Футболен микроблог

За днес съм си харесал един единствен мач, този между Уест Хям и Челси. Като се има предвид, че Манчестър Юнайтед и Ливърпул вчера се провалиха, мотивацията на сисните да вземат тези три точки и да дръпнат "далеч" в класирането е още по-голяма. Ето и добре аргументиран анализ на мача на български : Уест Хям - Челси. Допълнителна информация и то не малко има в сайта на BBC : West Ham - Chelsea, но е на английски и отново на английски едно превю от Goal.com: Preview West Ham - Chelsea

Другото интересно е отново един добър анализ на Борсилав Борисов от premiership.bg с заглавие "Центърът на защитата провали Марк Хюз", а ето го и него :
Футболът вече е игра на резултати. И когато се оценяват тези резултати основното нещо е да се види колко пари са похарчени за постигането им. На мен не ми харесва този модел на разсъждение, но всеки друг би бил грешен за момента. Може би това би важало предимно в Англия, където и двата фактора - резултати и пари са налични и контролируеми. Започвам с това уточнеие, защото то е много важно в случая с Манчестър Сити.

Какво направи Хюз този сезон?

Отборът в момента е на шесто място, като изостава от четвъртия Астън Вила със 6 точки и мач по-малко. Същата е и разликата до третия Арсенал, но там изиграните двубои са едни и същи на брой. Сити има най-малко загуби в Лигата - едва 2. Тимът спечели у дома срещу лидера в класирането Челси и срещу един от другите тимове в топ 4 - Арсенал. Направено бе равенство с Астън Вила на чужд терен, а загубата от Манчестър Ю дойде дълбоко в добавеното време, но пак на чужд терен, което може да се отдаде вече и на случайността. На терена на Ливърпул също бе постигнато равенство. Загубата от Тотнъм се оказа и пряката причина за уволнението на Хюз, въпреки че има слухове за търсене на негов заместник още след двубоя с Арсенал в Карлинк Къп, който „гражданите" все пак спечелиха. Всъщност този турнир е възможност на отбора да стигне далеч, защото сега предстоят мачове с Манчестър Ю, който е раздиран от контузии. Така че това е също някакъв позитивен елемент в представянето.

Равенствата

Проблемът са многото равенства - цели 8. Естествено те са най-много в лигата, но има друг фактор, който е от значение - пропуснатите победи в тези равенства. Нека се съсредоточим върху няколко от двубоите.

- двубоят с Уигън. Резултатът е 1:1 в 47-а минута. До края има едно полувреме, но отборът не стига до пълен обрат, какъвто би следвало да се очаква от претендент за титлата, какъвто по онова време са Сити, защото преди въпросния мач отборът е само на 5 точки от върха в класирането. Но да приемем, че тук може да има обяснение, заради чуждия терен. Имайки предвид какво се случи с Челси на същия стадион може би равенството не е лошо. Но пък гледайки какво направи Юнайтед със същия отбор за едно полувреме (второто между другото) равенството вече не изглежда толкова добро. С доста компромиси може да кажем, че това също са две пропуснати точки, но не сигурни.

- двубоят с Фулъм. В 60-а минута съставът води с 2:0. Мачът е на „Ийстландс". По това време Фулъм има една от най-слабите атаки в лигата с реализирани едва 8 гола в също толкова срещи. Но „котиджърс" успяват да изравнят. Допуснати са комични голове за една силна отбрана. В крайна сметка - 2 загубени точки, които 30 минути преди края изглеждаха спечелени.

- нулево равенство с Бирмингам. Двубоят е на чужд терен и Гивън спаси състава си, хващайки дузпа.

- двубоят с Бърнли у дома. В 60-а минута на срещата резултатът е 3:1. Бърнли няма дори точка на чужд терен по това време. Общият брой голове на гостите, вкарани далеч от дома са едва 2 или три с първото попадение в този двубой. И въпреки това Сити допусна изравняване след отново комични грешки в защита. Още две прекалено лесно загубени точки.

- гостуване на Ливърпул. Приемам, че логиката в този двубой бе за равенство, макар отново Сити да бе на печеливша позиция 15 минути преди края и допусна прекалено лесен гол. Но все пак това е гостуване на пряк съперник за четворката.

- двубоят с Хъл Сити у дома. В края на първата част Сити води с 1:0. И тогава в 82-а минута следва изрявняване ан Булард от дузпа, която доколкото помня бе направена от централния бранител Джолеън Лескот. Отново две лесно пропуснати за спечелване точки при това у дома.

- равенството с Болтън на чужд терен. Това е местно дерби и поради това съм склонен да мисля, че равенството бе добър резултат за отбора. А и Сити изравни, когато вече бе с човек по-малко на терена.

Изводът е, че имаше поне 6 пропуснати точки, за които няма абсолютно никакво извинение от страна на отбора и конкретно на Марк Хюз. Иначе в тези срещи, Сити бе на печеливша позиция и загуби цели 8 (към тези 6 прибавям и онези от мача с Ливърпул). С тях в актива си, тимът сега щеше да е преди Астън Вила и Арсенал, но с мач по-малко от бирмингамци. И на практика разликата дори до първото място щеше да е само 3 точки.

Защитата

Да добавим още няколко неща за представянето на отбора в дефанзивен план. В предаването „Премиършип токшоу" в понеделник ще направя анализ на играта на отбора, когато противникът владее топката в двубоите с Болтън, Тотнъм и Съндърланд, в които съставът допусна общо 8 гола. Като казвам тази цифра, то нека погледнем постижението за изиграните 17 двубоя. „Гражданите" имат допуснати 27 попадения във вратата си. От първите 12 състава толкова повече имат единствено играчите на Съндърланд, но там имаше сериозен проблем с контузени играчи в последните два месеца. Докато това отсъстваше на практика в Сити.

Ето това е основната причина за уволнението на Хюз. Уелсецът направи много силно нападение, което наистина играеше прекрасен футбол на моменти, но не успя да балансира защитата и в следствие на това се появиха проблемите. Ако обаче си припомним историята на трансферите, които Хюз направи, двамата централни бранители бяха последните дошли в клуба това лято. Е, бяха хора от тимове, които завършиха над Сити в подреждането - Арсенал и Евертън. В същото време трябва да кажем, че преследването на Джон Тери се оказа неуспешно, въпреки всички пари, които собствениците бяха приготвили. Като имена Туре и Лескот изглеждаха добър избор. Имат опит, имат мачове зад гърба си, дори капитанската лента се оказа на ръката на един от тях. Само че не се получи.

Визирам центъра на защитата, защото считам, че по двата фланга играчите бяха добри - Бридж и Ричардс. Тези централни бранители имаха и достатъчно подкрепа пред тях в лицето на Де Йонг и Гарет Бари в повечето случаи. Да не говорим за вратаря зад тях, който обираше доста от пропуските им.

Похарчените пари

Така че стигаме и до вината на Марк Хюз - за толкова пари трябва да си купил правилните хора. Туре и Лескот струваха на клуба малко под 40 милиона паунда. Недопустимо е когато си дал толкова много средства да имаш такава възвращаемост. Признавам си, че поставях под сериозно съмнение преценката на Венгер с продажбата на Туре, но действията на играча в Сити показаха, че французинът е бил прав (което честно казано ме ядосва понякога) А и сега чета, че Туре искал да си уреди трансфер в Испания. Чудесно, отива на почивка примерно в Атлетико Мадрид. При Дейвид Мойс нещата бяха различни, защото той искаше да задържи Лескот.

Според сайта http://www.transfermarkt.co.uk/ сумата, която Хюз е похарчил за играчи в двата летни трансферни сезона и един зимен е около 210 милиона паунда. И това е нетната сума. И тук връзката с всичко казано по-горе. За 2 години работа с 200 милиона паунда може би наистина шестото място, което е свързано с изоставане на 6 точки от четвъртото и на 11 от първото не е добър резултат. Изпускането на точки у дома, при това твърде леко, също е прекалено лошо за тези пари. Ако примерно бе похарчил 50 милиона това щеше да е добър резултат, но с 4 пъти повече като сума, се изискваше поне близост до върха. Между другото Раниери през сезон 2003-2004 бе похарчил достатъчно много като сума (около 120 милиона за един сезон, която с инфлацията на трансферния пазар може би е съизмерима с тези 210 милиона на Сити сега), но завърши на второ място, като след средата на септември не е падал под третата позиция в класирането. И въпреки това бе уволнен.Между другото продължавам да твърдя, че в онзи сезон Раниери не се провали. И сревнието с Хюз още веднъж го доказва.

Балансът в играта

За мен провалът на Хюз е в баланса на играта, който отборът демонстрираше. Имаше моменти, когато тимът наистина показваше вълнуващ футбол. Но веднъж загубил топката бе прекалено уязвим. Просто повече от допустимото. А и късметът в някои моменти не бе с уелсеца. Примерът с Мартин Петров е добър. Тъкмо българинът започна да вкарва голове и да играе силно и се контузи. Но това не може да е оправдание, когато си похарчил 200 и повече милиона. Аз харесвам Марк Хюз, което за фен на Арсенал сигурно е учудващо. И съм убеден, че би могъл да продължи кариерата си някъде другаде с лекота. Защото той показа все пак добри неща в кариерата си до този момент - припомнете си Уелс по негово време, после и Блекбърн, пък защо не и Манчестър Сити в определени моменти. Това обаче бе златен шанс за него да излезе на най-високо ниво, но се провали. Който и да си помисли за него вече ще има предразсъдък към действията му в бъдеще. Защото с 200 милиона похарчени за играчи, трябваше резултатите да са по-добри.

Бъдещето на Манчестър Сити

В момента не мога да кажа нищо за Роберто Манчини. Познавам го като треньор, но Висшата лига е много по-трудна от Серия А. Ако ще сравняваме нещата с Карло Анчелоти няма да сме коректни, защото наставникът на Челси имаше готов отбор, създаден и моделиран няколко години преди него. Всъщност цели 5. Играчите бяха свикнали един с друг, а и са много опитни, така че лесно се приспособяват към различни тактически нюанси на схемите. При Манчини нещата са по-различни, защото той тепърва трябва да намира този баланс, който убягна на Хюз.

Аз няма да бързам да правя изводи за италианеца. Нека минат малко мачове, малко месеци и чак тогава бих дал някакво мнение за цялостната му работа. Това не означава, че няма да казвам какво ми харесва и какво не, но не можем да правим изводи бързо. Няма да е честно към човека. Бих казал обаче нещо друго. Ако приемем, че клубът се освободи от Хюз, защото считаше, че има риск тимът да не влезе в Шампионската Лига, защо бе назначен точно този човек, а не примерно Гус Хидинк? Или няко йс подобен опит. Защото Манчини стана шампион на Италия в години, когато на практика нямаше сериозна конкуренция. Ювентус бе изхвърлен от Серия А, Милан беше ужасен и просто нямаше друг нормален отбор. При това Манчини няма опит в нито една друга страна като наставник. Извън Серия А, той и като играч има едва 4 срещи с Лестър Сити. Като треньор през сезон 2001-2002 Фиорентина изпадна с него начело, но пък спечели купата на страната. Тогава обаче в клуба имаше много проблеми с парите. После бе две години начело на Лацио, като спечели пак купата на страната. Още през първия си сезон с римския тим влезе в Шампионската Лига, но през втория остана на шеста позиция. След това отиде в Интер. В първия си сезон завърши трети на 14 точки от първия. После гръмна скандалът в Италия и той стана шампион три пъти поред с огромна лекота, като основният му съперник бе Рома за този период. Може би някой далеч по-опитен щеше да е добър вариант. Но пък освен Хидинк на пазара няма друг, а ихоландецът има договор с Абрамович.

Нека видим какво може да предложи Манчени на клуба, как ще борави с тези играчи, какви футболисти ще доведе през зимата и какво ще ни покаже в мачовете, преди да правим каквито и да е изводи и съждение. Човекът има право на един хубав, дълъг период от време! А на Марк Хюз мога само да пожелая успех в следващата му работа. Той без клуб едва ли ще остане много дълго.
Източник: Premiership.bg

2. Идеи за спортни коледни подаръци от Sportni-magazini.com

Днес и последната фаза от груповата фаза на Лига Европа. След нея отново предстоят мачове от повечето първенства в Европа. Къде ще можете да ги гледате и кога ще ги дават ще разберете от тази статия:

Ако ви допада статията можете да я подкрепите в някоя от следните социални мрежи :

Благодаря за подкрепата и приятно гледане !

Понеже знам, че се изпитва любопитсво към кой кога си играе мачовете, какви мачове предстоя, кога точно ще се играят ще дам на бързо няколко линка, от където можете да се информарите за предстоящите мачове :

Къде кои мачове дават :

Мисля, че това са основно българските телевизии, където се излъчват мачове на живо от европейските първенства.
Резултати на живо за футболни срещи можете да следите в някой от следните сайтове :

1. Резултати на живо
2. Livescore.com
3. Futbol24.com

В близко бъдеще ще се появи и статия как да гледате футбол онлайн.

Просто тези уникални анализи и може би, не може би а със сигурност най-добрите анализи в България за Висшата лига на англия, няма как да не Ви ги сподел. Грехота би било от моя страна. Следват два анализ за Ливъруп и Бенитес и един за мачовете на Челси и Манчестър Юнайтед. Тъй като са доста дългички а не ми се иска да ги разделям в различни статии ще направя препратки до отделните анализи и съдържанието, което е :

Борислав Борисов

Доста странен бе двубоят на „Анфилд". И имаше доста неща, които не смятах, че ще видя. Но пък това му е хубавото на футбола. В текста от петък се оказах прав за пресата, която Ливърпул ще приложи до почивката и начинът, по който „червените" след това ще успеят да създават положения пред вратата на Арсенал. Но мислех, че и ще ги реализират. Срещата бе учудващо разделена на две части.
Първото полувреме
Започвам с домакините, защото в Арсенал просто нямаше начин да има нещо изненадващо, заради големият брой контузии и липсата на реални опции. Наличието на Аурелио на левия фланг е доста интересно, защото всъщност показа четири неща, които поне аз очаквах да бъдат използвани:

- Бенитес ще иска да пресира съперника си в средата на терена и в неговата половина, където да бъде открадната топката

- зоната на Каут ще е използвана сериозно, чрез диагоналните дълги пасове на Аурелио, които Инсуа не може да прави все още толкова ефективно.

- Бенитес залага доста на статичните положения и поради това Аурелио е на терена от първата минута.

- Лукас и Масчерано са по-подходящи за този мач от Акуилани.
Всъщност всичко си бе наред за Ливърпул преди почивката. Освен завършека на атаките. Тимът имаше тотално предимство в срещата, успяваше да пресира съперника си, така че халфовете на Арсенал бяха респектирани и съответно не можеха да си подават топката според обичайната им класа. Фебрегас сбърка прекалено много подавания, което не бе по-различно от положението на Денилсон и Сонг, а Масчерано бе играч на мача с присъщата си агресивност. Единият елемент от „бермудския триъгълник" действаше. Другият бе на трибуните в лицето на Алонсо, а третият можеше също да седне до него. Толкова слаб мач на Джерард в толкова важен за клуба момент не бях гледал от дълго време. Лошото е, че и Торес не бе много по-различен. Онова положение в началото на срещата бе задължително за отбелязване за нападател от неговата класа.
Оставам с усещането, че Торес и Джерард просто не са здрави и са принудени да играят въпреки че не са възстановени напълно. Другото обяснение е, че са отчаяни, но поне за тях не мисля, че е в сила. Разликата при испанеца е огромна и най-видна. Той има навика да надиграва противниковите отбрани с тяло и мощ, докато сега предпочиташе да търси нарушения. Когато видите такъв нападател да прави това, значи нещо в тонуса или подготовката за срещата му не е наред. Да не говорим, че отбраната на Арсенал съвсем не е най-силната или мощната в случая. Дори бих казал, че е удобна за неговия стил. Същото мога да кажа и за Джерард, който ме учуди с липсата на вдъхновение.
От всички играчи в офанзивната четворка на „червените" само Каут бе на обичайното си равнище. Той кога ли не е бил! Холандецът със сигурност не е от най-техничните играчи, но от него винаги знаеш какво ще получиш - гол във важен мач, енергия, която си заслужава да бъде включена в реклама на подобни продукти на пазара и много хъс. Мнозина твърдят, че футболът не е справедлива игра. Даже и аз съм го казвал. Но пък в определени моменти съдбата дава точно на хора като Каут да вкарат важен гол, за да бъдат възнаградени за последователността.
Вратарският пост в Арсенал
Ливърпул трябваше да е спечелил мача далеч преди да вкара гола си. Но парадоксът е, че дори можеше да не води в резултата, ако не бе грешката на Алмуния, който просто потвърждава, че Арсенал се нуждае от по-стабилен вратар. Не казвам по-силен, но със сигурност поне да прави основните неща във футбола - да лови лесните топки. Имам увереността, че Фабиански и Маноне ще станат такива. Но Венгер ще ги изчака, което означава още доста подобни попадения във вратата на „артилеристите". На приктика вече доста дълго време Арсенал няма мач, в който да е изваден от Алмуния. От Маноне има - срещу Фулъм, но не и от испанеца.
Промяна на Венгер
При отбелязването на втория гол на Арсенал Аршавин отиде при Арсен Венгер. Това доста ме учуди, но след мача стана ясно защо. На почивката французинът е избухнал яростно в съблекалнята и като никога си е позволил да покаже гнева си. Използваното обяснение от Сеск бе „SCREAMED", а първото значение на тази дума е по принцип пищя, но да приемем, че испанецът не е наясно с нюансите на езика и е имал предвид второто и третото - „крещя, викам". Време беше! Думите му, че тези играчи не заслужават да носят фланелките на Арсенал са много точно определение за първата част. И това е стреснало състава. Което е още по-учудващо, защото вече мислех, че това не може да стане. Не бих казал, че съм очаквал такова нещо и смея да кажа, че съм удовлетворен. Поне сега знаем, че Венгер е готов на всичко този сезон и не го смята за преходен. Което е добра новина като цяло. Сеск Фабрегас заяви пред камерите на Скай след срещата, че никога не е виждал мениджъра си такъв. Добре! Сега нека Венгер обядва веднъж два пъти с Джордж Греъм, Тони Адамс, Мартин Кион или поне Стив Болд, който е треньор на младежите в клуба, за да вземе и останалата част от рецептата за „лошото ченге" и може дори да има прогрес. Или пък може би французинът е решил, че галенето по главицата на децата вече е излишно и те са достатъчно големи, за да бъдат атакувани. Дали пък вече не ги смята за мъже. Нещо подобно виждаме и в неговите изявления в пресата, така че ще е интересно.
Имаше обаче и още една промяна в Арсенал на почивката - тактическа. Венгер заигра 4-4-2 с Уолкот до или зад Аршавин. Всъщност двамата непрекъснато си сменяха местата, но важното бе, че играеха един зад друг. Това е още нещо различно, което не бях виждал от Венгер скоро - тактическ апромяна на полувремето. Ливърпул през първата част не използва фланговете като средство за пробиви и центрирания. Аурелио и Джонсън не бяха много настоятелни при включванията си в атаката. Каут и Бенаюн търсеха директен път към наказателното поле, но по-скоро към вратата, отколкото към аутлинията. Липсваше ефекта на типичните крила. В следствие на това Венгер остави тези зони само за крайните си защитници. Вкара Уолкот до и зад Аршавин, Фабрегас и Насри получиха свободни роли зад тях двамата иотиваха до фланговете, бяха един до друг понякога, а често и до нападателите. а Сонг и Денилсон се залепиха пред защитната четворка. Когато паднаха двата гола, Венгер остави още малко тази формация и дръпна пак Уолкот на фланга, възстановявайки баланса на халфовата линия. Ефективността на Арсенал спадна и тогава дойде и смяната с Диаби, която бе чисто дефанзивна. Това също е нещо ново - тактическа гъвкавост на Венгер в хода на 90-те минути! Интересно дали вече той не е склонен да се доверява толкова на качествата на играчите си и е решил сам да ги контролира, като им ограничи свободата или е просто случайност.
Краят на срещата
Когато резултатът стана 1:2 до края на двубоя оставаха над 30 минути. Ливърпул атакуваше към Копа. Но нямаше вдъхновение, нямаше страст, нямаше го типичното за отбора нахъсване. Май го нямаше и Ливърпул! Ето това бе шокиращо. Всъщност не, има нещо по-шокиращо. Голът на Каут се оказа ... последният точен удар за Ливърпул във вратата на Арсенал!
Не мога да повярвам, че отбраната на Арсенал издържа толкова дълго. Нека бъда справедлив обаче към Вермаелен. Този човек обра толкова високи топки, че в един момент се усъмних дали наистина е малко над 1.80 висок. Определено с него до себе си и Галас се чувства по-спокоен. Сега Венгер ще трябва да намери копие на белгиеца, за да реши проблема със защитата. Сонг също помогна доста в тези мигове. Но въпреки всичко в мен остана усещането за нестабилност. Примерно Дрогба щеше да вкара гол със сигурност на тази отбрана. Просто нямаше да я пропусне. От друга страна на „Анфилд" всеки отбор е поставян под напрежение и примерно скоро там Юнайтед се огъна. Така че половината от обяснението защо нищо не се случи след 60-а минута в наказателното поле на Арсенал трябва да е свързано със защитата на „артилеристите". Ако исках да вкарам многозначителност в думите си бих казал „по-малката половина от обяснението". Или поне по-маловажната.
Така че се връщам всъщност на това защо Ливърпул не успя да се справи. След срещата Венгер заяви, че в момента мърсисайдци нямат онова самочувствие от миналия сезон, което е доста ласкаво изказване. Йън Сейнт Джон е бивш играч на отбора от времето на Бил Шенкли и той заявява следното: „It's shocking. This team will not make the top four. Patience is wearing thin!" Преведено на български означава: „Шокиращо е! Този тим няма да влезе в топ 4. Търпението вече е доста тънко" Преводът е буквален и ако някой има претенции нека ме извини. Вече знаем едно със сигурност - общността около Ливърпул е разделена на две и срещу Бенитес са хора, които разбират доста по-добре от мен, а и от него, философията, която Шенкли имаше, защото са били част от утвърждаването й. Испанецът със сигурност би могъл да си намалява звука на телевизора, когато Клинсман и Сунес го критикуват, особено за първия. Но не и за Йън Сент Джон. Лошото е, че това е най-слабият Ливърпул, който е имал нещо общо с Кени Далглиш. В сряда на „Анфилд" отпразнуваха 50-а годишнина от началото на ерата „Шенкли", в неделя нямаше и помен от нея. В момента не е най-страшното поредицата от 3 победи в общо 15 мача във всички турнири, които тимът има. Не е страшно дори мястото във временното класиране. Това са неща, които се променят. Ужасът идва от играта и психическото състояние на отбора. Просто положението е наистина шокиращо. Спомняте си онзи израз, че формата е временна, а класата вечна, нали! Е, сега не съм убеден в него, когато говорим за този Ливърпул.
Не може да има 30 минути до края на двубоя, атаките на „червените" да са насочени към вратата през Копа и въпреки това да няма нито едно чисто положение пред потрепващата често отбрана на Арсенал. Същото се случва вече няколко пъти. Цял мач на терена на Блекбърн, последните 20 минути срещу Бирмингам пак на Анфилд. На фона на тези моменти двубоя с Евертън наистина ми изглежда като случайност. А и като погледна положенията, които „карамелите" тогава имаха наистина е така. Едно знам със сигурност - това в Ливърпул не може да продължава така. Не казвам, че задължително Бенитес трябва да бъде сменен. Не, това си е работа на клуба! Но нещо трябва да се промени, защото е срамно. Феновете на Арсенал бяха жестоки към противника си, пеейки "Thursday night, Channel Five", което се отнася за участието на Ливърпул в Лига Европа и отпадането им от Шампионската лига. Аз не смятам, че клубът, феновете и играчите на "червените" го заслужаваха. То трябваше да е насочено към един човек, койт ообичайно ползва дистанционното, за да спира звука. Но този път нямаше как да го направи.
В заключение ще кажа, че за мен Арсенал имаше огромен, наистина огромен късмет в този мач. По няколко направления. През цялата първа част, единствено шансът ги задържа в мача. После и автоголът на Джонсън. Да не говорим за мига брилянтност на Аршавин. Но след няколкото двубоя, в които съдбата бе на другата резервна скамейка, „артилеристите" я имаха до себе си този път. Проблемът на Венгер е, че тази госпожа рядко сяда два пъти поред в рамките на 4 дни на едно и също място. Така че гостуването на Бърнли в сряда ще е доста по-тежко от очакваното. И едва след него ще видим дали Арсенал наистина се е върнал в битката за титлата.
Оригинала се намира точно тук: Premiership.bg
Към съдържанието


Мартин Самюъл, „Дейли Мейл”

Греъм Сунес, както Рафаел Бенитес отбеляза, няма особено добра статистика като мениджър на Ливърпул. Докато той водеше отбора имаше само един сезон, в който тимът изглеждаше като претендент за титлата, но все пак бързо отпадна от битката, след това попълни състава с обикновени играчи спечели ФА Къп.
Дали обаче не виждате някакви общи неща все пак между двамата? Оставете настрани невероятната първа година и сензационния обрат в Истанбул, който е може би най-великият обрат във футбола. През последните 4 години обаче, балансът на Бенитес не е чак толкова по-добър от този на Сунес.
Другите общи неща са спечелването на ФА Къп от испанеца, привличането на футболисти от средна ръка и в момента Ливърпул е на 7-о място, което много напомня за позицията под ръководството на Сунес (в двата му пълни сезон тимът приключи 6-и).
Отбор, който има 3 победи в 15 мача вече не може да се оправдава, че това е нещо случайно. Именно победата с 2:0 над Манчестър Юнайтед през октомври бе голямата случайност. Това е резултат, който трудно може да бъде обяснен. Ливърпул вече е загубил повече мачове в Лигата от Стоук Сити и има равни точки с Бирмингам.
Така че от статистическа гледна точка загубата от Арсенал изобщо не би трябвало да бъде изненада. В момента Ливърпул разчита единствено на репутацията си, че не губи важните мачове на „Анфийлд". Това обаче бе променено в Шампионската лига този сезон, а вече същото се случва и в първенството.
Всъщност, това което се случва в момента много силно напомня на ерата на Сунес. Периодът от април 1991 до януари 1994 не е особено светъл за клуба, само че разликата е, че по онова време губещите нямаше как да играят в турнира на европейските шампиони.
Провалът бе много по-лесно да бъде приет при старите правила. Нямаше вълнуваща битка за 4-ото място както е сега. Тогава не се отваряше шампанско, въпреки че имаше 21 точки изоставане от първия, както Бенитес го направи в края на сезон 2006/07.
В първата година на „Анфийлд" при испанеца Ливърпул остана на 37 точки от върха, но спечели Шампионската лига. Това е нещо, което Сунес просто нямаше как да постигне. Когато Сунес пое Ливърпул през април 1991 тимът успя да завърши втори в класирането и се класира за купата на УЕФА, където след това загуби на 1/4финал от Дженоа.
Така че Сунес имаше своя шанс за европейски пробив и не го използва. Бенитес го направи противно на очакванията през 2004/05, макар че предишната година отборът бе завършил 4-и при Жерар Улие. По времето на Сунес 4-ата позиция не гарантираше място в Европа, камо ли пък финал за КЕШ.
В момента Бенитес е чувствителен. Рафа може и да счита Сунес за по-неуспешен от себе си, така че отхвърли критиката му. Той обаче много добре знае, че проблемите се увеличават. По-рано през миналата седмица Джейми Реднап също критикува испанеца, който отвърна, че това е с цел да се дестабилизира отбора с цел да се помогне на бащиния му тим - Хари. А истината е, че Джейми просто даде честно мнение за случващото се.
А и нека да го признаем - Ливърпул не губи заради това, което се коментира в телевизионните студия. Те падат, защото продадоха Чаби Алонсо в 5 години на безумни трансфери. Сунес наследи един обикновен състав и напусна, когато на хоризонта изгряваха Роби Фаулър и Стив Макманамън . Какво обаче следва оттук-нататък? Спекулации през лятото относно бъдещето на Стивън Джерард и Фернандо Торес, освен ако обстоятелствата не се променят.
За всичко това обаче, вината е на мениджъра. Въпреки всичко Сунес спечели 3 титли и общо 7 трофея ръководейки тимове в 3 държави. Той не бе глупак. По-важното е, че той бе прекрасен полузащитник и ако в момента в Ливърпул имаше още няколко играчи като него е сигурно, че Червените нямаше да имат по-малко точки от домакинските си мачове в сравнение с Блекбърн.

Оригинала се намира точно тук: Premiership.bg
Към съдържанието

Борислав Борисов

Уикендът не бе за бременни жени и хора със слаби сърца. Това ми е любимото клише и просто не се сдържах да го използвам. Защото мачовете бяха великолепни. Както и очаквах между другото. След такива двубои ни трябва поне седмица, за да отсеем добрите и интересните неща. Обаче имаме само ден, защото след това идва междинен кръг в Премиършип. Така че днес ще трябва да направим анализ на двубоите.
Челси - Евертън 3:3
Казвам, че още не съм успял да изгледам целия мач. Поради което не мога да правя изводи за някакви тенденции в представянето на единия или другия състав. Видях репортаж от срещата с головете и най-интересните моменти. Поразен съм от липсата на ефективност в наказателното поле на Челси от тяхната защита. Алан Хансен твърди, че всичко идва от вратаря, но той е бил централен защитник и това е нормално, защото винаги ще намира оправдание за хората на неговия пост. Според думите му несигурността на Петр Чех, движението му напред и назад при центрирания, което означава смяна на решенията за части от секундата, влияе на Тери и Карвальо. Може и да е така. Но грешките на „сините" са твърде комични, за да бъдат обяснени толкова лесно. А и основният въпрос е как така една от най-силните защити в Лигата изведнъж има проблем със статичните положения в мачовете.
Аз имам един отговор, който за съжаление няма как да подкрепя с доказателства и ще си остане само теория - просто не ги тренират. Футболът е такава игра, че всяко нещо вече трябва да се отработва на тренировъчната база. И ако един тим, дори да е най-добрият, не го прави, страда по време на мачовете. Несигурността на Петр Чех може да бъде излекувана с около 1000 центрирания на седмица от фланговете и от централната зона. Пред него трябва да са Тери и Карвальо, заедно с други хора и да отработят синхрона си. Мисля, че след този мач Анчелоти ще поработи върху този елемент със сигурност. А и какво правеше Дрогба на най-важното място при третия гол? Да, той е нападател, но дори и той би трябвало да знае, че топката се чисти към тъчовете, а не напред. Миналата седмица Уест Хям допусна подобна грешка за първия си гол срещу Манчестър Ю.
Големият въпрос естествено е какво става с Челси. Това криза ли е? Или пък е само моментен период с липса на шанс. Между другото, което и от двете обяснения да вземете, ще имате и достатъчно аргументи да го защитите. Поради това и аз не мога, а и в момента не бих искал, да взимам категорична позиция. Знам, че проблеми в отбраната се оправят сравнително лесно, когато човек си го постави за цел. Така че на „Стамфорд Бридж" трагедията може да се случи само, ако Анчелоти не вземе правилното решение. Ще съм любопитен какво ще направи.
От друга страна обаче формата на Дрогба е феноменална. Аз съм противник на идеята, че Купата на Африка може да нарани шансовете на „сините" за титлата. Или по-точното обяснение на моето мнение е, че не само този турнир ще покаже дали Челси ще е шампион. Но гледайки класата на Дрогба в противниковото поле, отиграванията му, започвам да си мисля, че дори той е твърде важна фигура, за да не липсва. Просто в момента е в най-добрата си форма, която поне аз съм виждал. Когато един тим е свикнал да има играч, който от две положения прави със сигурност два гола, излизането му от състава не може да не е проблем. Само че Анчелоти има решение. Така че Дрогба наистина ще липсва през януари. Но колко ще липсва всъщност зависи от Анелка. И определено в следващите мачове ще си поставя за цел да наблюдавам французина, за да си дам отговор на този въпрос.
Винаги съм харесвал Дейвид Мойс. Този човек е способен да учуди всички, когато никой не го очаква. В последните 10 мача, „карамелите" имат само една победа. Но в последните две срещи, сякаш постигнаха успех, който не може да бъде измерен с точки. Показаха онзи характер и дух, който е типичен за клуба, за отбора, за историята си. Просто си бяха пак Евертън. Което е добра новина за тях. Аз съм убеден, че задържането в Англия без да пътуват за бесмислени мачове на континента, макар и с напрегната програма ще успокои отбора и ще го заведе по-далеч от зоната на изпадащите. Сега разликата до 18-то място е само 3 точки. Но до Нова Година пък предстоят срещи с Бирмингам у дома, Съндърланд като гост и Бърнли пак у дома. После през януари вече ще се броят дните до завръщането на Ягиелка, дори Артета, а и Невил. Боже колко голяма разлика могат да направят два добри резултата за един клуб!
Манчестър Ю - Астън Вила 0:1
Признавам си, че очаквах Юнайтед да има проблеми в мача. Не заради защитата на състава, а заради халфовата линия. Първо, така и не повярвах, че Браун няма да играе, а от друга страна се знаеше, че Видич ще се върне в игра. „Червените дяволи" обаче загубиха по една причина, която сякаш се губи сред останалите - не вкараха гол. Дайте да си припомним кога за последен път отборът е получил у дома гол в 21-а минута и не е успял да отвърне. При това цяло второ полувреме реално отборът не успя да създаде положенията, които се очакваше. Ето това ме учуди! Знаех, че Агбонлахор е в страхотна форма в момента, Хески също се приближава до най-доброто си състояние. И бе ясно, че защитата на Юнайтед ще има проблеми, дори да бе с най-стабилните си хора в нея. Мачът щеше да се реши от нападението. А там „червените дяволи" се провалиха. Беше странно да видя точно това.
Подходът на Фъргюсън към срещата също бе изненадващ. Шотландецът никога не прекъсва серия на ключов футболист. Сега обаче направи грешка, поне според мен, оставяйки Оуен на пейката. Англичанинът вкара хеттрик през седмицата и бе на върха на щастието, уверен и спокоен в завършващия си удар. Оуен трябваше да е на терена от първата минута. Аргументът против също е силен - защитата има проблем и трябваше да бъде подкрепена от в средата на терена щяха да са трима полузащитници - Андерсон, Карик и Гигс, докато парк и Валенсия щяха да са на фланговете. Уелсецът щеше да има малко по-свободна роля. Валенсия и Парк обаче се провалиха. И до този момент се питам какво точно се случи, за да напусне Гигс на почивката. Вече два дни търся обяснение за тази смяна и не намирам нищо като контузия или дори дребен проблем. Но Гигс е важна фигура, защото има опит и знае как да натисне съперника с едно центриране, един пробив, един удар. Това липсваше след почивката и съответно Юнайтед не изглеждаше добре. Каквото и да си говорим в тежките моменти Райън е човекът, който поема контрол върху играта на състава.
Всъщност по-голяма част от анализа трябва да е за Астън Вила. Защото в този мач не Юнайтед загуби, а бирмингамци спечелиха. Рядкост е отбор извън топ 4 да спечели първите си 3 двубоя срещу тези елитни (май трябва да прибавям и „до скоро") тимове през сезона. Вила го направи като в два от тези мачове бе гост. А това вече е постижение, което няма как да бъде пропуснато. На 7 ноември 2009 Вила започна серията си от 5 мача, в които до този момент има 3 победи и две равенства. През миналия сезон на 15 ноември 2008 започна периода с онези 13 поредни мача без загуба в Премиършип. Ако се върнем още година назад виждаме, че между 3 ноември 2007 и 26 януари 2008, което изразено в брой мачове е серия от 14, Вила има едва две поражения. Така че съм склонен да мисля, че това е традиционно силния период но бирмингамци през сезона. Просто Вила винаги е във форма през предходните 3 сезона по това време на годината. А тази новина едва ли е приятна за Съндърланд, Стоук С, Арсенал и Ливърпул, които са следващите 4 съперника на бирмингамци. От началото на сезона отборът върви на периоди. Силен - до средата на септември с 4 победи от 5 мача, слаб - до средата на ноември - 1 победа от 6 срещи, и сега отново силен - 5 мача с 11 точки от възможните 15. Въпросът е дали ще има пак такава несигурност в представянето или най-после ще видим постоянство.
Джеймс Милнър пасна по идеален начин на халфовата линия на Вила. И причината е в спокойствието, което Стилиян Петров предлага на отбраната. Българинът не се включва в атаките, освен в изключително редки случаи. Така Милнър може да е свободен да се движи зад гърба на нападателите и дори да отиде на фланговете, когато се налага. Балансът в действията между Петров и Милнър е учудващ, но много добър. Всъщност е прекрасен, нека не подценявам двамата. На практика Вила играе с четирима бранители, един опорен полузащитник пред тях, трима човека, които имат свободата да си сменят местата (Йънг, Мълнър и Даунинг) и двама нападатели, които играят един зад дръг. Другата любопитна подробност е това, че Хески не е на върха, а зад Агбонлахор. Това е наистина доста нестандартен подход на О'Нийл, но му носи дивиденти в момента.
Вила продължава традицията да има изключително ефективни флангове. Това е и връзката с предходния абзац. Защото сега Даунинг и Йънг не са статични на позициите си, а могат да влизат към наказателното поле без топка, а на тяхно място да излиза от средата на терена Милнър. Проблемът е, че съставът е много открит, много нападателен в стила си. Проблем за резултатите, но аз бих дал комплименти на Мартин О'Нийл, въпреки че и до днес не съм настроен оптимистично за неговия сезон. Но при настоящото положение на Ливърпул, Вила е с реални шансове за четворката. Опасното за този състав са твърде многото случаи и в този мач, когато в наказателното поле на Вила имаше двубои един на един на нападател от Юнайтед със защитник. Това е принципен проблем, защото тимът твърде много разчита на индивидуалното надиграване в защита. Ако Рууни, Бербатов и Оуен бяха в обичайната си форма, тимът щеше да получи голове.
Спомени
Да, малко спомени накрая. От доста време копнеех за един сезон, който да прилича много на онези в края на 80-те или началото на 90-те години, когато всеки тим в лигата можеше да падне от всеки. И на практика се случва. Английската Висша лига успя да прибави към обичайното качество и класа в играта си и фактора „неизвестност", който носи огромни емоции и удоволствие. В момента първите 5 тима имат поне по 3 поражения, като два от тях са с по 4, а един с пет. Това не се е случвало дълго време до този момент от сезона. При това не става дума за загуби в директни мачове, а за поражения от най-неочаквани места - Бърнли, Уигън, Съндърланд, Блекбърн, Уест Хям. Този сезон определено ще е по-различен. Спомените ми се връщат към средата на 90-те година, когато шампионът имаше по 7 загуби на сезон. Или пък до края на 80-те, когато първенството не бе предвидимо в нито един момент. Според теорията в момента има поне 7 състава, които могат да мислят дори и за титла. Което е изключително вълнуващо.

ПП. Надявам се до час да пусна и анализ за Ливърпул - Арсенал
Оригинала се намира точно тук: Premiership.bg
Към съдържанието