Ерата след Фъргюсън е интригуваща
четвъртък, 22 април 2010 г.Фъргюсън не бива да си тръгва от Манчестър Ю, защото поне за мен английският футбол няма да е същия без него. Това е твърдото ми убеждение и нищо, нито един факт или изявление, не може да го промени. От друга страна абсолютно всичко си има край. Така че в даден момент, по един или друг начин, краят на неговата ера все пак ще дойде. Държа преди да напиша следващите редове да кажа ясно, че аз не бих желал това да се случва. Нито сега, нито догодина, нито когато и да било.
Спекулациите на „Сън"
Вестник „сън" вече няколко поредни дни твърди, че следващият сезон ще е последен за шотландеца начело на Юнайтед. Имало среща с борда и там Фъргюсън е потвърдил, че другия сезон ще му е последен. Днес пък темата се продължава с неговия заместник. Та в текста се твърди, че Фъргюсън е посочил Мойс за свой заместник. По принцип аз продължавам да поддържам мнението, че настоящият мениджър на Евертън е идеалния човек за тази работа. Но всичко е само спекулации. При все това трябва да се каже, че конкурентите на"Сън" от „Дейли Мейл" не смятат темата за налична и не я засягат. Същото важи и за далеч по-сериозните „Гардиън" и „Таймс". Така че наистина темата вероятно е спекулация. В нея обаче има нещо друго, което е важно. Възниква простичкият въпрос
Кога ще е краят на ерата „Фъргюсън"?
Колкото и странно да звучи за мен най-лесният отговор е никога. Просто този човек ще е там до края на живота си. Или пък ще се повтори сценария „Браян Клъф", при който просто той няма да е в състояние физически да изпълнява задълженията си. Мениджърът на Форест имаше сериозни проблеми с алкохола в края на кариерата си. А и в последния му сезон тимът изпадна, макар той да напусна преди това. Това съотнесено към Фъргюсън и Манчестър Ю може да има ефекта примерно на излизане от четворката или нещо подобно. Докато обаче това не се случило, а аз не виждам вариант да стане скоро, едва ли има смисъл да говорим за промяна.
Евентуалният заместник
Нека обаче си представим, че все в даден момент ще се наложи Фъргюсън да бъде заменен. Принципно не обичам да коментирам неща, които не са станали и в този контекст, в момента правя изключение от правилото си. Остава въпрос, които е доста любопитен. В каква посока трябва да се търси следващия мениджър - опитен, който веднага гарантира успехите или човек, който може да продължи принципния подход на Фъргюсън към състава. Сигурно се питате каква е разликата? Този въпрос излиза на дневен ред, защото шотладецът успява да съчетае в едно дългосрочната политика и постигането на ежесезонни резултати. Аз си признавам, че не съм убеден във възможността следващия човек да е такъв. Гениалността на Фъргюсън е точно в това. Защото нека вземем за пример двамата мениджъри, които са перфектни в двете посоки - Венгер и Мауриньо. Французинът работи страхотни с млади играчи и в дългосрочен план няма как да не постига успехи. При него обаче проблемите идват от това, че даден футболист става класен и веднага бива пожелан от друг клуб. Тогава идва индивидуалния избор - да остане и да изчака проекта на Венгер или да отиде и да печели купи веднага. И решението в посока на втората възможност води до прекъсване на дългосрочността на проекта и връщането към по-задна точка на развитието.
Какво се случва при Мауриньо? Човекът идва, задължително ползва огромен финансов ресурс. Поне за Челси бе така и няма нужда да го доказвам. За Интер числата са интереси, защото през първия си сезон е похарчил нетно малко над 50 милиона евро. Преди втория дойде онази сделка за Ибрахимович, която донесе 40 милиона печалба, но в края на сезона балансът бе +10 милиона евро. Но едва ли винаги може да разчита на подобен ресурс. Така че на португалеца са му необходими около 100 милиона евро, за да изгради състав, който е способен да печели трофеите. Това е неговият подход. Може Мауриньо да бъде наричан всякакъв, но е работещ вариант. Но при него примерно Балотели едва ли ще е в състава. При Фъргюсън силата идва точно от компромисното комбинирането на двата модела.
Какъв да е изборът на Юнайтед?
Сега остава да се опитаме да отговорим на въпроса какъв трябва да е изборът на клуба. Аз не мога да съм категоричен в мнението си. Дейвид Мойс примерно е явен представител на модела „Венгер", който бавно, но сигурно развива тима си. Достатъчно е да видим какво донесе на Евертън. Когато ги пое клубът бе в дъното на класирането. Ако трябва да сме точни, шотландецът дойде на „Гудисън Парк" на 15 март, когато „карамелите" бяха на 16-то място и само головата им разлика ги делеше от изпадащите. Сега вече са стабилен клуб от топ 7 в класирането. И всичко това бе направено без сериозен бюджет с безкрайно ниските финансови възможности на Евертън. Така че това е моят фаворит. Сигурно мнозина ще посочат пък Мауриньо. И ще имат своите основания. Той естествено си има своите плюсове. Но според мен Юнайтед ще влезе в доста по-различен финансов период и едва ли ще може да се заделят толкова много пари. А поне според мен това няма да е възможно.
В крайна сметка темата може би е доста напред във времето, но пък аз получих няколко въпроса по нея и реших, е си заслужава да се напише нещо по-дълго. Ще повторя, че бих желал Фъргюсън да е част от Юнайтед винаги, защото без него английският футбол няма да е същия. Но когато все пак дойде момент за промяна ще ми е безкрайно интересен избора на собствениците.
Спекулациите на „Сън"
Вестник „сън" вече няколко поредни дни твърди, че следващият сезон ще е последен за шотландеца начело на Юнайтед. Имало среща с борда и там Фъргюсън е потвърдил, че другия сезон ще му е последен. Днес пък темата се продължава с неговия заместник. Та в текста се твърди, че Фъргюсън е посочил Мойс за свой заместник. По принцип аз продължавам да поддържам мнението, че настоящият мениджър на Евертън е идеалния човек за тази работа. Но всичко е само спекулации. При все това трябва да се каже, че конкурентите на"Сън" от „Дейли Мейл" не смятат темата за налична и не я засягат. Същото важи и за далеч по-сериозните „Гардиън" и „Таймс". Така че наистина темата вероятно е спекулация. В нея обаче има нещо друго, което е важно. Възниква простичкият въпрос
Кога ще е краят на ерата „Фъргюсън"?
Колкото и странно да звучи за мен най-лесният отговор е никога. Просто този човек ще е там до края на живота си. Или пък ще се повтори сценария „Браян Клъф", при който просто той няма да е в състояние физически да изпълнява задълженията си. Мениджърът на Форест имаше сериозни проблеми с алкохола в края на кариерата си. А и в последния му сезон тимът изпадна, макар той да напусна преди това. Това съотнесено към Фъргюсън и Манчестър Ю може да има ефекта примерно на излизане от четворката или нещо подобно. Докато обаче това не се случило, а аз не виждам вариант да стане скоро, едва ли има смисъл да говорим за промяна.
Евентуалният заместник
Нека обаче си представим, че все в даден момент ще се наложи Фъргюсън да бъде заменен. Принципно не обичам да коментирам неща, които не са станали и в този контекст, в момента правя изключение от правилото си. Остава въпрос, които е доста любопитен. В каква посока трябва да се търси следващия мениджър - опитен, който веднага гарантира успехите или човек, който може да продължи принципния подход на Фъргюсън към състава. Сигурно се питате каква е разликата? Този въпрос излиза на дневен ред, защото шотладецът успява да съчетае в едно дългосрочната политика и постигането на ежесезонни резултати. Аз си признавам, че не съм убеден във възможността следващия човек да е такъв. Гениалността на Фъргюсън е точно в това. Защото нека вземем за пример двамата мениджъри, които са перфектни в двете посоки - Венгер и Мауриньо. Французинът работи страхотни с млади играчи и в дългосрочен план няма как да не постига успехи. При него обаче проблемите идват от това, че даден футболист става класен и веднага бива пожелан от друг клуб. Тогава идва индивидуалния избор - да остане и да изчака проекта на Венгер или да отиде и да печели купи веднага. И решението в посока на втората възможност води до прекъсване на дългосрочността на проекта и връщането към по-задна точка на развитието.
Какво се случва при Мауриньо? Човекът идва, задължително ползва огромен финансов ресурс. Поне за Челси бе така и няма нужда да го доказвам. За Интер числата са интереси, защото през първия си сезон е похарчил нетно малко над 50 милиона евро. Преди втория дойде онази сделка за Ибрахимович, която донесе 40 милиона печалба, но в края на сезона балансът бе +10 милиона евро. Но едва ли винаги може да разчита на подобен ресурс. Така че на португалеца са му необходими около 100 милиона евро, за да изгради състав, който е способен да печели трофеите. Това е неговият подход. Може Мауриньо да бъде наричан всякакъв, но е работещ вариант. Но при него примерно Балотели едва ли ще е в състава. При Фъргюсън силата идва точно от компромисното комбинирането на двата модела.
Какъв да е изборът на Юнайтед?
Сега остава да се опитаме да отговорим на въпроса какъв трябва да е изборът на клуба. Аз не мога да съм категоричен в мнението си. Дейвид Мойс примерно е явен представител на модела „Венгер", който бавно, но сигурно развива тима си. Достатъчно е да видим какво донесе на Евертън. Когато ги пое клубът бе в дъното на класирането. Ако трябва да сме точни, шотландецът дойде на „Гудисън Парк" на 15 март, когато „карамелите" бяха на 16-то място и само головата им разлика ги делеше от изпадащите. Сега вече са стабилен клуб от топ 7 в класирането. И всичко това бе направено без сериозен бюджет с безкрайно ниските финансови възможности на Евертън. Така че това е моят фаворит. Сигурно мнозина ще посочат пък Мауриньо. И ще имат своите основания. Той естествено си има своите плюсове. Но според мен Юнайтед ще влезе в доста по-различен финансов период и едва ли ще може да се заделят толкова много пари. А поне според мен това няма да е възможно.
В крайна сметка темата може би е доста напред във времето, но пък аз получих няколко въпроса по нея и реших, е си заслужава да се напише нещо по-дълго. Ще повторя, че бих желал Фъргюсън да е част от Юнайтед винаги, защото без него английският футбол няма да е същия. Но когато все пак дойде момент за промяна ще ми е безкрайно интересен избора на собствениците.
Етикети: Европейски Футбол