Футбола на 20 Декември
неделя, 20 декември 2009 г.За днес съм си харесал един единствен мач, този между Уест Хям и Челси. Като се има предвид, че Манчестър Юнайтед и Ливърпул вчера се провалиха, мотивацията на сисните да вземат тези три точки и да дръпнат "далеч" в класирането е още по-голяма. Ето и добре аргументиран анализ на мача на български : Уест Хям - Челси. Допълнителна информация и то не малко има в сайта на BBC : West Ham - Chelsea, но е на английски и отново на английски едно превю от Goal.com: Preview West Ham - Chelsea
Другото интересно е отново един добър анализ на Борсилав Борисов от premiership.bg с заглавие "Центърът на защитата провали Марк Хюз", а ето го и него :
Футболът вече е игра на резултати. И когато се оценяват тези резултати основното нещо е да се види колко пари са похарчени за постигането им. На мен не ми харесва този модел на разсъждение, но всеки друг би бил грешен за момента. Може би това би важало предимно в Англия, където и двата фактора - резултати и пари са налични и контролируеми. Започвам с това уточнеие, защото то е много важно в случая с Манчестър Сити.
Какво направи Хюз този сезон?
Отборът в момента е на шесто място, като изостава от четвъртия Астън Вила със 6 точки и мач по-малко. Същата е и разликата до третия Арсенал, но там изиграните двубои са едни и същи на брой. Сити има най-малко загуби в Лигата - едва 2. Тимът спечели у дома срещу лидера в класирането Челси и срещу един от другите тимове в топ 4 - Арсенал. Направено бе равенство с Астън Вила на чужд терен, а загубата от Манчестър Ю дойде дълбоко в добавеното време, но пак на чужд терен, което може да се отдаде вече и на случайността. На терена на Ливърпул също бе постигнато равенство. Загубата от Тотнъм се оказа и пряката причина за уволнението на Хюз, въпреки че има слухове за търсене на негов заместник още след двубоя с Арсенал в Карлинк Къп, който „гражданите" все пак спечелиха. Всъщност този турнир е възможност на отбора да стигне далеч, защото сега предстоят мачове с Манчестър Ю, който е раздиран от контузии. Така че това е също някакъв позитивен елемент в представянето.
Равенствата
Проблемът са многото равенства - цели 8. Естествено те са най-много в лигата, но има друг фактор, който е от значение - пропуснатите победи в тези равенства. Нека се съсредоточим върху няколко от двубоите.
- двубоят с Уигън. Резултатът е 1:1 в 47-а минута. До края има едно полувреме, но отборът не стига до пълен обрат, какъвто би следвало да се очаква от претендент за титлата, какъвто по онова време са Сити, защото преди въпросния мач отборът е само на 5 точки от върха в класирането. Но да приемем, че тук може да има обяснение, заради чуждия терен. Имайки предвид какво се случи с Челси на същия стадион може би равенството не е лошо. Но пък гледайки какво направи Юнайтед със същия отбор за едно полувреме (второто между другото) равенството вече не изглежда толкова добро. С доста компромиси може да кажем, че това също са две пропуснати точки, но не сигурни.
- двубоят с Фулъм. В 60-а минута съставът води с 2:0. Мачът е на „Ийстландс". По това време Фулъм има една от най-слабите атаки в лигата с реализирани едва 8 гола в също толкова срещи. Но „котиджърс" успяват да изравнят. Допуснати са комични голове за една силна отбрана. В крайна сметка - 2 загубени точки, които 30 минути преди края изглеждаха спечелени.
- нулево равенство с Бирмингам. Двубоят е на чужд терен и Гивън спаси състава си, хващайки дузпа.
- двубоят с Бърнли у дома. В 60-а минута на срещата резултатът е 3:1. Бърнли няма дори точка на чужд терен по това време. Общият брой голове на гостите, вкарани далеч от дома са едва 2 или три с първото попадение в този двубой. И въпреки това Сити допусна изравняване след отново комични грешки в защита. Още две прекалено лесно загубени точки.
- гостуване на Ливърпул. Приемам, че логиката в този двубой бе за равенство, макар отново Сити да бе на печеливша позиция 15 минути преди края и допусна прекалено лесен гол. Но все пак това е гостуване на пряк съперник за четворката.
- двубоят с Хъл Сити у дома. В края на първата част Сити води с 1:0. И тогава в 82-а минута следва изрявняване ан Булард от дузпа, която доколкото помня бе направена от централния бранител Джолеън Лескот. Отново две лесно пропуснати за спечелване точки при това у дома.
- равенството с Болтън на чужд терен. Това е местно дерби и поради това съм склонен да мисля, че равенството бе добър резултат за отбора. А и Сити изравни, когато вече бе с човек по-малко на терена.
Изводът е, че имаше поне 6 пропуснати точки, за които няма абсолютно никакво извинение от страна на отбора и конкретно на Марк Хюз. Иначе в тези срещи, Сити бе на печеливша позиция и загуби цели 8 (към тези 6 прибавям и онези от мача с Ливърпул). С тях в актива си, тимът сега щеше да е преди Астън Вила и Арсенал, но с мач по-малко от бирмингамци. И на практика разликата дори до първото място щеше да е само 3 точки.
Защитата
Да добавим още няколко неща за представянето на отбора в дефанзивен план. В предаването „Премиършип токшоу" в понеделник ще направя анализ на играта на отбора, когато противникът владее топката в двубоите с Болтън, Тотнъм и Съндърланд, в които съставът допусна общо 8 гола. Като казвам тази цифра, то нека погледнем постижението за изиграните 17 двубоя. „Гражданите" имат допуснати 27 попадения във вратата си. От първите 12 състава толкова повече имат единствено играчите на Съндърланд, но там имаше сериозен проблем с контузени играчи в последните два месеца. Докато това отсъстваше на практика в Сити.
Ето това е основната причина за уволнението на Хюз. Уелсецът направи много силно нападение, което наистина играеше прекрасен футбол на моменти, но не успя да балансира защитата и в следствие на това се появиха проблемите. Ако обаче си припомним историята на трансферите, които Хюз направи, двамата централни бранители бяха последните дошли в клуба това лято. Е, бяха хора от тимове, които завършиха над Сити в подреждането - Арсенал и Евертън. В същото време трябва да кажем, че преследването на Джон Тери се оказа неуспешно, въпреки всички пари, които собствениците бяха приготвили. Като имена Туре и Лескот изглеждаха добър избор. Имат опит, имат мачове зад гърба си, дори капитанската лента се оказа на ръката на един от тях. Само че не се получи.
Визирам центъра на защитата, защото считам, че по двата фланга играчите бяха добри - Бридж и Ричардс. Тези централни бранители имаха и достатъчно подкрепа пред тях в лицето на Де Йонг и Гарет Бари в повечето случаи. Да не говорим за вратаря зад тях, който обираше доста от пропуските им.
Похарчените пари
Така че стигаме и до вината на Марк Хюз - за толкова пари трябва да си купил правилните хора. Туре и Лескот струваха на клуба малко под 40 милиона паунда. Недопустимо е когато си дал толкова много средства да имаш такава възвращаемост. Признавам си, че поставях под сериозно съмнение преценката на Венгер с продажбата на Туре, но действията на играча в Сити показаха, че французинът е бил прав (което честно казано ме ядосва понякога) А и сега чета, че Туре искал да си уреди трансфер в Испания. Чудесно, отива на почивка примерно в Атлетико Мадрид. При Дейвид Мойс нещата бяха различни, защото той искаше да задържи Лескот.
Според сайта http://www.transfermarkt.co.uk/ сумата, която Хюз е похарчил за играчи в двата летни трансферни сезона и един зимен е около 210 милиона паунда. И това е нетната сума. И тук връзката с всичко казано по-горе. За 2 години работа с 200 милиона паунда може би наистина шестото място, което е свързано с изоставане на 6 точки от четвъртото и на 11 от първото не е добър резултат. Изпускането на точки у дома, при това твърде леко, също е прекалено лошо за тези пари. Ако примерно бе похарчил 50 милиона това щеше да е добър резултат, но с 4 пъти повече като сума, се изискваше поне близост до върха. Между другото Раниери през сезон 2003-2004 бе похарчил достатъчно много като сума (около 120 милиона за един сезон, която с инфлацията на трансферния пазар може би е съизмерима с тези 210 милиона на Сити сега), но завърши на второ място, като след средата на септември не е падал под третата позиция в класирането. И въпреки това бе уволнен.Между другото продължавам да твърдя, че в онзи сезон Раниери не се провали. И сревнието с Хюз още веднъж го доказва.
Балансът в играта
За мен провалът на Хюз е в баланса на играта, който отборът демонстрираше. Имаше моменти, когато тимът наистина показваше вълнуващ футбол. Но веднъж загубил топката бе прекалено уязвим. Просто повече от допустимото. А и късметът в някои моменти не бе с уелсеца. Примерът с Мартин Петров е добър. Тъкмо българинът започна да вкарва голове и да играе силно и се контузи. Но това не може да е оправдание, когато си похарчил 200 и повече милиона. Аз харесвам Марк Хюз, което за фен на Арсенал сигурно е учудващо. И съм убеден, че би могъл да продължи кариерата си някъде другаде с лекота. Защото той показа все пак добри неща в кариерата си до този момент - припомнете си Уелс по негово време, после и Блекбърн, пък защо не и Манчестър Сити в определени моменти. Това обаче бе златен шанс за него да излезе на най-високо ниво, но се провали. Който и да си помисли за него вече ще има предразсъдък към действията му в бъдеще. Защото с 200 милиона похарчени за играчи, трябваше резултатите да са по-добри.
Бъдещето на Манчестър Сити
В момента не мога да кажа нищо за Роберто Манчини. Познавам го като треньор, но Висшата лига е много по-трудна от Серия А. Ако ще сравняваме нещата с Карло Анчелоти няма да сме коректни, защото наставникът на Челси имаше готов отбор, създаден и моделиран няколко години преди него. Всъщност цели 5. Играчите бяха свикнали един с друг, а и са много опитни, така че лесно се приспособяват към различни тактически нюанси на схемите. При Манчини нещата са по-различни, защото той тепърва трябва да намира този баланс, който убягна на Хюз.
Аз няма да бързам да правя изводи за италианеца. Нека минат малко мачове, малко месеци и чак тогава бих дал някакво мнение за цялостната му работа. Това не означава, че няма да казвам какво ми харесва и какво не, но не можем да правим изводи бързо. Няма да е честно към човека. Бих казал обаче нещо друго. Ако приемем, че клубът се освободи от Хюз, защото считаше, че има риск тимът да не влезе в Шампионската Лига, защо бе назначен точно този човек, а не примерно Гус Хидинк? Или няко йс подобен опит. Защото Манчини стана шампион на Италия в години, когато на практика нямаше сериозна конкуренция. Ювентус бе изхвърлен от Серия А, Милан беше ужасен и просто нямаше друг нормален отбор. При това Манчини няма опит в нито една друга страна като наставник. Извън Серия А, той и като играч има едва 4 срещи с Лестър Сити. Като треньор през сезон 2001-2002 Фиорентина изпадна с него начело, но пък спечели купата на страната. Тогава обаче в клуба имаше много проблеми с парите. После бе две години начело на Лацио, като спечели пак купата на страната. Още през първия си сезон с римския тим влезе в Шампионската Лига, но през втория остана на шеста позиция. След това отиде в Интер. В първия си сезон завърши трети на 14 точки от първия. После гръмна скандалът в Италия и той стана шампион три пъти поред с огромна лекота, като основният му съперник бе Рома за този период. Може би някой далеч по-опитен щеше да е добър вариант. Но пък освен Хидинк на пазара няма друг, а ихоландецът има договор с Абрамович.
Нека видим какво може да предложи Манчени на клуба, как ще борави с тези играчи, какви футболисти ще доведе през зимата и какво ще ни покаже в мачовете, преди да правим каквито и да е изводи и съждение. Човекът има право на един хубав, дълъг период от време! А на Марк Хюз мога само да пожелая успех в следващата му работа. Той без клуб едва ли ще остане много дълго.
Източник: Premiership.bg
Другото интересно е отново един добър анализ на Борсилав Борисов от premiership.bg с заглавие "Центърът на защитата провали Марк Хюз", а ето го и него :
Футболът вече е игра на резултати. И когато се оценяват тези резултати основното нещо е да се види колко пари са похарчени за постигането им. На мен не ми харесва този модел на разсъждение, но всеки друг би бил грешен за момента. Може би това би важало предимно в Англия, където и двата фактора - резултати и пари са налични и контролируеми. Започвам с това уточнеие, защото то е много важно в случая с Манчестър Сити.
Какво направи Хюз този сезон?
Отборът в момента е на шесто място, като изостава от четвъртия Астън Вила със 6 точки и мач по-малко. Същата е и разликата до третия Арсенал, но там изиграните двубои са едни и същи на брой. Сити има най-малко загуби в Лигата - едва 2. Тимът спечели у дома срещу лидера в класирането Челси и срещу един от другите тимове в топ 4 - Арсенал. Направено бе равенство с Астън Вила на чужд терен, а загубата от Манчестър Ю дойде дълбоко в добавеното време, но пак на чужд терен, което може да се отдаде вече и на случайността. На терена на Ливърпул също бе постигнато равенство. Загубата от Тотнъм се оказа и пряката причина за уволнението на Хюз, въпреки че има слухове за търсене на негов заместник още след двубоя с Арсенал в Карлинк Къп, който „гражданите" все пак спечелиха. Всъщност този турнир е възможност на отбора да стигне далеч, защото сега предстоят мачове с Манчестър Ю, който е раздиран от контузии. Така че това е също някакъв позитивен елемент в представянето.
Равенствата
Проблемът са многото равенства - цели 8. Естествено те са най-много в лигата, но има друг фактор, който е от значение - пропуснатите победи в тези равенства. Нека се съсредоточим върху няколко от двубоите.
- двубоят с Уигън. Резултатът е 1:1 в 47-а минута. До края има едно полувреме, но отборът не стига до пълен обрат, какъвто би следвало да се очаква от претендент за титлата, какъвто по онова време са Сити, защото преди въпросния мач отборът е само на 5 точки от върха в класирането. Но да приемем, че тук може да има обяснение, заради чуждия терен. Имайки предвид какво се случи с Челси на същия стадион може би равенството не е лошо. Но пък гледайки какво направи Юнайтед със същия отбор за едно полувреме (второто между другото) равенството вече не изглежда толкова добро. С доста компромиси може да кажем, че това също са две пропуснати точки, но не сигурни.
- двубоят с Фулъм. В 60-а минута съставът води с 2:0. Мачът е на „Ийстландс". По това време Фулъм има една от най-слабите атаки в лигата с реализирани едва 8 гола в също толкова срещи. Но „котиджърс" успяват да изравнят. Допуснати са комични голове за една силна отбрана. В крайна сметка - 2 загубени точки, които 30 минути преди края изглеждаха спечелени.
- нулево равенство с Бирмингам. Двубоят е на чужд терен и Гивън спаси състава си, хващайки дузпа.
- двубоят с Бърнли у дома. В 60-а минута на срещата резултатът е 3:1. Бърнли няма дори точка на чужд терен по това време. Общият брой голове на гостите, вкарани далеч от дома са едва 2 или три с първото попадение в този двубой. И въпреки това Сити допусна изравняване след отново комични грешки в защита. Още две прекалено лесно загубени точки.
- гостуване на Ливърпул. Приемам, че логиката в този двубой бе за равенство, макар отново Сити да бе на печеливша позиция 15 минути преди края и допусна прекалено лесен гол. Но все пак това е гостуване на пряк съперник за четворката.
- двубоят с Хъл Сити у дома. В края на първата част Сити води с 1:0. И тогава в 82-а минута следва изрявняване ан Булард от дузпа, която доколкото помня бе направена от централния бранител Джолеън Лескот. Отново две лесно пропуснати за спечелване точки при това у дома.
- равенството с Болтън на чужд терен. Това е местно дерби и поради това съм склонен да мисля, че равенството бе добър резултат за отбора. А и Сити изравни, когато вече бе с човек по-малко на терена.
Изводът е, че имаше поне 6 пропуснати точки, за които няма абсолютно никакво извинение от страна на отбора и конкретно на Марк Хюз. Иначе в тези срещи, Сити бе на печеливша позиция и загуби цели 8 (към тези 6 прибавям и онези от мача с Ливърпул). С тях в актива си, тимът сега щеше да е преди Астън Вила и Арсенал, но с мач по-малко от бирмингамци. И на практика разликата дори до първото място щеше да е само 3 точки.
Защитата
Да добавим още няколко неща за представянето на отбора в дефанзивен план. В предаването „Премиършип токшоу" в понеделник ще направя анализ на играта на отбора, когато противникът владее топката в двубоите с Болтън, Тотнъм и Съндърланд, в които съставът допусна общо 8 гола. Като казвам тази цифра, то нека погледнем постижението за изиграните 17 двубоя. „Гражданите" имат допуснати 27 попадения във вратата си. От първите 12 състава толкова повече имат единствено играчите на Съндърланд, но там имаше сериозен проблем с контузени играчи в последните два месеца. Докато това отсъстваше на практика в Сити.
Ето това е основната причина за уволнението на Хюз. Уелсецът направи много силно нападение, което наистина играеше прекрасен футбол на моменти, но не успя да балансира защитата и в следствие на това се появиха проблемите. Ако обаче си припомним историята на трансферите, които Хюз направи, двамата централни бранители бяха последните дошли в клуба това лято. Е, бяха хора от тимове, които завършиха над Сити в подреждането - Арсенал и Евертън. В същото време трябва да кажем, че преследването на Джон Тери се оказа неуспешно, въпреки всички пари, които собствениците бяха приготвили. Като имена Туре и Лескот изглеждаха добър избор. Имат опит, имат мачове зад гърба си, дори капитанската лента се оказа на ръката на един от тях. Само че не се получи.
Визирам центъра на защитата, защото считам, че по двата фланга играчите бяха добри - Бридж и Ричардс. Тези централни бранители имаха и достатъчно подкрепа пред тях в лицето на Де Йонг и Гарет Бари в повечето случаи. Да не говорим за вратаря зад тях, който обираше доста от пропуските им.
Похарчените пари
Така че стигаме и до вината на Марк Хюз - за толкова пари трябва да си купил правилните хора. Туре и Лескот струваха на клуба малко под 40 милиона паунда. Недопустимо е когато си дал толкова много средства да имаш такава възвращаемост. Признавам си, че поставях под сериозно съмнение преценката на Венгер с продажбата на Туре, но действията на играча в Сити показаха, че французинът е бил прав (което честно казано ме ядосва понякога) А и сега чета, че Туре искал да си уреди трансфер в Испания. Чудесно, отива на почивка примерно в Атлетико Мадрид. При Дейвид Мойс нещата бяха различни, защото той искаше да задържи Лескот.
Според сайта http://www.transfermarkt.co.uk/ сумата, която Хюз е похарчил за играчи в двата летни трансферни сезона и един зимен е около 210 милиона паунда. И това е нетната сума. И тук връзката с всичко казано по-горе. За 2 години работа с 200 милиона паунда може би наистина шестото място, което е свързано с изоставане на 6 точки от четвъртото и на 11 от първото не е добър резултат. Изпускането на точки у дома, при това твърде леко, също е прекалено лошо за тези пари. Ако примерно бе похарчил 50 милиона това щеше да е добър резултат, но с 4 пъти повече като сума, се изискваше поне близост до върха. Между другото Раниери през сезон 2003-2004 бе похарчил достатъчно много като сума (около 120 милиона за един сезон, която с инфлацията на трансферния пазар може би е съизмерима с тези 210 милиона на Сити сега), но завърши на второ място, като след средата на септември не е падал под третата позиция в класирането. И въпреки това бе уволнен.Между другото продължавам да твърдя, че в онзи сезон Раниери не се провали. И сревнието с Хюз още веднъж го доказва.
Балансът в играта
За мен провалът на Хюз е в баланса на играта, който отборът демонстрираше. Имаше моменти, когато тимът наистина показваше вълнуващ футбол. Но веднъж загубил топката бе прекалено уязвим. Просто повече от допустимото. А и късметът в някои моменти не бе с уелсеца. Примерът с Мартин Петров е добър. Тъкмо българинът започна да вкарва голове и да играе силно и се контузи. Но това не може да е оправдание, когато си похарчил 200 и повече милиона. Аз харесвам Марк Хюз, което за фен на Арсенал сигурно е учудващо. И съм убеден, че би могъл да продължи кариерата си някъде другаде с лекота. Защото той показа все пак добри неща в кариерата си до този момент - припомнете си Уелс по негово време, после и Блекбърн, пък защо не и Манчестър Сити в определени моменти. Това обаче бе златен шанс за него да излезе на най-високо ниво, но се провали. Който и да си помисли за него вече ще има предразсъдък към действията му в бъдеще. Защото с 200 милиона похарчени за играчи, трябваше резултатите да са по-добри.
Бъдещето на Манчестър Сити
В момента не мога да кажа нищо за Роберто Манчини. Познавам го като треньор, но Висшата лига е много по-трудна от Серия А. Ако ще сравняваме нещата с Карло Анчелоти няма да сме коректни, защото наставникът на Челси имаше готов отбор, създаден и моделиран няколко години преди него. Всъщност цели 5. Играчите бяха свикнали един с друг, а и са много опитни, така че лесно се приспособяват към различни тактически нюанси на схемите. При Манчини нещата са по-различни, защото той тепърва трябва да намира този баланс, който убягна на Хюз.
Аз няма да бързам да правя изводи за италианеца. Нека минат малко мачове, малко месеци и чак тогава бих дал някакво мнение за цялостната му работа. Това не означава, че няма да казвам какво ми харесва и какво не, но не можем да правим изводи бързо. Няма да е честно към човека. Бих казал обаче нещо друго. Ако приемем, че клубът се освободи от Хюз, защото считаше, че има риск тимът да не влезе в Шампионската Лига, защо бе назначен точно този човек, а не примерно Гус Хидинк? Или няко йс подобен опит. Защото Манчини стана шампион на Италия в години, когато на практика нямаше сериозна конкуренция. Ювентус бе изхвърлен от Серия А, Милан беше ужасен и просто нямаше друг нормален отбор. При това Манчини няма опит в нито една друга страна като наставник. Извън Серия А, той и като играч има едва 4 срещи с Лестър Сити. Като треньор през сезон 2001-2002 Фиорентина изпадна с него начело, но пък спечели купата на страната. Тогава обаче в клуба имаше много проблеми с парите. После бе две години начело на Лацио, като спечели пак купата на страната. Още през първия си сезон с римския тим влезе в Шампионската Лига, но през втория остана на шеста позиция. След това отиде в Интер. В първия си сезон завърши трети на 14 точки от първия. После гръмна скандалът в Италия и той стана шампион три пъти поред с огромна лекота, като основният му съперник бе Рома за този период. Може би някой далеч по-опитен щеше да е добър вариант. Но пък освен Хидинк на пазара няма друг, а ихоландецът има договор с Абрамович.
Нека видим какво може да предложи Манчени на клуба, как ще борави с тези играчи, какви футболисти ще доведе през зимата и какво ще ни покаже в мачовете, преди да правим каквито и да е изводи и съждение. Човекът има право на един хубав, дълъг период от време! А на Марк Хюз мога само да пожелая успех в следващата му работа. Той без клуб едва ли ще остане много дълго.
Източник: Premiership.bg
Етикети: Европейски Футбол