Футболен микроблог

Арсенал сбърка първи

Страхотно емоционална събота с много голове и значими резултати. Спорни моменти също. Ще започна с Арсенал, защото считам, че това бе най-важният двубой от трите като краен резултат.

Бирмингам - Арсенал 1:1

Каквото и да говореше Венгер през седмицата, че не поставя Шампионската Лига напред в съзнанието си, още стартовите състави показаха, че това не е така. Имаше едно промърморено оправдание за Аршавин и Насри, които имат проблеми, но за мен просто французинът ги остави да почиват. Ако последователността на двубоите бе обратната - първо Барса и после Бирмингам - съм убеден, че двамата щяха да са на терена от първата минута. Иначе конкретно в този двубой влизането на Аршавин и Насри промени коренно развоя на срещата.

Иначе анализът на срещата започвам от добрата подредба на Бирмингам в своята половина, която е в основата на тази дълга серия от резултати без загуба у дома. Чудесно бяха оформени двете линии на полузащитата и отбраната. Между тях пространството бе малко. И съответно нямаше достатъчно място за Сеск и останалите халфове на Арсенал да разиграват топката пред наказателното поле на Джо Харт. Трябва да отличим и замисълът на Маклийш в предни позиции да прати Макфадън в зоната на Клиши и Сонг. Целта бе там той да поеме с гръб към вратата и да търси съответно начин за продължаване на нападението, докато далеч по-бързия Камерън Джером бе пратен конкретно срещу по-бавния от него Сол Кямбъл. Разумна стратегия, която обаче бе овладяна от Арсенал, макар и след няколко проблемни момента в двубой.

Голът на Насри дойде в идеален момент, а веднага след него имаше още две положения, в които гостите трябваше да вкарат и да довършат мача. Първо Аршавин получи пас от Бентнер, а после Насри бе изведен брилянтно от Аршавин, а накрая пак французинът получи перфектно подаване от Сеск. Една от тези три ситуации трябваше да бъде отбелязана. Наред с попадението, което Диаби вкара и бе отменено, Арсенал създаде достатъчно шансове, за да бъде победител. Това заедно с факта, че Венгер не направи третата си смяна в продължението, когато можеше да забави играта и да успокои отбора си, сумира проблемите на гостите за загубата на точки. Да не забравя да добавя и намесата на Алмуния при гола на Филипс. Арсенал сам си е виновен в това отношение. И е редно Венгер да потърси обяснение защо се случи това. Защото следващият проблем, който ще обсъдя изобщо нямаше да е тема, ако Насри или Аршавин бяха вкарали възможностите за втори гол.

Голът на Филипс

При изравнителния гол има засада. В правилника пише ясно следното:

„Засада се отсъжда на състезател, който се намира в положение на засада, само ако в момента, в който топката бъде докосната или отиграна от някой от съотборниците му, той участва активно в играта, по преценка на съдията, като:

* - се намесва в играта или
* - влияе на противник или
* - извлича предимство благодарение на позицията, в която се намира."

Продължавам цитата пак от същата книжка, но вече в частта „Тълкуване на правилата на играта и инструкции към съдиите". Ето какво се казва там по отношение на втората възможност, а именно „влияе на играта":

- „Влияе на играта" означава, че състезателят пречи на противника да отиграе или да може да отиграе топката като непосредствено възпрепятства неговото полезрение, движение или направи жест или движение, което според главния съдия са заблудили или отвлекли вниманието на противника.

Подчертал съм важното според мен. Има два важни момента. Първият е, че главният съдия е задължен да анализира има ли пасивна засада или не. Но за да се стигне до това, флагът на асистента трябва да е вдигнат. Тоест първо трябва да има сигнал за засада и тогава да се мисли дали е пасивна. Само флагът не е вдигнат. Което за главният означава, че Бенитес не е в засада и той няма нужда да преценява дали има пасивна такава или не. Така че грешката е на асистента в ситуацията. Ако той вдигне флага, а Уеб не го зачете - проблемът вече е на главния.

Връщам се на конкретната ситуация и ще я анализирам принципно дали има пасивна засада или не. Топката е подадена към Бенитес. Това се вижда чудесно. Просто няма към кого другиго да е подаването. По времето, когато това става, Филипс е безкрайно далеч от положението. Нападателят на домакините (Бенитес) показва, че участва в играта с движението си и готовността да поеме топката. Саня не би я отиграл по какъвто и да е начин, ако Бенитес го няма. Би я пропуснал към аута. Тоест еквадорецът си е в активна позиция и най-малкото отвлича вниманието на Саня. И засада трябваше да има, защото с изчистването си (от което всъщност следва рикушета във Филипс и гола) Саня предотвратява достигането на топката до Бенитес. След това вече идва и ужасната намеса на Алмуния влиза във вратата.

Головата разлика като фактор

След победите на Юнайтед и Челси головата разлика наистина излезе като фактор в борбата за титлата. По-скоро въпросът е дали ще има значение или не. Очевидно е желанието на Челси да вземе предимство в това отношение. Не успях да гледам срещата, защото по същото време коментирах по другия канал, така че ще говоря само за значението на резултата и въз основа на статистиката мога да направя няколко извода. Дрогба не игра и Челси вкара 7 гола. От началото на тази календарна година във ВЛ „сините" са били без котдивоарецът през януари месец и в събота. За изиграните 4 мача без него в отбора, съставът е вкарал 19 гола от 4 двубоя. Ако разширим периода с всички турнири за този период, тогава трябва да добавим и още 7 гола в два мача за ФА Къп. Което означава 26 попадения в общо 6 срещи. Ако се задълбочим и опитаме да намерим и головете на Лампард, тогава нещата ще станат още по-интересни. В момента Лампард има 21 гола във всички турнири. Към вчерашните 4 трябва да добавим и още 5 през януари вкарани в отсъствието на Дрогба. Стават 9. Дали пък Лампард наистина не е по-полезен в отсъствието на котдивоарецът или се случва нещо по-елементарно - той просто поема отговорност? Все още нямам отговор, въпреки че твърдото ми убеждение е, че Франк би изпъквал повече без Дрогба. Не мога обаче да кажа дали Челси е по-силен без Дрогба и с един по-значим Лампард, отколкото с котдивоареца в състава. Звучи нелогично, но футболът твърде дълго време вече ми предоставя подобни нелогични изводи понякога.

В момента головата разлика на Челси е с две попадения по-добра от тази на Юнайтед и с 13 от Арсенал. Ако хората на Венгер ще стават шампиони, то ще е по точки. Да се съсредоточим обаче върху Юнайтед и Челси. „Сините" имат домакински мачове с Болтън, Стоук С и Уигън. Поне в два от тях могат да спечелят с по 5 гола разлика. В останалите двубои гостуват на Манчестър Ю, Тотнъм и Ливърпул, където едва ли са способни на чувствително подобряване на този показател. При хората на Фъргюсън положението е по-простичко - те могат да си спечелят следващия мач и после могат дори една загуба да си позволят. Но ако не бият Челси на „Олд Трафорд", тогава имат гостувания на Блекбърн, Манчестър Сити и Съндърланд, както и домакинство на Тотнъм. На базата на тези мачове ми се струва, че стигне ли се до това головата разлика да решава титлата, Челси ще има предимство. Но пък Юнайтед е със съвсем реални шансове да спечели трофея по точки.

Факторът Рууни

На този етап от сезона отсъствието на Уейн Рууни може и да не се отразява на състава, както се видя вчера. Голмайстори се намират. Факт е, че има 11 автогола в полза на Юнайтед, но явно при всеки от тях съперникът е притискан да сбърка, което също е плюс в играта. Аз обаче искам да кажа нещо различно. Струва ми се, че Фъргюсън и този сезон е изградил отбора си на принципа „10 черноработника и 1 реализатор на усилията". През миналия сезон например Рууни бе принуждаван да работи за тима и за Роналдо, който обираше лаврите. Сега дойде ред на Рууни. Вчера например липсваше английския нападател и два гола вкара Бербатов. Явно бе дошъл неговия ред да реализира усилията на останалата част от състава. Така че за мен отсъствието единствено на Рууни не би било сериозен проблем за „червените дяволи". Е, ако го няма срещу Челси например ще е трудно, но това са малко на брой срещи. Юнайтед запазва системата си на организация на терена и просто се сменя човекът, който е на върха и обира аплодисментите. Между другото имам съмнението, че привличането на Оуен бе с цел да се осигури вариантивност в избора на този човек, който да бележи повечето голове.

Астън Вила

Вила записа най-голямата си загуба във ВЛ и най-изразителната от септември 1986 година, когато падна от Нотингам с 0:6. Тимът допусна 7 гола в елита за първи път в последните 45 години от поражението с 0:7 от Манчестър Ю през октомври 1964. Само тези два факта могат да покажат всъщност колко тежко бе поражението от Челси. Аз обаче имам усещането, че съставът просто се е предал през втората част. Казвам това, защото за мен е ненормално един отбор, който има една от двете най-силните отбрани в лигата да се срине по този начин. На практика тимът допусна една четвърт от общия брой голове за сезона само в този двубой. Другото обяснение би могло да е физическото състояние на играчите. Много пъти съм казвал, че не е нормално във Вила да не се правят смени по време на мачовете и че това рано или късно ще се отрази на отбора. Нямаше начин да не се натрупа умора. От друга страна не мога да не отбележа и още нещо, което обаче ще се въздържа да коментирам - Вила игра с един нападател за разлика от всеки друг път. Карю бе на върха, а Агбонлахор на фланга. Това ще е интересно да се види дали ще продължи и в следващите срещи и как ще проработи.
Да не забравяме обаче, че тези два тима ще играят на „Уембли" в полуфинал за ФА Къп само след две седмици. И тогава ще е интересно дали Дрогба ще е на терена и какъв ще е подхода на Вила към мача. Просто трябва да отбележим, че прокобата на месец март продължи с пълна сила и този сезон за Мартин О'Нийл. Този път поне бе спечелена една победа в Лигата срещу Уигън като гост. Но продължава да се усеща умора в тима и за следващия сезон мениджърът ще трябва да промени подхода си към срещите и цялостната си стратегия за мачовете.

Анализ на Борислав Борисов от premiership.bg

Етикети: Европейски Футбол