Оуен Койл направи рискована стъпка
вторник, 12 януари 2010 г.Признавам, че ми отне твърде много време, за да набера смелост и да напиша нещо за Оуен Койл. Трансферът на мениджъра от Бърнли в Болтън бе обявен в петък, а бе публична тайна още в началото на миналата седмица. Имаше обаче доста неща, които ме объркваха в него и поради това все изчаквах, за да получа някакви отговори. Не мисля, че сега съм успял да разбера всеки от тях, но поне вече мога да изкажа някаква лично мнение по въпроса.
Кой е Оуен Койл?
Първо да кажем, че е шотландец, което автоматично води след себе си определен набор от качества. Може и да не са много, но са значими. Като например напълно самостоятелното мислене, което на моменти ще изглежда странно. Ще се отклоня за кратко от основната тема, за да кажа една своя теза за английските и шотландските мениджъри. Напоследък от британците, които пробиват в Премиършип преимущество имат вторите. И причината според мен е тази самовглъбеност и определен вид самочувствие, което самата шотландска нация си има. А и огромната амбиция за доказване, пак типична за тях. Вижте Фъргюсън, Мойс, сега Койл! Може и други примери да намерите. Това са хора, които като футболисти не са били с огромен успех, но после наваксват като мениджъри. Различните примери са Далглийш и Сунес, като само първият е бил велик и като играч и като мениджър. Алекс Маклийш е последният пример. Но да се върна на темата за Койл. Роден е близо до Глазгоу (където са израстнали и Фъргюсън, Далглийш и Мойс). Като футболист е играл за Дъмбартън, Клайдбанк, Еъдриониънс, Болтън, Дънди Юнайтед, Мадъруел, Дънфърмлин, пак Еъдриониънс, Фолкърк, Еърдри и накрая Сейнт Джонстън, където започва и като играещ мениджър. Цялата дивизия на Шотландия без елитните два клуба от Глазгоу и Единбург, които са класа на север от границата с Англия. Бил е и в Болтън, когато съставът влиза от Първа дивизия (тогава второто ниво на футбола) в Премиършип. Дори Оуен Койл като централен нападател вкарва един от головете във финалния плейоф за Болтън срещу Рединг на 29 май 1995 година, завършил 4:3 след продължения.
Въпреки всичко не би следвало той да има каквито и да било сантименти към Болтън, защото едва влезъл в елита през октомври същата година, Койл е продаден в Шотландия на Дънди Юнайтед. През май 2005 играчът отива в Сейнт Джонстън и се води като футболист до 1 януари 2008 година. Това е интересен факт, защото от 2007 той е мениджър на Бърнли, но бившият му тим си е запазил правото да го продаде като играч на английския състав за следващите 6 месеца, ако той се появи на терена.
Постиженията като мениджър
Всъщност там, в Сейнт Джонстън, има и един важен момент за Оуен Койл. В началото на сезон 2007-2008 той извежда Сейнт Джонстън до финал на шотландската купа на Лигата. В седмицата преди двубоя обаче приема офертата на Бърнли и след финала напуска. Това е първият значим момент в неговата биография, когато използва свой успех, за да си осигури прогрес в личната кариера. Не казвам, че е грешно, но не е и най-моралната постъпка. Може би не е изненадващо, че превръщайки се в хит с Бърнли побърза да си осигури място в клуб с по-големи финансови възможности.
Какво постигна в Сейнт Джонстън за двете години там? Споменах за финала за купата на Лигата от 2007 година. Обичайно обаче купите са стихията на Койл. Преди това през 1993 пак с Оуен Койл в състава си, Болтън отстрани в ІІІ кръг на ФА Къп носителя на трофея Ливърпул, като първият мач завършва 2:2, а преиграването е на „Анфилд" и е спечелено от гостите с 2:0. Само да напомня, че като футболист на Болтън той е част от състава, който играе четвъртфинал на ФА Къп през 1994 и губи от Олдъм. Но тогава са отстранени последователно носителя на трофея Арсенал и после и Астън Вила. Сезон по-късно пък Уондърърс стигат до финал за купата на Лигата, където губи от Ливърпул с 1:2. Тогава мениджър на Болтън е Брус Риок, който после е назначен за година в Арсенал. В своя период начело на Сейнт Джонстън, през 2005-2006 Койл бие на четвъртфинал за купата на Лигата Рейнджърс на „Айброкс", като това е първата победа на отбора му над този съперник като гост от 37 години. В същия сезон отборът играе и полуфинал в купата на шотландската ФА и печели промоция в елита на Шотландия, като в последния ден на сезона изпреварват сензацията тогава Гретна.
Отивайки в Бърнли той получава подкрепа от Алекс Маклийш, който тогава е мениджър на Шотландия и от шефът на Болтън Фил Гартсайд. През септември 2008 Бърнли бие елитния Фулъм в купата на Лигата, печели на Стамфорд Бридж срещу Челси и после отстранява у дома Арсенал, за да загуби нелепо полуфинала срещу Тотнъм. Първият мач на „Уайт Харт лейн" е 4:1 за шпорите, но във финала Бърнли повежда с 3:0 в редовното време. Според правилата чак след продълженията се взима под внимание правилото за гол на чужд терен, но три минути преди края Павлюченко спаси Тотнъм, който после игра финал, но загуби купата. През май Бърнли печели промоция в Премиършип благодарение на спечеления финал на плейофите. Между другото този сезон имаше един двубой на резервите, в който Койл игра, защото достатъчно футболисти в отбора. Странен човек наистина.
Защо обаче смени клубовете?
Това е тежък въпрос. През лятото на Оуен Койл бе предложена работата в Селтик, където щеше да взима много повече пари, а и щеше да играе в Шампионската Лига, да има солиден бюджет за трансфери и всичко останало, което един от двата гранда може да има. Той отказа и остана в Бърнли. И изведнъж реши да отиде в Болтън, след като Гари Мегсън бе уволнен.Аз не вярвам да е заради емоциите. От цялостната му кариера съдя, че не е от най-емоционалните хора, когато става дума за професията му. Изведе един велик клуб като Бърнли до елита за първи път от 33 години. Щеше да има максималната възможна свобода в такъв отбор, заради това. Тимът се справяше прилично в елита и има 20 точки от също толкова мача, което може и да им гарантира оцеляване, ако повторят тренда на успеваемост от точка на двубой. Вместо това отива в Болтън, който е в дъното на таблицата, но е с 18 точки при два мача по-малко. Ще ви цитирам неговите думи, които донякъде изясняват ситуацията:
„Имаше избор, който трябваше да бъде направен. Да инвестираме 30 милиона в отбора (става дума за Бърнли) или да продължаваме по същия начин с малък бюджет. Първата възможност не бе реалистична. Финансовото равнище на Бърнли предполага смъкване в по-долна дивизия. Мисля, че отборът ще остане, но аз се опитвах да придвижа нещата по-бързо, отколкото финансите на клуба позволяваха!"
„Тук (вече става дума за Болтън) има невероятен стадион, инфраструктурата е налице - Академията е прекрасна, а също и тренировъчния център. Всичко е прекрасно и е като за елитен футбол. Моята работа е да осигуря оцеляването и развитието."
„Моята мотивация идва от предизвикателството. Искам да бъда въвлечен в най-високото ниво на играта, а това е висшата Лига. Цял живот съм бил привърженик на Селтик, още от дете, но не отидох там, за да бъда във Висшата Лига. Искам Болтън да играе с определен стил и да печели точки, забавлявайки феновете"
Изводите:
1. От първия абзац става ясно, че е имало сериозно разминаване между шефовете на Бърнли и мениджъра. Това е нормално. Остава обаче въпроса дали е редно точно по този начин Койл да напуска един клуб, за да отиде в друг. При това не забравяйте, че те са на 20 мили един от друг и това си е местен съперник. Ако се върнем пък далеч назад в годините на създаването на футбола на Острова - двата клуба са били и местни врагове. А и е абсолютно сигурно, че Койл още през лятотот е знаел какво ще се случва. Бих подминал това, ако не бе поредицата от събития, при които е напуснал и Сейнт Джонстън. Не мисля, че е много морално, но човекът си е прав за себе си. Друг е въпроса дали такъв тип норми на поведение и отношение към работадател се приемат за естествени. За футболист - да, но за мениджър - едва ли.
2. Съвсем ясно е, че Койл се е страхувал да не би Бърнли да не оцелее. Вижте им постижението като домакин и гост! Отборът има 1 точка навън. У дома се справя прекрасно, но това рано или късно щеше да спре. Освен това е съвсем ясно, че няма да има пари за сериозни покупки през януари, а съперниците ще ги направят. Да не говорим, че и в момента положението на състава не е съвсем спокойно, защото са на две точки от зоната на изпадащите. Вече ясно се усещаше процес на потъване в класирането Бърнли няма победа вече в 9 мача. На мен ми прилича на онази приказка за мишките и кораба. Защото определено новакът е в криаз сега и има нужда от максимална стабилност в представянето си.
3. Какво може да даде на Болтън Оуен Койл? Ясно е, че той е силен мотиватор, така че в определен момент може това да има ефект. Ще е интересно как ще протече месец януари, защото Фил Гардсайд вече обяви, че ще подкрепя напълно новия мениджър с пари. През първия си трансферен прозорец начело на Уондърърс (пак януарски между другото) Гари Мегсън похарчи около 12 милиона паунда за нови играчи. Но тогава не забравяйте, че бе продаден Анелка на Челси за 15. Така че клубът далеч не е бил чак толкова подкрепящ, колкото президентът иска да се смята, че е. Факт е, че през следващото лято бяха дадени 12 милиона за нови футболисти. В хода на сезона бяха възстановени около 8 и половина от тях с продажба на играчи. Това лято балансът на Болтън е 0 паунда дадени за нови футболисти и също толкова продадени. Така че общата сметка за 3 сезона е в рамките на похарчени от трансферни операции около милион. Това не е подкрепа. Ще ми е интересно обаче дали спрямо Оуен Койл ще се действа по същия начин. И дали всъщност специалистът не е преминал от един клуб с проблеми в друг. Ако си спомняте, Алардайс напусна с аргумента, че иска да отиде в клуб, който може да инвестира в състава си. Така че май нищо не се е променило на „Рийбок Стейдиъм".
Между другото от гледна точка на Болтън сделката е идеална. Привържениците не обичаха Гари Мегсън, искаха му непрекъснато оставката. Оуен койл пък е доказал, че работи много ефективно с ниски бюджети, така че може да постига добри резултати без много пари. Нещо като Сам Алардайс, но 10 години по-късно. Това е целта на Фил Гардсайд. Винаги е била и винаги ще бъде. Имайки предвид общата оценка, че Уондърърс има добър състав като футболисти, то едва ли ще се харчат солидни пари. Аз поне очаквам да се финансира евентуална офанзива на пазара с пари от Гари Кейхил. Но и това не е сигурно, защото едва ли някой ще даде исканите около 15 милиона за него сега.
Колкото до Бърнли там е изключително важно какъв тип наставник ще бъде взет. Рой Ходжсън е зает, но трябва някой подобен. Споменаването на хора като настоящия мениджър на Шон О'Дрискол (Донкастър), Браян Лоус (наскоро уволнен от Шефилд У), Лий Кларк (хъдърсфилд) като водещи личности изглежда интересно, но доста рисковано. И това може да е само потвърждение на тезата, че в Бърнли просто няма пари и ще се получи ефекта Дарби. Което пък оправдава донякъде Койл. Може би това е бил правилния избор в крайна сметка.
Анализ на Борислав Борисов от premiership.bg
Кой е Оуен Койл?
Първо да кажем, че е шотландец, което автоматично води след себе си определен набор от качества. Може и да не са много, но са значими. Като например напълно самостоятелното мислене, което на моменти ще изглежда странно. Ще се отклоня за кратко от основната тема, за да кажа една своя теза за английските и шотландските мениджъри. Напоследък от британците, които пробиват в Премиършип преимущество имат вторите. И причината според мен е тази самовглъбеност и определен вид самочувствие, което самата шотландска нация си има. А и огромната амбиция за доказване, пак типична за тях. Вижте Фъргюсън, Мойс, сега Койл! Може и други примери да намерите. Това са хора, които като футболисти не са били с огромен успех, но после наваксват като мениджъри. Различните примери са Далглийш и Сунес, като само първият е бил велик и като играч и като мениджър. Алекс Маклийш е последният пример. Но да се върна на темата за Койл. Роден е близо до Глазгоу (където са израстнали и Фъргюсън, Далглийш и Мойс). Като футболист е играл за Дъмбартън, Клайдбанк, Еъдриониънс, Болтън, Дънди Юнайтед, Мадъруел, Дънфърмлин, пак Еъдриониънс, Фолкърк, Еърдри и накрая Сейнт Джонстън, където започва и като играещ мениджър. Цялата дивизия на Шотландия без елитните два клуба от Глазгоу и Единбург, които са класа на север от границата с Англия. Бил е и в Болтън, когато съставът влиза от Първа дивизия (тогава второто ниво на футбола) в Премиършип. Дори Оуен Койл като централен нападател вкарва един от головете във финалния плейоф за Болтън срещу Рединг на 29 май 1995 година, завършил 4:3 след продължения.
Въпреки всичко не би следвало той да има каквито и да било сантименти към Болтън, защото едва влезъл в елита през октомври същата година, Койл е продаден в Шотландия на Дънди Юнайтед. През май 2005 играчът отива в Сейнт Джонстън и се води като футболист до 1 януари 2008 година. Това е интересен факт, защото от 2007 той е мениджър на Бърнли, но бившият му тим си е запазил правото да го продаде като играч на английския състав за следващите 6 месеца, ако той се появи на терена.
Постиженията като мениджър
Всъщност там, в Сейнт Джонстън, има и един важен момент за Оуен Койл. В началото на сезон 2007-2008 той извежда Сейнт Джонстън до финал на шотландската купа на Лигата. В седмицата преди двубоя обаче приема офертата на Бърнли и след финала напуска. Това е първият значим момент в неговата биография, когато използва свой успех, за да си осигури прогрес в личната кариера. Не казвам, че е грешно, но не е и най-моралната постъпка. Може би не е изненадващо, че превръщайки се в хит с Бърнли побърза да си осигури място в клуб с по-големи финансови възможности.
Какво постигна в Сейнт Джонстън за двете години там? Споменах за финала за купата на Лигата от 2007 година. Обичайно обаче купите са стихията на Койл. Преди това през 1993 пак с Оуен Койл в състава си, Болтън отстрани в ІІІ кръг на ФА Къп носителя на трофея Ливърпул, като първият мач завършва 2:2, а преиграването е на „Анфилд" и е спечелено от гостите с 2:0. Само да напомня, че като футболист на Болтън той е част от състава, който играе четвъртфинал на ФА Къп през 1994 и губи от Олдъм. Но тогава са отстранени последователно носителя на трофея Арсенал и после и Астън Вила. Сезон по-късно пък Уондърърс стигат до финал за купата на Лигата, където губи от Ливърпул с 1:2. Тогава мениджър на Болтън е Брус Риок, който после е назначен за година в Арсенал. В своя период начело на Сейнт Джонстън, през 2005-2006 Койл бие на четвъртфинал за купата на Лигата Рейнджърс на „Айброкс", като това е първата победа на отбора му над този съперник като гост от 37 години. В същия сезон отборът играе и полуфинал в купата на шотландската ФА и печели промоция в елита на Шотландия, като в последния ден на сезона изпреварват сензацията тогава Гретна.
Отивайки в Бърнли той получава подкрепа от Алекс Маклийш, който тогава е мениджър на Шотландия и от шефът на Болтън Фил Гартсайд. През септември 2008 Бърнли бие елитния Фулъм в купата на Лигата, печели на Стамфорд Бридж срещу Челси и после отстранява у дома Арсенал, за да загуби нелепо полуфинала срещу Тотнъм. Първият мач на „Уайт Харт лейн" е 4:1 за шпорите, но във финала Бърнли повежда с 3:0 в редовното време. Според правилата чак след продълженията се взима под внимание правилото за гол на чужд терен, но три минути преди края Павлюченко спаси Тотнъм, който после игра финал, но загуби купата. През май Бърнли печели промоция в Премиършип благодарение на спечеления финал на плейофите. Между другото този сезон имаше един двубой на резервите, в който Койл игра, защото достатъчно футболисти в отбора. Странен човек наистина.
Защо обаче смени клубовете?
Това е тежък въпрос. През лятото на Оуен Койл бе предложена работата в Селтик, където щеше да взима много повече пари, а и щеше да играе в Шампионската Лига, да има солиден бюджет за трансфери и всичко останало, което един от двата гранда може да има. Той отказа и остана в Бърнли. И изведнъж реши да отиде в Болтън, след като Гари Мегсън бе уволнен.Аз не вярвам да е заради емоциите. От цялостната му кариера съдя, че не е от най-емоционалните хора, когато става дума за професията му. Изведе един велик клуб като Бърнли до елита за първи път от 33 години. Щеше да има максималната възможна свобода в такъв отбор, заради това. Тимът се справяше прилично в елита и има 20 точки от също толкова мача, което може и да им гарантира оцеляване, ако повторят тренда на успеваемост от точка на двубой. Вместо това отива в Болтън, който е в дъното на таблицата, но е с 18 точки при два мача по-малко. Ще ви цитирам неговите думи, които донякъде изясняват ситуацията:
„Имаше избор, който трябваше да бъде направен. Да инвестираме 30 милиона в отбора (става дума за Бърнли) или да продължаваме по същия начин с малък бюджет. Първата възможност не бе реалистична. Финансовото равнище на Бърнли предполага смъкване в по-долна дивизия. Мисля, че отборът ще остане, но аз се опитвах да придвижа нещата по-бързо, отколкото финансите на клуба позволяваха!"
„Тук (вече става дума за Болтън) има невероятен стадион, инфраструктурата е налице - Академията е прекрасна, а също и тренировъчния център. Всичко е прекрасно и е като за елитен футбол. Моята работа е да осигуря оцеляването и развитието."
„Моята мотивация идва от предизвикателството. Искам да бъда въвлечен в най-високото ниво на играта, а това е висшата Лига. Цял живот съм бил привърженик на Селтик, още от дете, но не отидох там, за да бъда във Висшата Лига. Искам Болтън да играе с определен стил и да печели точки, забавлявайки феновете"
Изводите:
1. От първия абзац става ясно, че е имало сериозно разминаване между шефовете на Бърнли и мениджъра. Това е нормално. Остава обаче въпроса дали е редно точно по този начин Койл да напуска един клуб, за да отиде в друг. При това не забравяйте, че те са на 20 мили един от друг и това си е местен съперник. Ако се върнем пък далеч назад в годините на създаването на футбола на Острова - двата клуба са били и местни врагове. А и е абсолютно сигурно, че Койл още през лятотот е знаел какво ще се случва. Бих подминал това, ако не бе поредицата от събития, при които е напуснал и Сейнт Джонстън. Не мисля, че е много морално, но човекът си е прав за себе си. Друг е въпроса дали такъв тип норми на поведение и отношение към работадател се приемат за естествени. За футболист - да, но за мениджър - едва ли.
2. Съвсем ясно е, че Койл се е страхувал да не би Бърнли да не оцелее. Вижте им постижението като домакин и гост! Отборът има 1 точка навън. У дома се справя прекрасно, но това рано или късно щеше да спре. Освен това е съвсем ясно, че няма да има пари за сериозни покупки през януари, а съперниците ще ги направят. Да не говорим, че и в момента положението на състава не е съвсем спокойно, защото са на две точки от зоната на изпадащите. Вече ясно се усещаше процес на потъване в класирането Бърнли няма победа вече в 9 мача. На мен ми прилича на онази приказка за мишките и кораба. Защото определено новакът е в криаз сега и има нужда от максимална стабилност в представянето си.
3. Какво може да даде на Болтън Оуен Койл? Ясно е, че той е силен мотиватор, така че в определен момент може това да има ефект. Ще е интересно как ще протече месец януари, защото Фил Гардсайд вече обяви, че ще подкрепя напълно новия мениджър с пари. През първия си трансферен прозорец начело на Уондърърс (пак януарски между другото) Гари Мегсън похарчи около 12 милиона паунда за нови играчи. Но тогава не забравяйте, че бе продаден Анелка на Челси за 15. Така че клубът далеч не е бил чак толкова подкрепящ, колкото президентът иска да се смята, че е. Факт е, че през следващото лято бяха дадени 12 милиона за нови футболисти. В хода на сезона бяха възстановени около 8 и половина от тях с продажба на играчи. Това лято балансът на Болтън е 0 паунда дадени за нови футболисти и също толкова продадени. Така че общата сметка за 3 сезона е в рамките на похарчени от трансферни операции около милион. Това не е подкрепа. Ще ми е интересно обаче дали спрямо Оуен Койл ще се действа по същия начин. И дали всъщност специалистът не е преминал от един клуб с проблеми в друг. Ако си спомняте, Алардайс напусна с аргумента, че иска да отиде в клуб, който може да инвестира в състава си. Така че май нищо не се е променило на „Рийбок Стейдиъм".
Между другото от гледна точка на Болтън сделката е идеална. Привържениците не обичаха Гари Мегсън, искаха му непрекъснато оставката. Оуен койл пък е доказал, че работи много ефективно с ниски бюджети, така че може да постига добри резултати без много пари. Нещо като Сам Алардайс, но 10 години по-късно. Това е целта на Фил Гардсайд. Винаги е била и винаги ще бъде. Имайки предвид общата оценка, че Уондърърс има добър състав като футболисти, то едва ли ще се харчат солидни пари. Аз поне очаквам да се финансира евентуална офанзива на пазара с пари от Гари Кейхил. Но и това не е сигурно, защото едва ли някой ще даде исканите около 15 милиона за него сега.
Колкото до Бърнли там е изключително важно какъв тип наставник ще бъде взет. Рой Ходжсън е зает, но трябва някой подобен. Споменаването на хора като настоящия мениджър на Шон О'Дрискол (Донкастър), Браян Лоус (наскоро уволнен от Шефилд У), Лий Кларк (хъдърсфилд) като водещи личности изглежда интересно, но доста рисковано. И това може да е само потвърждение на тезата, че в Бърнли просто няма пари и ще се получи ефекта Дарби. Което пък оправдава донякъде Койл. Може би това е бил правилния избор в крайна сметка.
Анализ на Борислав Борисов от premiership.bg
Етикети: Европейски Футбол