Тежка събота за Арсенал и Манчестър Юнайтед
понеделник, 11 януари 2010 г.И отново моят любим анализатор на висшата лига на Англия - Борислав Борисов с поредния перфектен анализ :
Имам усещането, че съм на 18. Неделя сутрин, няма начин да се гледа английски футбол, но за сметка на това трябва да се задоволя с неприятната версия на играта от останалата част на Европа. Почти като през 1992. Надявам се, че няма да е за дълго. Иначе смятам да предложа лична помощ за почистването на снега в Англия или най-малкото да мина през църква и да помоля онзи горе да помогне. Ще го направя, защото иначе едва ли ще издържа още един такъв уикенд. За щастие вчера поне имаше два вълнуващи двубоя.
Арсенал - Евертън 2:2
Арсенал бе надигран тактически от Евертън, но „карамелите" не можаха да постигнат резултата, който заслужаваха. Самият Венгер каза в интервю, че мачът е бил далеч по-близо до 3:1 за гостите, отколкото до 2:2, но духът на „артилеристите" е причината за равенството. Е, щеше да ми е интересно какъв е въпросния дух, ако Воън бе вкарал, но да не се заяждам с французина. Гледайки стартовите състави, а после и първите 15 минути се възхитих на Мойс. Спомних си мача на Арсенал с Астън Вила, в който бирмингамци се затвориха в своята половина и в крайна сметка загубиха. Сега Мойс бе решил да извади играта в центъра и да притисне защитниците на Арсенал при разиграването на топката. Страхотна преса, която демонстрира огромната гъвкавост и добрата смяна на позициите на халфовете на Евертън. Едва около 25-а минута „артилеристите" се сетиха какво се случва.
Всъщност нека опиша какво ставаше. Представете си, че топката е във вратаря на Арсенал или в някой от крайните защитници. Саха се приближава към него, скъсявайки дистанцията. В същото време по фланговете донован бе сравнително близо до Траоре или поне между него и единия централен защитник. От другата страна Пиенар затваря по подобен начин пътя към Саня. Кейхил бе обичайно зад гърба на Саха и блокира съответно подаването към Денилсон, Фелаини е близо до Диаби, а Озмън до Насри. Ако единият централен защитник на арсенал подаде на другия, Кейхил тръгваше към него, а Саха се връщаше на неговото място. И всичко това е около централната линия. Така топката трябва да се подаде рисковано към някой от полузащитниците на Арсенал. При студеното време и липсата на комфорт в повечето играчи на терена, дребните грешки или неточности оказват огромно влияние. И Арсенал така и не намери нормалния си ритъм на игра. Имаше естествено мигове, когато играта на домакините се получаваше, но те бяха около 50% от обичайното време, което отборът демонстрираше в предходните домакински срещи.
За да отговоря на въпроса защо не се получи играта на Арсенал, трябва да дам за пример фланговете. Нито веднъж в мача, с изключение може би на две положения (едното бе на Аршавин в края, а другото на Рамзи през първата част) играчи на домакините не минаха зад гърба на съперника. Това е заслуга на доброто разположение на Евертън по терена. Но и на липсата наскорост по фланговете за артилеристите. През първата част там бяха Едуардо и Насри, които са технични, но не бързи и не могат да надбягат типични крайни бранители. През второто се завъртяха в тези зони, Рамзи, Вела и Росицки, като едва в края се получи нещо, което приличаше на обичайната игра на арсенал,но и то не бе достатъчно близо. Идеята за търсене ан различни хораза тези позиции от венгер доказва, че и той там вижда проблема.
Обяснението за мен е в липсата на 4 човека, които биха могли да дадат скорост там. Аршавин е принуден от обстоятелствата да е в центъра на атаката, Уолкот е все още с травма, също както и Бенднер, а Ебуе е в Африка. Ако поне един от тях е на терена, ситуацията може и да е различна. Сега Евертън не бе задължен да се защитава без да се грижи за пробиви към аутлинията, защото Насри и Едуардо не отиваха в тази посока, а вървяха към наказателното поле. Разочарован съм и от Диаби, който за цял мач само два пъти тръгна мощно с топката в краката към противниковото наказателно поле и веднъж стана гол. Това е неговата сила, но в този двубой или Фелаини го спря ефективно или той не игра достатъчно добре. Всеки сам може да реши какво се е случило. За мен единствено Аршавин свърши работа на домакините. Като цяло Евертън спечели почти всички битки един ан един със съперника и от това тяхната преса в средата стана много ефективна.
И малко за головете. Леон Озмън каза след срещата, че ситуацията при първото попадение не е заучено положение. Той е бил около линията на наказателното поле и е решил да атакува топката инстинктивно. В главите на всеки играч на Евертън в мача имаше достатъчно смелост да атакува. Тимът бе излязъл на терена смел и решен да действа агресивно. Това е добра рецепта да се победи Арсенал. При второто попадение на Евертън Траоре допусна огромна тактическа грешка. Той се приближи към Кейхил, но остана на метър и половина сигурно от него, позволявайки му да обработи топката. Така остана в позицията на наблюдател. Когато атакуваш противника в подобно положение или си до него на 10 сантиметра или оставаш в зона далеч назад. Да си на два метра няма смисъл. Същото миналата седмица стана и при гола на Лийдс срещу Манчестър Ю в половината на гостите преди да бъде изритана топката. Струва ми се, че Еванс бе човекът. Има и още нещо. Ако погледнете пак повторението ще видите, че вторият човек, който подсигурява Траоре е Денилсон, който още тогава не можеше да се движи. Така че Траоре трябваше да е направил или нарушение в центъра, за което щеше да получи максимум жълт картон или да отнеме топката.Трети вариант нямаше.
Иначе и при двете попадения на Арсенал полузащитници на отбора навлязоха на скорост с топката в краката от дълбочина. Това рядко се случваше в целия мач. В първия случай Денилсон отне в средата с гърди и топката стигна до Аршавин, той я съхрани перфектно, даде я на Едуардо, който я върна на Денилсон. При втория пък Диаби навлезе на скорост, привлече към себе си няколко защитника на гостите и така остави място на Росицки за удар. Това е най-силното оръжие на Арсенал, но в този мач не се получаваше, защото фланговете не работеха добре, а и съответно играчите на Евертън не позволяваха да бъдат преминавани лесно в средата на терена. В следствие на тези два фактора бранителите можеха да стоят много близо един до друг и да си помагат при затварянето на коридорите към вратата без да се притесняват, че ще има пробив до аутлинията.
Бирмингам - Манчестър Ю 1:1
Най-интересното нещо в мача без изборът на вариант с 4-5-1 или 4-3-3 за гостите. За мен си беше по-скоро 4-5-1, но може да се разглежда и по друг начин. В хода на мача се убедих колко добър избор е тази стратегия, защото тя вкара домакините вътре в собствената им половина и ги накара дълго време да действат в защита. Рууни бе на върха на атаката, Парк и Валенсия можеха да натискат крайните бранители на Бирмингам. Съответно рафаел и Евра пък действаха срещу крайните полузащитници на домакините и Юнайтед създаваше превес в центъра на терена. Големият проблем в този стил е играта един на един с нападателите на Бирмингам, но пък като цяло така се осигуряваше вариант мачът да се проведе в половината на домакините и те да сбъркат.
Е, не сбъркаха. Явно отбраната на тима, воден от Алекс Маклийш има страхотен синхрон. Тимът е невероятно устойчив и спокоен в защита. Тази четворка, плюс вратаря е точно като онези от края на 80-те и началото на 90-те години. Дисциплинирани, не правят нищо излишно, действат спокойно при центрирания, а освен това са и много агресивни при спорните топки. Има обаче един проблем. Техните крайни бранители - Кар и Риджуел не напускат зоните си. Понякога Кар все пак отиваше в половината на съперника, но това бе заради неизчистените тактически действия на парк в дефанзивен план. Но това ставаше много рядко. Така съответно Парк и Валенсия можеха хем да помагат в центъра при разиграването на топката, създавайки числено предимство в тази зона, хем да атакуват по крилата. Въпрос на лично надиграване е да пробият отбраната. Не успяха, но това не означава,че другите няма да го направят. Така че в този елемент виждам потенциален проблем за домакините. В този мач обаче той не оказа влияние.
Вече във втори пореден двубой изританите дълги топки към половината на Юнайтед причиняват проблем на тяхната защита. Уес Браун просто не успява да ес ориентира в такива ситуации. Нямам обяснение защо. Може би просто това е негова слабост, но се случва твърде често. А Еванс не се ориентира добре, когато противникът поеме топката с гръб към вратата. На практика така се създадоха повечето, или направо да си го кажем, всички опасности в наказателното поле на гостите. Дълга топка, след което Джеръм и Бенитес използваха физиката си. Да не говорим, че и центриранията вече са слабост, което поне мен ме учудва, когато говорим за Манчестър Ю. В конкретния мач Кушчак направи серия невероятни спасявания, така че той не бива да бъде винен.
Стигаме и до изравнителното попадение, при което не мога да се въздържа да не похваля Марк Клатенбург. Мисля, че този съдия се развива изключително добре този сезон. Нека се върнем на момента, когато топката е в мрежата и има вдигнат флаг за засада. Клатенбург не може да е сигурен дали има такава или не. Той е длъжен да приеме по презумция, че Рууни е бил зад гърба на отбраната, когато Евра е отправил изстрела, заради флана на асистента си. Сега е важно да прецени дали той е влияел на играта или не. Най-лесното е да се довери на страничния съдия. Но той прояви разбиране за играта и развоя на атаката, като е съзрял, че Скот Дан прати топката във вратата си. В този момент Рууни не влияе на положението по никакъв начин, защото не влиза в полезрението на вратаря. Брилянтно съдийство на Клатенбург в ситуацията.
После дойде и още един съществен момент в двубоя. Фургюсън смени това 4-5-1 в 4-4-2. Веднага натискът към вратта на Бирмингам спадна. Вярно е, че смяната на Скоулс с Диуф е в 81-а минута, а червеният картон на Флетчър само 3 минути по-късно, заради което може на практика да бъде оспорено горното ми твърдение. Който иска нека отдаде тези думи за личното ми мнение. Но за мен в тези три минути Юнайтед вече не бе толкова опасен. Защото Бирмингам се нагоди веднага към този вариант, който е копие на тяхната тактическа схема и изведнъж играта се изравни. Стигаме и до червения картон на Флетчър. Гледайки мача в реално време веднага казах „червен картон". Топката мина зад гърба на шотландеца и после изглеждаше, че той спъва съперника, който е набрал скорост. Класически жълт картон! На повторението обаче положението вече не изглеждаше същото. И сега вече мисля, че това бе пресилено изгонване. Проблемът е, че ако гледаме само реалното положение ми изглежда точно като за жълт картон. И в това е големият проблем за съдиите - те не виждат повторенията.
В началото на сезона не вярвах Бирмингам да направи нещо съществено в лигата. Но съм грешал и си признавам, че съм силно впечатлен от Алекс Маклийш. Той е основен кад(ндидат за мениджър на сезона. Успя да намери точните 11 и да изгради невероятен синхрон между тях. В дефанзивен план има два тима, които много си приличат - Бирмингам и Фулъм. И двата са ръководени от британци и демонстрират един и същ стил на игра. Интересното е, че за разлика от лондончани в тима на Маклийш ще има пари за масивни инвестиции. Сега въпросът е може ли този отбор ще повиши качеството на индивидуалното представяне на играчите без да се наруши дисциплината, която е основният белег в тяхната игра. В този смисъл трансферът на Мичел от Спортинг Хихон е също интересен, защото той показва, че Маклийш няма да робува на звезди, а ще търси адекватни играчи за своята схема. Колкото до Юнайтед започвам да си мисля,че отборът ще се чувства много по-добре във вариант само с един нападател. От друга страна не мога да съм сигурен, че това е правилно съждение, защото искам да видя отбора с титулярните си централни бранители и вратар във вариант 4-4-2 итогава пак да правим избора коя от двете формации е по-добра.
Между другото новото момче Диуф като физика е за типичен централен нападател. Което означава, че Рууни може в определени мачове да се връща на мястото на Бербатов. Така отново имаме четирима човека за атаката на Юнайтед, но потърпевш за мен ще е Оуен, а не Бербатов. Продължавам обаче да мисля, че вчера българинът получи почивка. Той е пътувал с отбора, но не е бил в групата за срещата. Вярно е, че сезонът до този момент на Бербатов е слаб. Представя се под стандартите, които са поставени за него. Другото интересното е, че вече няколко месеца, когато един отбор получи възможност да излезе начело в класирането той се проваля. Дъли пък Челси не притежава онази дребна частица късмет, която да ги отведе до титлата?
Имам усещането, че съм на 18. Неделя сутрин, няма начин да се гледа английски футбол, но за сметка на това трябва да се задоволя с неприятната версия на играта от останалата част на Европа. Почти като през 1992. Надявам се, че няма да е за дълго. Иначе смятам да предложа лична помощ за почистването на снега в Англия или най-малкото да мина през църква и да помоля онзи горе да помогне. Ще го направя, защото иначе едва ли ще издържа още един такъв уикенд. За щастие вчера поне имаше два вълнуващи двубоя.
Арсенал - Евертън 2:2
Арсенал бе надигран тактически от Евертън, но „карамелите" не можаха да постигнат резултата, който заслужаваха. Самият Венгер каза в интервю, че мачът е бил далеч по-близо до 3:1 за гостите, отколкото до 2:2, но духът на „артилеристите" е причината за равенството. Е, щеше да ми е интересно какъв е въпросния дух, ако Воън бе вкарал, но да не се заяждам с французина. Гледайки стартовите състави, а после и първите 15 минути се възхитих на Мойс. Спомних си мача на Арсенал с Астън Вила, в който бирмингамци се затвориха в своята половина и в крайна сметка загубиха. Сега Мойс бе решил да извади играта в центъра и да притисне защитниците на Арсенал при разиграването на топката. Страхотна преса, която демонстрира огромната гъвкавост и добрата смяна на позициите на халфовете на Евертън. Едва около 25-а минута „артилеристите" се сетиха какво се случва.
Всъщност нека опиша какво ставаше. Представете си, че топката е във вратаря на Арсенал или в някой от крайните защитници. Саха се приближава към него, скъсявайки дистанцията. В същото време по фланговете донован бе сравнително близо до Траоре или поне между него и единия централен защитник. От другата страна Пиенар затваря по подобен начин пътя към Саня. Кейхил бе обичайно зад гърба на Саха и блокира съответно подаването към Денилсон, Фелаини е близо до Диаби, а Озмън до Насри. Ако единият централен защитник на арсенал подаде на другия, Кейхил тръгваше към него, а Саха се връщаше на неговото място. И всичко това е около централната линия. Така топката трябва да се подаде рисковано към някой от полузащитниците на Арсенал. При студеното време и липсата на комфорт в повечето играчи на терена, дребните грешки или неточности оказват огромно влияние. И Арсенал така и не намери нормалния си ритъм на игра. Имаше естествено мигове, когато играта на домакините се получаваше, но те бяха около 50% от обичайното време, което отборът демонстрираше в предходните домакински срещи.
За да отговоря на въпроса защо не се получи играта на Арсенал, трябва да дам за пример фланговете. Нито веднъж в мача, с изключение може би на две положения (едното бе на Аршавин в края, а другото на Рамзи през първата част) играчи на домакините не минаха зад гърба на съперника. Това е заслуга на доброто разположение на Евертън по терена. Но и на липсата наскорост по фланговете за артилеристите. През първата част там бяха Едуардо и Насри, които са технични, но не бързи и не могат да надбягат типични крайни бранители. През второто се завъртяха в тези зони, Рамзи, Вела и Росицки, като едва в края се получи нещо, което приличаше на обичайната игра на арсенал,но и то не бе достатъчно близо. Идеята за търсене ан различни хораза тези позиции от венгер доказва, че и той там вижда проблема.
Обяснението за мен е в липсата на 4 човека, които биха могли да дадат скорост там. Аршавин е принуден от обстоятелствата да е в центъра на атаката, Уолкот е все още с травма, също както и Бенднер, а Ебуе е в Африка. Ако поне един от тях е на терена, ситуацията може и да е различна. Сега Евертън не бе задължен да се защитава без да се грижи за пробиви към аутлинията, защото Насри и Едуардо не отиваха в тази посока, а вървяха към наказателното поле. Разочарован съм и от Диаби, който за цял мач само два пъти тръгна мощно с топката в краката към противниковото наказателно поле и веднъж стана гол. Това е неговата сила, но в този двубой или Фелаини го спря ефективно или той не игра достатъчно добре. Всеки сам може да реши какво се е случило. За мен единствено Аршавин свърши работа на домакините. Като цяло Евертън спечели почти всички битки един ан един със съперника и от това тяхната преса в средата стана много ефективна.
И малко за головете. Леон Озмън каза след срещата, че ситуацията при първото попадение не е заучено положение. Той е бил около линията на наказателното поле и е решил да атакува топката инстинктивно. В главите на всеки играч на Евертън в мача имаше достатъчно смелост да атакува. Тимът бе излязъл на терена смел и решен да действа агресивно. Това е добра рецепта да се победи Арсенал. При второто попадение на Евертън Траоре допусна огромна тактическа грешка. Той се приближи към Кейхил, но остана на метър и половина сигурно от него, позволявайки му да обработи топката. Така остана в позицията на наблюдател. Когато атакуваш противника в подобно положение или си до него на 10 сантиметра или оставаш в зона далеч назад. Да си на два метра няма смисъл. Същото миналата седмица стана и при гола на Лийдс срещу Манчестър Ю в половината на гостите преди да бъде изритана топката. Струва ми се, че Еванс бе човекът. Има и още нещо. Ако погледнете пак повторението ще видите, че вторият човек, който подсигурява Траоре е Денилсон, който още тогава не можеше да се движи. Така че Траоре трябваше да е направил или нарушение в центъра, за което щеше да получи максимум жълт картон или да отнеме топката.Трети вариант нямаше.
Иначе и при двете попадения на Арсенал полузащитници на отбора навлязоха на скорост с топката в краката от дълбочина. Това рядко се случваше в целия мач. В първия случай Денилсон отне в средата с гърди и топката стигна до Аршавин, той я съхрани перфектно, даде я на Едуардо, който я върна на Денилсон. При втория пък Диаби навлезе на скорост, привлече към себе си няколко защитника на гостите и така остави място на Росицки за удар. Това е най-силното оръжие на Арсенал, но в този мач не се получаваше, защото фланговете не работеха добре, а и съответно играчите на Евертън не позволяваха да бъдат преминавани лесно в средата на терена. В следствие на тези два фактора бранителите можеха да стоят много близо един до друг и да си помагат при затварянето на коридорите към вратата без да се притесняват, че ще има пробив до аутлинията.
Бирмингам - Манчестър Ю 1:1
Най-интересното нещо в мача без изборът на вариант с 4-5-1 или 4-3-3 за гостите. За мен си беше по-скоро 4-5-1, но може да се разглежда и по друг начин. В хода на мача се убедих колко добър избор е тази стратегия, защото тя вкара домакините вътре в собствената им половина и ги накара дълго време да действат в защита. Рууни бе на върха на атаката, Парк и Валенсия можеха да натискат крайните бранители на Бирмингам. Съответно рафаел и Евра пък действаха срещу крайните полузащитници на домакините и Юнайтед създаваше превес в центъра на терена. Големият проблем в този стил е играта един на един с нападателите на Бирмингам, но пък като цяло така се осигуряваше вариант мачът да се проведе в половината на домакините и те да сбъркат.
Е, не сбъркаха. Явно отбраната на тима, воден от Алекс Маклийш има страхотен синхрон. Тимът е невероятно устойчив и спокоен в защита. Тази четворка, плюс вратаря е точно като онези от края на 80-те и началото на 90-те години. Дисциплинирани, не правят нищо излишно, действат спокойно при центрирания, а освен това са и много агресивни при спорните топки. Има обаче един проблем. Техните крайни бранители - Кар и Риджуел не напускат зоните си. Понякога Кар все пак отиваше в половината на съперника, но това бе заради неизчистените тактически действия на парк в дефанзивен план. Но това ставаше много рядко. Така съответно Парк и Валенсия можеха хем да помагат в центъра при разиграването на топката, създавайки числено предимство в тази зона, хем да атакуват по крилата. Въпрос на лично надиграване е да пробият отбраната. Не успяха, но това не означава,че другите няма да го направят. Така че в този елемент виждам потенциален проблем за домакините. В този мач обаче той не оказа влияние.
Вече във втори пореден двубой изританите дълги топки към половината на Юнайтед причиняват проблем на тяхната защита. Уес Браун просто не успява да ес ориентира в такива ситуации. Нямам обяснение защо. Може би просто това е негова слабост, но се случва твърде често. А Еванс не се ориентира добре, когато противникът поеме топката с гръб към вратата. На практика така се създадоха повечето, или направо да си го кажем, всички опасности в наказателното поле на гостите. Дълга топка, след което Джеръм и Бенитес използваха физиката си. Да не говорим, че и центриранията вече са слабост, което поне мен ме учудва, когато говорим за Манчестър Ю. В конкретния мач Кушчак направи серия невероятни спасявания, така че той не бива да бъде винен.
Стигаме и до изравнителното попадение, при което не мога да се въздържа да не похваля Марк Клатенбург. Мисля, че този съдия се развива изключително добре този сезон. Нека се върнем на момента, когато топката е в мрежата и има вдигнат флаг за засада. Клатенбург не може да е сигурен дали има такава или не. Той е длъжен да приеме по презумция, че Рууни е бил зад гърба на отбраната, когато Евра е отправил изстрела, заради флана на асистента си. Сега е важно да прецени дали той е влияел на играта или не. Най-лесното е да се довери на страничния съдия. Но той прояви разбиране за играта и развоя на атаката, като е съзрял, че Скот Дан прати топката във вратата си. В този момент Рууни не влияе на положението по никакъв начин, защото не влиза в полезрението на вратаря. Брилянтно съдийство на Клатенбург в ситуацията.
После дойде и още един съществен момент в двубоя. Фургюсън смени това 4-5-1 в 4-4-2. Веднага натискът към вратта на Бирмингам спадна. Вярно е, че смяната на Скоулс с Диуф е в 81-а минута, а червеният картон на Флетчър само 3 минути по-късно, заради което може на практика да бъде оспорено горното ми твърдение. Който иска нека отдаде тези думи за личното ми мнение. Но за мен в тези три минути Юнайтед вече не бе толкова опасен. Защото Бирмингам се нагоди веднага към този вариант, който е копие на тяхната тактическа схема и изведнъж играта се изравни. Стигаме и до червения картон на Флетчър. Гледайки мача в реално време веднага казах „червен картон". Топката мина зад гърба на шотландеца и после изглеждаше, че той спъва съперника, който е набрал скорост. Класически жълт картон! На повторението обаче положението вече не изглеждаше същото. И сега вече мисля, че това бе пресилено изгонване. Проблемът е, че ако гледаме само реалното положение ми изглежда точно като за жълт картон. И в това е големият проблем за съдиите - те не виждат повторенията.
В началото на сезона не вярвах Бирмингам да направи нещо съществено в лигата. Но съм грешал и си признавам, че съм силно впечатлен от Алекс Маклийш. Той е основен кад(ндидат за мениджър на сезона. Успя да намери точните 11 и да изгради невероятен синхрон между тях. В дефанзивен план има два тима, които много си приличат - Бирмингам и Фулъм. И двата са ръководени от британци и демонстрират един и същ стил на игра. Интересното е, че за разлика от лондончани в тима на Маклийш ще има пари за масивни инвестиции. Сега въпросът е може ли този отбор ще повиши качеството на индивидуалното представяне на играчите без да се наруши дисциплината, която е основният белег в тяхната игра. В този смисъл трансферът на Мичел от Спортинг Хихон е също интересен, защото той показва, че Маклийш няма да робува на звезди, а ще търси адекватни играчи за своята схема. Колкото до Юнайтед започвам да си мисля,че отборът ще се чувства много по-добре във вариант само с един нападател. От друга страна не мога да съм сигурен, че това е правилно съждение, защото искам да видя отбора с титулярните си централни бранители и вратар във вариант 4-4-2 итогава пак да правим избора коя от двете формации е по-добра.
Между другото новото момче Диуф като физика е за типичен централен нападател. Което означава, че Рууни може в определени мачове да се връща на мястото на Бербатов. Така отново имаме четирима човека за атаката на Юнайтед, но потърпевш за мен ще е Оуен, а не Бербатов. Продължавам обаче да мисля, че вчера българинът получи почивка. Той е пътувал с отбора, но не е бил в групата за срещата. Вярно е, че сезонът до този момент на Бербатов е слаб. Представя се под стандартите, които са поставени за него. Другото интересното е, че вече няколко месеца, когато един отбор получи възможност да излезе начело в класирането той се проваля. Дъли пък Челси не притежава онази дребна частица късмет, която да ги отведе до титлата?
Етикети: Европейски Футбол