да определяте и интервала от минути, които да разгледате, така че лесно може дори подаване по подаване да анализирате. Обаче срещу Челси през есента стрелките, които показват дължината на пасовете, са по-дълги.

Сега си представете същата ситуация на терена! Пас на 5 метра между двама играчи на Уигън, до които има също толкова футболисти на съперника. На практика на малко пространство се събират 4 човека. И двамата защитаващи се могат да си помогнат взаимно, възползвайки се от дори дребна грешчица на състезателите на Уигън - примерно малко по-дълго поведена топка. Сега отиваме в другия вариант. Двама играчи на Уигън на разстояние от 20 метра и срещу тях пак толкова на съперника. На практика тук вече имаме две отделни групи по двама човека. И в тях индивидуалното надиграване е от огромно значение. Стратегията на Уигън е базирана върху успеха при създаването на втората ситуация и мултиплицирането й в целия мач. Срещу Ливърпул хората на Роберто Мартинес успяха да прехвърлят топката от една зона в друга бързо и това им даде възможност за надиграване един на един по целия терен. При това положение, когато съперникът ти няма ден и изглежда неузнаваем няма как да не постигнеш успех.

Интересното за мен е колко пъти още през сезона Уигън ще успее да повтори такъв мач, в който противникът да не може да затвори играта и да не позволява на топката подобно движение. Манчестър Ю и Тотнъм го направиха, Ливърпул и Челси - не. На своя стадион хората на Мартинес имат срещи с Астън Вила (отбор, който обича точно същото нещо - надиграване един на един и двубоят ще е безкрайно интересен), Бърнли, Портсмут, Арсенал и Хъл Сити. Гостуват на Болтън, Манчестър Сити, Фулъм, Уест Хям и Челси. При наличието в момента на 28 точки ми се струва, че три победи ще ги спасят. А те са напълно възможни.

Съндърланд - Болтън

След цял ден на работа във торник, си признавам, че не можах да издържа целия двубой и загасих телевизора при 2:0 за Съндърланд около 1 и 15 след полунощ. Но видях достатъчно от двата отбора. За мен крайният резултат малко лъже, защото тимовете изглеждаха доста еднакво. Бяха и построени така във вариант 4-4-2, но при Болтън имаше повече ред в действията. На практика срещата започна с попадение на Кямбъл, което е най-бързото този сезон във ВЛ. До втория гол обаче играта бе не просто равностойна, но и дори смятам, че футболистите на Уондърърс изглеждаха по-добри. В техния отбор има вече баланс в играта. Има си ясно изразена защитна четворка, в чиито център са много висок и просто висок бранител. По двата фланга са опитни хора - Пол Робинсън от лявата страна е на 31 години, а Гретар Стейнсон - на 28. Пред тях има двама чисти дефанзивни полузащитници, чиято задача е да предпазват отбраната при контраатаки. И в тази зона задачите са разпределени балансирано. Муамба остава по-назад, докато Гарднър притежава лиценз за включване в нападение. По фланговете са Уилшър и Лий, които успяват да съчетават две неща в играта си - пробивите по крилата и центриранията заедно с директните включвания по посока на наказателното поле, където търсят удар или двойно подаване. И в атака са Кевин Дейвис, който е може би най-силният играч във въздуха за Висшата лига и Елмандер, който пък е интересен, когато топката е на земята.

Дори в самото описание на хората се вижда разнообразието от опции, които има отбора. Да, съгласен съм, че качеството на отделните единици не е на най-високо ниво, но това е тим, който е идеален за зоната между 10 и 15 място. И е редно някъде там да завърши, ако във футбола изобщо има логика. На мен играта им ми харесва. При това трябва да потвърдим, че промените под ръководството на Оуен Койл тепърва започват. Струва ми се, че Уондърърс ще се опита още да промени футбола, който играе към техничния стил с разиграване и запазване на владението на топката, докато се стигне около противниковото наказателно поле. Там от друга страна ще има възможност да се опитват различни ходове - центрираният акъм Дейвис, пасове към Класнич или Елмандер. Болтън би следвало да оцелее, защото заигра добър футбол.

Вчера Съндърланд спечели убедително, но мен поне не ме впечатли. Колкото и да харесвам Стив Брус смятам, че четири гола разлика са доста повече отколкото заслужаваха „черните котки". Играта им не носи усещане за сигурност и стабилност. Използването на чист нападател на десния фланг в халфовата линия е риск, който е оправдан за домакинските срещи, но навън едва ли ще действа. В отбраната Антон фърдинанд е на левия фланг, а той си е централен защитник. Малбранк пък обича да играе в дясната зона на полузащитата, а бе в лявата. Изобщо имах усещането, че нещата се получават по-скоро случайно, отколкото преднамерено и премислено.

И друг въпрос. Какво става, ако Съндърланд не вкара ранен гол? До този момент съставът има 7 победи. В 5 от тях има ранно попадение. Ако само за момент приемем чисто теоретично, че Кямбъл не е отбелязал в първата минута, вече не съм толкова убеден, че срещата щеше да бъде спечелена. Все още обаче предстои да видим какво ще ни покаже този състав. Сега им предстои твърде неприятна серия от 5 мача - Астън Вила (г), Манчестър С (д) и Бирмингам (д), Ливърпул (г) и Тотнъм (д). В нея ще разберем колко силен е всъщност този тим на Стив Брус за момента. И дали този изразителен успех е бил случайност. Не е необходимо да спечелят много точки в предстоящите 5 мача, за да направя такъв извод. Но е хубаво да видим как ще играят.

Дистанцията до изпадащите

След вчерашния ден обаче се оформи едно откъсване на няколко тима от зоната на изпадащите. Уулвърхямптън и Хъл имат по 24 точки, а Бърнли е с 23. над тях Уест Хям е с 27, Уигън е с 28, Болтън е с 29 (но и с мач повече от другите), а Съндърланд с 30. Това е разлика между 3 и 6 точки до изпадащите. На този етап от сезона, когато мачовете намаляват тя не е никак малка. Любопитно е какво предстои за тимовете от долната половина на класирането:

10.03. Бърнли - Стоук Сити (мачът е днес, но нямаме възможност да го предаваме)

13.03. Болтън - Уигън

13.03. Бърнли - Уулвърхямптън

13.03. Хъл Сити - Арсенал

14.03. Съндърланд - Манчестър Сити

16.03. Уигън - Астън Вила

Идващите срещи са изключително значими, защото при определено стечение на обстоятелствата във вторник сутринта може да се окаже, че битката за оцеляване ще се води между 4 тима за три места, като от тях портсмут е почти сигурен губещ. Бърнли има два двубоя, които е задължително да спечели, както и да играе и каквото и да става.

Един анализ на Борислав Борисов - premierhsip.bg

Етикети: Европейски Футбол, Статистики